След GB с Керем Б. и Ханде Д. както и "Kiralık Aşk"Любов под наем -223ღღ

   Меги чете ли си личните                                     

„Ако искаш да разсмееш Господ, направи си планове!” гласеше една стара поговорка. Колко само бе вярна!
Дефне и Йомер не успяха да мигнат цяла нощ. Дениз плачеше като за световно, независимо дали бе в леглото си или в ръцете им. В три след полунощ ходиха дори до бърза помощ, защото им се стори, че има температура. Сестрата ги увери, че е топла заради плача и няма нищо страшно. Даде на малката някакви витамини за всеки случай и ги посъветва да ѝ дадат топло мляко. Но нито млякото, нито песните, нито молбите успяха да успокоят неспокойното бебе. Според Дефне Дениз просто усещаше предстоящата раздяла и затова правеше така. Според Йомер дъщеря им отново бе решила да капризничи за нещо, което само тя си знаеше. Кога щяха да имат малко спокойствие?!
Трябваше да потеглят в седем сутринта, за да оставят малката при семейството на майка ѝ. Но плановете им претърпяха пълна промяна. Дениз все още плачеше ли плачеше и до сутринта Дефне успя да убеди Йомер да вземат малката с тях на вилата- хем тя няма да я мисли, хем и Дениз ще подиша чист въздух. Обеща да му се реваншира, но Йомер си знаеше, че това няма да стане поне докато дъщеря им не тръгне на градина. Не помнеше кога за последно бяха оставали насаме с Дефне и явно нямаше изгледи това да се случи скоро.
Бебето спа през целия път. Явно най- после се бе изморила и сега бе толкова сладка. Дефне дремеше до нея на задната седалка, а благодарение на трите кафета Йомер успяваше да шофира. Добре че не бе толкова далеч, иначе щеше да се наложи да извика Шукрю. А тогава вече наистина щеше да отмени всичко!
Пристигнаха благополучно в късния предобед. Йомер слезе и разкърши рамене, тъй като целия се бе схванал. Дефне спеше непробудно до дъщеря им. Йомер смъкна тихо багажа им от багажника и влезе в къщата, захвърляйки го на дивана. Върна се и взе детето, все още спящо като ангелче. Внесе и него в къщата, надявайки се Дениз да е все така тиха и спокойна през целия уикенд. Отново слезе до колата и взе Дефне на ръце, отнасяйки и нея вътре. Тя отвори очи, докато се опитваше да мине през вратата. Усмихна му се, явно все още под въздействието на съня си.
-   Значи принцът отново спаси принцесата?! Къде отиваме, принце мой?!
-   Надявам се на място, където ще сме щастливи!- Целуна я той, поставяйки я на леглото в спалнята.- Почини си, аз ще се погрижа за всичко!
Не бе довършил изречението си, а тя вече спеше. Смеейки се, той слезе отново долу. Не така си бе представял всичко, но Дефне явно наистина имаше нужда от почивка. Щеше да се постарае да ѝ я осигури.
Тук беше хладно и Йомер използва времето, докато двете му съкровища спят, за да приготви всичко. Донесе дърва за камините, за да може вечерта да ги запалят. Разопакова и чантите, като нещата на малката разположи в хола. Там щеше да им е най- удобно. Диваните заприличаха на някоя дива гора с всички мечета, който нареди по тях. Дефне пак бе прекалила с тях. Дениз се размърда и разплака, докато той вадеше храната ѝ на масата.
-   Тъкмо навреме!- Засмя се баща ѝ, докато я вземаше от кошчето.- Огладняло ли е малкото ми дяволче? Ей сегичка ще ти приготвя млякото. Не плачи, ще събудиш мама. Ама ти наистина си я изтощила, знаеш ли? Много ли тормозиш мама, докато ме няма, а? Малка сладка вещичка, това си ти!- Целуна я по нослето, докато тя го гледаше очаквателно. Поне бе спряла да плаче.
След като Дениз бе нахранена, а памперса ѝ сменен, тя се зае с важната задача да следи как баща ѝ готвеше нещо, наречено пилаф. Според думите му той не умееше особено да го приготвя, но щял да се постарае, защото Дефне била прекалено изморена. Скоро малката заспа, унесена от гласа му, докато той не спираше да ѝ обяснява колко важни са тя и майка ѝ за него и колко е щастлив, че тя е тяхна дъщеря.
Дефне се събуди, протягайки се на широкото легло. В първия момент не успя да се ориентира къде е, но скоро се сети какво е станало. Имаше смътни спомени как Йомер я носи, а тя си мърмореше нещо. Явно пак бе надрънкала някакви глупости. Тръгна надолу, но спря точно преди да завие към кухнята. Йомер обясняваше на Дениз как са се запознали двамата, как я е видял и веднага я е харесал и е поискал да я целуне. Направил го, но Дефне му отвърнала с шамар. Смееше се, но в гласа му имаше тъга. Явно и на него му липсваха онези безгрижни и щастливи дни, когато всичко бе толкова просто и лесно. Любовта носеше щастие, но и болка и трудности. Особено в техния случай. Промъкна се тихо зад него, отбелязвайки си колко спокойна е Дениз, и го прегърна. Той се стегна за секунда, след което пусна ножа и се обърна. Дефне просто се пристисна към гърдите му.
-   Обичам те!- Прошепна го толкова тихо, че Йомер не бе сигурен казала ли го, или му се е причуло.
-   И аз те обичам!- Целуна я по главата, докато я прегръщаше.- Почина ли си?!
-   Съжалявам, че съм заспала. Явно наистина съм била много изморена. Колко време съм спала? Дениз нали не се е будила?
-   Спокойно, любима! Всичко е наред! Гладна ли си?
-   Всъщност, да. Но първо Дениз…
-   Тя вече яде. Остави я да поспи още малко, следобед ще излезем да се разходим. Трябва да я изморим, за да спи и довечера.
-   Но и ти имаш нужда от почивка, почти не си спал през нощта!
-   Това няма значение. Добре съм!- Целуна я страстно, след което леко се отдръпна.- Липсваше ми.
-   И ти на мен! Извинявай, че не е почивката, за която мечтаеше!
-   Така е дори по- добре, няма защо да ми се извиняваш!- Притисна я към себе си.- Ние сме семейство, където сме ние, там трябва да е и тя. И на мен нямаше да ми е спокойно, ако я бяхме оставили на вашите.
-   Благодаря!
-   Защо?
-   Защото си ти. Винаги разбиращ и подкрепящ ме! Никога няма да успея да разбера с какво съм те заслужила!- Повдигна се на пръсти и го целуна леко.
-   Ние си приличаме, Дефне. Като две капки вода сме! Хората казват, че противоположностите се превличат. Ние сме еднакви и абсолютно различни едновременно. Като две части на едно цяло!
-   Ти си моята друга половина! Моето всичко!- Очите на Дефне блестяха.- Ти ми даде най- големия подарък на този свят. Обичам те!
-   Обичам те!
Дениз бе отвори очички и тихо ги наблюдаваше. Мама и татко явно бяха щастливи и тя реши да е добро дете, за да не ги тревожи. Засега.