След GB с Керем Б. и Ханде Д. както и "Kiralık Aşk"Любов под наем -223ღღ

На Дефне ѝ отне доста време, докато свикне. Вкъщи всичко беше наопаки, независимо че Суде, Нихан или Ясемин бяха почти постоянно тук, за да ѝ помагат. Йомер избяга във фирмата почти веднага, след като ги изписаха, оправдавайки се с многото работа. Вярно е, че се прибираше в ранния следобед, поемайки Дениз за следващите няколко часа. Но сутрините бяха истински кошмар за Дефне.
Обмисляше дали да не потърси жена, която да се заеме с домакинството. Но чужд човек да ѝ се бърка в работите не беше по вкуса на Дефне и затова тя все още се опитваше да въдвори някакъв ред. След безсънните нощи, в които се опитваше да успокои капризната си дъщеря, сутрин беше като сомнамбул. Йомер сам приготвяше закуската, докато тя дремеше до него.
Дениз беше на месец, но все още не се бе успокоила. Плачеше често, обикновено без видима причина. Растеше с бързи темпове, поради което майка ѝ все по- бързо се изморяваше да я разнася на ръце. А това бе може би едно от двете неща, които я караха да замълчи. Другото бе Йомер.
Беше красиво бебе, с гъста черна коса и поразителни кехлибарени очи. Бялата ѝ кожа и нежните черти на Дефне очароваха всички, които я видеха. Корай вече бе изявил желания да ѝ направи цяла фотосесия и само страхът от Йомер все още го възпираше.
Лекарят, който следеше развитието на Дениз, бе леко притеснен от килограмите ѝ. Едва на месец тя приличаше повече на двумесечна. Дефне също леко се изнервяше, като стане дума за това, но Йомер бе сигурен, че с времето всичко ще се оправи. Само да можеха да укротят характера ѝ.
Беше петък вечер, средата на октомври. Времето най- после беше захладняло. Йомер и Дефне планираха да прекарат уикенда сами в извънградската къща, осъществявайки най- после отложения меден месец. Голямото пътуване в чужбина бе отложено за следващото лято, когато малката щеше да е достатъчно голяма, за да пътува с тях. По план сега Дениз щяха да я гледат семейство Топал.
Дефне приготвяше чантите: една за тях с тоалетни принадлежности и няколко чифта дрехи, и цели две с нещата на Дениз. Още не можеше да повярва колко неща са необходими за едно толкова малко човече. За нейно съжаление кърмата ѝ беше спряла /лекарката каза, че се случва понякога/ и сега дъщеря ѝ пиеше адаптирано мляко. Кутията с него, шишетата за мляко и вода, както и памперсите, кремовете и пудрата бяха в едната чанта. Дрехите и няколко играчки напълниха другата. Любимият ѝ заек щеше да бъде до нея в кошницата, защото тя не го изпускаше от поглед. Изчезнеше ли Зайо, дори Йомер не можеше да я успокои.
Самият Йомер приготвяше вечеря долу, докато Дениз спеше в кошчето си до него на масата. По- лесно щеше да е майка ѝ да я наглежда, но тогава тя нямаше да спи. Колкото и близки да бяха Дефне и Дениз, малката все още предпочиташе Йомер. Затова майка ѝ метна последните неща в саковете, затвори циповете и слезе долу.
-   Ухае невероятно!- Приближи се и прегърна съпруга си, докато той разбъркваше соса за спагетите.- И нямам предвид само храната.
-   Някой май е готов за почивка!- Засмя се той, докато се извръщаше и обвиваше ръце около нея.
-   Нямам търпение! Виж я колко е сладка така.- Любовта струеше от погледа ѝ, вперен в спящото дете.- Кукличка!
-   Ще е голяма красавица, като порасне! Приготви ли всичко?!
-   Готово е! Сутринта ще минем да я оставим вкъщи, след което имаме два дни на наше разположение! Нихан дори предложи да оставим Дениз и в понеделник при тях, но не мисля, че ще издържа толкова време далеч от нея!
-   Ще я вземем веднага, щом се върнем!- Сякаш усетила за какво говорят, Дениз отвори очи и веднага започна да плаче.
-   Какво има?- Дефне я взе.- Гладна ли е малката сладка принцеса?!
-   Според мен има нужда и от смяна на памперса!- Засмя се Йомер.- Аз ще довърша вечерята.
-   Веднага се измъкна! Татко май не обича да те преобува, а?!- Смеейки се, Дефне понесе дъщеря си нагоре.- Първо ще е почистим, а след това ще напълним коремчето. Колко бързо растеш само?!
Йомер поклати глава, слушайки я. Малката наистина растеше като гъбка. Макар да се опитваше да прекара повече време с тях, новата колекция, която бяха пуснали преди седмица, изискваше присъствието му в компанията. Синан се стараеше да го отменя, но някои неща трябваше да свърши сам.
Дефне се върна след петнайсет минутки с все още плачещата Дениз и притеснено лице. Дъщеря им бе зачервена от толкова плач, но това си бе обичайно за нея.
-   Скъпи, тя пак плаче. Цял ден бе тиха, но сега отново не спира.
-   Дай ми я! Може просто да е наистина гладна?!- Залюля бебето, докато майка ѝ приготвяше млякото.- Хайде, принцесо, ей сегичка ще вечеряш. Не плачи, сладка моя!
-   Ето, момичето на мама! Вкусно мляко!- Подаде шишето на Йомер, който бе седнал.- Аз ще сервирам нашата вечеря, докато я нахраниш. Дано се успокои!
-   Като гледам как суче, явно наистина е била гладна! Не е ли яла следобед?!
-   Как да не е?! Малко преди ти да си дойдеш!
-   Минали са едва четири часа. Лакомница!- Усмихна се на детето, което го гледаше ококорено.- Приготвила ли си ѝ достатъчно мляко за уикенда?
-   Мисля, че да. Предупредих и Нихан, не че не си я знае. Надявам се само да не ги подлуди! Сърцето ми се свива само при мисълта, че ще я оставим. Не искам и да си мисля колко ще плаче за нас!
-   Тя е бебе, миличка! Няма да разбере дори, че ни няма.
-   Ти така си мислиш! Знаеш ли как плаче сутрин, след като ти излезеш! Трябва ми почти час, за да я успокоя.
-   Недей така, Дефне. Ако мислиш така, то най- добре да се откажем. Ще оставим детето и ти после два дни само за нея ще мислиш, няма смисъл.
-   Не исках да кажа това! Съжалявам, Йомер, но наистина ми е странно да се разделя с нея. Тя е моето съкровище!
-   И на мен не ми е лесно, скъпа! Но ако Дениз е с нас каква почивка ще е?!
-   Знам, знам! Не ме слушай! Само два дни са, а и тя няма да е с чужди хора.- Дефне постави чинията пред него точно преди шишето на дъщеря им да свърши.
-   Всичко ще е прекрасно, не се тревожи!- Оптимизмът на Йомер беше заразен и тя се усмихна, представяйки си два дни само с него. Имаха наистина нужда от тази промяна.
-   Хайде да вечеряме и да си лягаме! Утре ни чака ранно ставане!