Времената се менят, АбсурТ. Методите също. Милата ми баба беше твърдо убедена в правилността на повиването и стягането на крачетата на бебето, за да са прави. Също толкова твърдо беше убедена, че детето трябва да се облече с 901237049 дрешки и шапчици, за да не настине. Факт е, че тя беше моята мила и любяща баба, но също така е факт, че нейните методи днес биха предизвикали в най-благослклонния случай повдигане на веждите.
- Публикувана: 18 апр. 2017, 18:14 ч.
- Последно мнение: 2 май 2017, 19:51 ч.
С какво ви дразнят свекървите- 80
Да не би да е от отгледаните от баба си или пък е заживял сам от 13-годишен?
След системен тормоз вкъщи някои деца стават психопати, които убиват хора.
Други стават добри хора, които се борят срещу насилието.
По същия начин при чест и откровен сблъсък с определен тип характери единствено си мислиш как не искаш никога такива отношения в собственото си семейство. Не виждам нищо супер странно в това.
Между другото у тях (родителите му) има и много добри черти. Аз съм сръдлива и злопаметна понякога, но не съм толкова дебелокожа, че да не го забележа. Не смятам, че възпитанието му само по себе си е било чак толкова лошо.
Разбира се, че времената се менят и начините на отглеждане също, но нали тук не си говорим за даване на бебета за постоянно отглеждане от бабите?
Иде реч за поотхвръкнали деца, които се съгласяват съвсем осъзнато да останат при баба през уикенда или през седмицата, в която са във ваканция.
И ако се върнем на нещастните палачинки, едва ли наднорменото тегло е получено точно от тях, а от начина на живот, организиран от мама и тате.
Иде реч за поотхвръкнали деца, които се съгласяват съвсем осъзнато да останат при баба през уикенда или през седмицата, в която са във ваканция.
И ако се върнем на нещастните палачинки, едва ли наднорменото тегло е получено точно от тях, а от начина на живот, организиран от мама и тате.
Понякога наднорменото тегло не е от ядене на джънк. Само лекарят и диетологът могат да кажат каква е причината и да дадат акъл какво да се прави нататък. Иначе, разбира се, че едни палачинки няма да променят нещата коренно, освен ако не са на масата през ден (аз обожавах "пепитките" на баба - малки кифлички, които само тя умееше да прави, тутманиците й и тн, просто цял живот ще си ги спомням, но не е било всеки ден, а и аз нямах никакви проблеми с теглото).
И ако се върнем на нещастните палачинки, едва ли наднорменото тегло е получено точно от тях, а от начина на живот, организиран от мама и тате.
И в същото време точно мама и тате са тези, които взимат мерки новосъздалото се положение, т.е. напълняването да се отстрани, а бабата саботира опитите им. Браво ли да ѝ кажем?
И не, аз не се инатя на всяка цена и не държа да казвам "не". Казвам го когато считам, че трябва да се каже, а специално за детето, никой няма право да оспорва мнението ми, колкото и да не му се вижда правилно, освен баща му. Изключения никакви.
ясно е, че и самото дете ще се научи какво може и какво не, но до към 3 години се слушат само и единствено родителите. Баби, ако искат да гледат децата или дори само а контактуват съм на мнение, че трябва да се съобразяват изцяло до тази възраст. Забележете, ако искат бабите. Защото ако не искат така или иначе родителите вариант ще си намерят.Обаче после да не се оплакват на всяка срещната пред блока квартална клюкарка, как не им давали внуците.
Ако пък не ги виждат до тази възраст, то после така или иначе е по-малко вероятно да се случи. Така, че избора е на бабите. А над тази възраст вече самото дете ще има някакви навици. И колкото повече расте, толкова повече ще отпадат забраните въведени за всеки случай и ще остават тези, които са наложителни за здравето им
И ако се върнем на нещастните палачинки, едва ли наднорменото тегло е получено точно от тях, а от начина на живот, организиран от мама и тате.
И в същото време точно мама и тате са тези, които взимат мерки новосъздалото се положение, т.е. напълняването да се отстрани, а бабата саботира опитите им. Браво ли да ѝ кажем?
Ама майката си го е отнесла през нощта.
Ма ко ,сигурно имаш много благородни подбуди в мнението,но ми звучи заплашително.И да ти кажа ,колкото да искам ,деца на две-три години не са за баби и самостоятелно пребиваване.Първите седем дори са на родителите,да си изградят каквото изграждат,бабите са за гости. Другото е отглеждане. Помощ да го прибереш от градина,докато се върнат родителите и аут.Вече като ученици могат да си прекарват ваканциите при баба,хем помощ ,хем удоволствие и свобода.До тази възраст ,само в дома на родител и за часове.
Мое мнение. Пък ти си мисли,че щом до три години не са го отглеждали ,няма и да го гледат.
И другото-какво от това.Всички баби искат деца на гости ,не за отглеждане.Времето им за това е минало.
Ако има такива,то има проблем на полата на мама,още се държат в нея. Нищо не е безплатно в този живот.
Мое мнение. Пък ти си мисли,че щом до три години не са го отглеждали ,няма и да го гледат.
И другото-какво от това.Всички баби искат деца на гости ,не за отглеждане.Времето им за това е минало.
Ако има такива,то има проблем на полата на мама,още се държат в нея. Нищо не е безплатно в този живот.
Аз нямах предвид, че ако до 3 години не са го гледали, няма да гледат детето и после. А да се виждат и контактуват. Не си ме разбрала.
Разбира се, че говорим за помощ и изобщо контакт на бабата с внучето. За отглеждане и аз не съм споменавала. Това си е задължение на родителите.
Моето дете спа сам при баба си малко преди да направи 8 години. Сега вече сами двамата си правят уговорки кога да ходи, ние сме само превоз пренос. Е, все още ни питат "може ли", а ще дойде време когато само ще ни уведомява детето къде ще спи.
Това, че на него даваме максималното, което можем да си позволим в свободата на решенията му, не значи, че ние не сме ги взимали, когато е трябвало да ги взимаме вместо него. То и още го правим, но с порастването и това ще намалява и съм напълно наясно с този факт.
Не разбрах заплахата в какво се изразява
Разбира се, че говорим за помощ и изобщо контакт на бабата с внучето. За отглеждане и аз не съм споменавала. Това си е задължение на родителите.
Моето дете спа сам при баба си малко преди да направи 8 години. Сега вече сами двамата си правят уговорки кога да ходи, ние сме само превоз пренос. Е, все още ни питат "може ли", а ще дойде време когато само ще ни уведомява детето къде ще спи.
Това, че на него даваме максималното, което можем да си позволим в свободата на решенията му, не значи, че ние не сме ги взимали, когато е трябвало да ги взимаме вместо него. То и още го правим, но с порастването и това ще намалява и съм напълно наясно с този факт.
Не разбрах заплахата в какво се изразява
Повторението няма да го видят.Сякаш всичките баби ритат ,ако не видят внучето.
Има един друг аспект това гледане и помагане. При нас има още съвместно съжителство,бабите гледат ,готвят ,перат ,заместват с една дума бащата,той е ерген.Няма задължения.Няма връзка с детето ,защото е мъж.Свекървата ,обикновено ,помага с цената на личен живот ,превръща се в какво ли не да е добра. Дотук ОК.
Какво правим с бащата тогава? И имам два живи примера за лош край,единия раздяла на младите,и не упреквайте свекървата за повече от това,че се е нагърбила да им е добре,и другия споменатото 5 годишно, дето бие.Бащата е на километри дори.Идва гост по празниците.
Триста пъти е по-добре сами да си гледат децата,е ,разбира се при нужда няма да им се откаже-болница ,заедно излизане вечер понякога и подобни.Сами,отколкото друг да поема ,да се тръшка в разни случаи и иска детето при себе си,и последиците от това.Възпитание ,слободен баща-ерген.Тя мама е там да слугува.Какво да прави той-мъж и да шета и гледа дете.
Има един друг аспект това гледане и помагане. При нас има още съвместно съжителство,бабите гледат ,готвят ,перат ,заместват с една дума бащата,той е ерген.Няма задължения.Няма връзка с детето ,защото е мъж.Свекървата ,обикновено ,помага с цената на личен живот ,превръща се в какво ли не да е добра. Дотук ОК.
Какво правим с бащата тогава? И имам два живи примера за лош край,единия раздяла на младите,и не упреквайте свекървата за повече от това,че се е нагърбила да им е добре,и другия споменатото 5 годишно, дето бие.Бащата е на километри дори.Идва гост по празниците.
Триста пъти е по-добре сами да си гледат децата,е ,разбира се при нужда няма да им се откаже-болница ,заедно излизане вечер понякога и подобни.Сами,отколкото друг да поема ,да се тръшка в разни случаи и иска детето при себе си,и последиците от това.Възпитание ,слободен баща-ерген.Тя мама е там да слугува.Какво да прави той-мъж и да шета и гледа дете.
Ами полузаспала съм била.
Не ме вземайте буквално,Ще обясня.
Първо,не познавам баби,дето искат на всяка цена внуците.Приказките пред съседи и познати,че не им ги дават са силно преувеличени в частта колко страдат от това.Причината обикновено са развалени по друг повод отношения,леко лицемерие.Предубеденост .
Не мога да повярвам,че да разходиш детето върви с нарушение-сини сливи са разхлабително,и въобще всякакви изцепки на тема храна са с подтекст "аз си правя каквото искам" и безотговорност.В същия дом или отдалеч-това си остава вмешателство и то не само за детето,свързано е с всякакво друго.Или са лицемерни,или искат да са фактори в новото семейство.Да не изпускат властта и при идване на децата.
Другото е грешки ,пропуски.Различия за момента.Никой не е еднакъв с друг.
Това таткото-ерген те е смутило.Ами един мъж който само влиза,хапва и излиза до малките часове,или спи и пак на работа, си е ерген с гадже,а не баща в семейството.Многото помощ ,особено когато живеят заедно с бабите,свекъри или тъстове вреди.
И съм разказала примери наоколо.
Гледането на деца от баби,поемане на задължения на младата двойка от старите не е полезно.
Не ме вземайте буквално,Ще обясня.
Първо,не познавам баби,дето искат на всяка цена внуците.Приказките пред съседи и познати,че не им ги дават са силно преувеличени в частта колко страдат от това.Причината обикновено са развалени по друг повод отношения,леко лицемерие.Предубеденост .
Не мога да повярвам,че да разходиш детето върви с нарушение-сини сливи са разхлабително,и въобще всякакви изцепки на тема храна са с подтекст "аз си правя каквото искам" и безотговорност.В същия дом или отдалеч-това си остава вмешателство и то не само за детето,свързано е с всякакво друго.Или са лицемерни,или искат да са фактори в новото семейство.Да не изпускат властта и при идване на децата.
Другото е грешки ,пропуски.Различия за момента.Никой не е еднакъв с друг.
Това таткото-ерген те е смутило.Ами един мъж който само влиза,хапва и излиза до малките часове,или спи и пак на работа, си е ерген с гадже,а не баща в семейството.Многото помощ ,особено когато живеят заедно с бабите,свекъри или тъстове вреди.
И съм разказала примери наоколо.
Гледането на деца от баби,поемане на задължения на младата двойка от старите не е полезно.
Забележете, ако искат бабите. Защото ако не искат така или иначе родителите вариант ще си намерят.Обаче после да не се оплакват на всяка срещната пред блока квартална клюкарка, как не им давали внуците.
Много са ти важни клюкарките пред блока. Родителите ще преценят дали да го дават на бабата, колкото и тя да иска. Ако не слуша - никакво виждане.
Да го каза още по направо-бабите изместват мъжа.Неговият живот продължава като на ерген.Жената си е ангажирана с децата.
Искането да си ходят редовно е свързано с да прекопаем лозето примерно,а аз ще наглеждам децата.Да се свърши една работа,както преди децата е било.Да се продължи връзката.
Говоря за въпросните да се виждат редовно.
Не знам откъде се пръкват тези с фъстъци и сливи.Всеки нормален знае,че малките хора ядат храни за деца.
Освен неволните грешки,другото е безотговорност.
Искането да си ходят редовно е свързано с да прекопаем лозето примерно,а аз ще наглеждам децата.Да се свърши една работа,както преди децата е било.Да се продължи връзката.
Говоря за въпросните да се виждат редовно.
Не знам откъде се пръкват тези с фъстъци и сливи.Всеки нормален знае,че малките хора ядат храни за деца.
Освен неволните грешки,другото е безотговорност.
Държите се иронично към снахите, които имали изисквания как да се гледа детето, обаче забравяте някак тънко, че понякога решенията се взимат и от двамата родители (почти винаги).
Майка ми я плаша с мъжа ми, че той така е решил. Опитах всякакви начини да й обясня кое и защо не желаем да го прави, става въпрос за глупости, и пак не вдява. Не мога да огранича срещите с внучето, защото не съм идиотка, но съм постоянно нащрек и дебна. Все едно гледам две бебета.
Говорим за елементарни неща, които ние не разрешаваме да прави, защото са бели, а тя разрешава. Ок, еднократно, за да види, че има последствия - добре. Но пък постоянно ние да не даваме, а бабата да прави, каквото си иска, еми няма как да стане. Утре като порастне как да обясняваме кой крив, кой прав, кой добър, че дава и кой лош, че не разрешава?
На последният спор директно казах, че взимам решения с бащата, а не с бабите.
Иначе мернах един пост на абсурт който беше много прав. Пълно е с майки, които осакатяват децата с това: "не тичай", "не дишай" и т.н., лепват ги пред таблетите, за да има спокойствие. От друга страна децата не са виновни за времето, в което живеят, но е лесно да обвиниш бабката за всичко.
Майка ми я плаша с мъжа ми, че той така е решил. Опитах всякакви начини да й обясня кое и защо не желаем да го прави, става въпрос за глупости, и пак не вдява. Не мога да огранича срещите с внучето, защото не съм идиотка, но съм постоянно нащрек и дебна. Все едно гледам две бебета.
Говорим за елементарни неща, които ние не разрешаваме да прави, защото са бели, а тя разрешава. Ок, еднократно, за да види, че има последствия - добре. Но пък постоянно ние да не даваме, а бабата да прави, каквото си иска, еми няма как да стане. Утре като порастне как да обясняваме кой крив, кой прав, кой добър, че дава и кой лош, че не разрешава?
На последният спор директно казах, че взимам решения с бащата, а не с бабите.
Иначе мернах един пост на абсурт който беше много прав. Пълно е с майки, които осакатяват децата с това: "не тичай", "не дишай" и т.н., лепват ги пред таблетите, за да има спокойствие. От друга страна децата не са виновни за времето, в което живеят, но е лесно да обвиниш бабката за всичко.
Тук ще се съглася с последните постове на Боряна
Част от проблемите на моят мъж са точно, защото бабата се е включвала много активно в гледането му. Свекърите са живели заедно с техните свекъри. Дядото е починал, когато мъжът ми е бил 2-3 годишен и бабата е поела командването. От това се ражда конкуренция между двете жени спрямо детето. От тази конкуренция мъжът е бил изтласкан в страни. Свекърът освен, че е ходил на работа, също се е занимавал почти само с мъжки работи и много рядко с детето. Мъжът ми цял живот е гледал как жените са глава на семейството и ми беше много трудно да го отуча от това. Макар винаги да сме живели отделно и той да е помагал, в много случаи като види, че държа нещата под контрол, той инстинктивно се измъква и се налага аз пак да ръчкам с остена, за да не изпадне от семейството. В критични моменти пък спасява себе си, другите да се оправят. Има и много други бъгове. В началото бях млада и силна и много не обръщах внимание. А и с едно дете е лесно, с три лъсва цялата истина.
В крайна сметка мога съвсем отговорно да кажа, че ако един мъж е калпав като глава на семейство, за това при всички случаи е виновен бащата в по-голяма степен - може въобще да липсва, може да присъства физически, но не и емоционално и т.н. Има и други фактори разбира се, но се загледайте в семейства, в които свекървата се меси и командва - нейният мъж е муньо и смотльо или по-меко казано - мекушав.
Това таткото-ерген те е смутило.Ами един мъж който само влиза,хапва и излиза до малките часове,или спи и пак на работа, си е ерген с гадже,а не баща в семейството.Многото помощ ,особено когато живеят заедно с бабите,свекъри или тъстове вреди.
И съм разказала примери наоколо.
Гледането на деца от баби,поемане на задължения на младата двойка от старите не е полезно.
И съм разказала примери наоколо.
Гледането на деца от баби,поемане на задължения на младата двойка от старите не е полезно.
Част от проблемите на моят мъж са точно, защото бабата се е включвала много активно в гледането му. Свекърите са живели заедно с техните свекъри. Дядото е починал, когато мъжът ми е бил 2-3 годишен и бабата е поела командването. От това се ражда конкуренция между двете жени спрямо детето. От тази конкуренция мъжът е бил изтласкан в страни. Свекърът освен, че е ходил на работа, също се е занимавал почти само с мъжки работи и много рядко с детето. Мъжът ми цял живот е гледал как жените са глава на семейството и ми беше много трудно да го отуча от това. Макар винаги да сме живели отделно и той да е помагал, в много случаи като види, че държа нещата под контрол, той инстинктивно се измъква и се налага аз пак да ръчкам с остена, за да не изпадне от семейството. В критични моменти пък спасява себе си, другите да се оправят. Има и много други бъгове. В началото бях млада и силна и много не обръщах внимание. А и с едно дете е лесно, с три лъсва цялата истина.
В крайна сметка мога съвсем отговорно да кажа, че ако един мъж е калпав като глава на семейство, за това при всички случаи е виновен бащата в по-голяма степен - може въобще да липсва, може да присъства физически, но не и емоционално и т.н. Има и други фактори разбира се, но се загледайте в семейства, в които свекървата се меси и командва - нейният мъж е муньо и смотльо или по-меко казано - мекушав.