След GB с Керем Б. и Ханде Д. както и "Kiralık Aşk"Любов под наем -223ღღ

Меденият месец бе отложен за по- нататък. Бебето притесняваше Дефне и тя не искаше да напускат Истанбул, а и в Пасионис имаше толкова много работа сега.
Дните отминаваха неусетно. Лятото настъпи, температурите бяха почти нетърпими и Дефне се чудеше как ще изкара до края на бременността си. Движеше се все по- трудно, корема ѝ беше огромен, краката ѝ отичаха почти всеки ден. Кръстът я болеше от тежестта на детето и тя често се шегуваше, че ще роди китче, а не бебе.
Йомер и Синан заминаха за Лондон в края на юни, но останаха там точно три дни. Йомер се притесняваше за съпругата си, а и Синан не издържаше дълго без Ясемин. Тръгнаха в понеделник сутринта и в сряда вечерта вече си бяха у дома.
Дефне бе преминала на длъжността дизайнер още след сватбата, но сега си бе вкъщи. Макар да имаше желание да работи до самия край, това нямаше как да стане. Беше в началото на осмия месец, когато остана у дома уж само за седмица, за да си почине. Оказа се, че ще е така още дълго време. Ставането беше все по- голям проблем за нея, затова тя главно лежеше или седеше. Бяха купили люлка със сенник, която сложиха до басейна, и тя прекарваше следобедите главно там.
 Йомер повика Нихан с Исо, за да ѝ помагат и забавляват през деня. Сутрин Шукрю ги водеше, преди да закара Йомер на работа, и вечер ги връщаше вкъщи. Понякога оставаха и да преспят, но рядко. Тюркян ходеше да помага на Сердар в ресторанта, който бяха открили преди месец. Бяха наели и момиче, което да сервира. Бизнесът вървеше добре.
На Йомер му се искаше и той да остане с Дефне вкъщи, но работата не чакаше. Планираше да уреди всички проблеми с новото им партньорство, а след това да работи у дома. Все пак можеше да рисува навсякъде, а неговата муза бе Дефне. Но това щеше да стане едва в началото на август, а до тогава имаше повече от две седмици.
-   Направих лимонада, ще те разхлади.- Нихан носеше подноса към люлката, на която бяха Дефне и Исо.- Искаш ли нещо за хапване?
-   Сладките стигат.- Усмихна ѝ се тя.- Днес поне кротува, сигурно спи. Нощес бе непоносимо.
-   На кого се е метнало такова непослушно?!-Нихан гушна сина си, настанявайки се до Дефне.
-   И ние това се чудим. Йомер твърди, че е бил кротък като бебе, значи е от нашата страна. Верни ще излязат разказите на баба!
-   Няма да ти е лесно, скъпа!- Засмя се Нихан.- И Исо ме ядосваше, но твоето е просто невероятно. Все още ли ядеш ония гадости?!
-   Омлета с кисели краставички, полят с мед или панираните броколи и аспержи, гарнирани с туршия?!- Дяволито попита Дефне.
-   И двете! Как въобще можеш да ги вкусваш?!
-   Честно казано и аз не знам. Просто се събуждам с мисълта, че ми се яде нещо! Явно съкровището на мама ще е със специален вкус.
-   И ония сокове, дето ги пиете с Йомер сутрин?! Вчера щях да си повърна закуската само като го помирисах! Целина, морков и тиквичка?! Бляк!
-   И аз говорех така допреди два три месеца. Сега това е основната ми закуска.
-   Не ти личи! Скоро ще трябва да идем пак на пазар, и тези дрехи са започнали да ти отесняват!- Нихан се забавляваше, докато приятелката ѝ тежко въздишаше.- Не ми се иска да съм на твое място.
-   Не знам как ще го родя това дете. Сигурно ще е колкото Исо!- Без капка смях изрече Дефне.- Как може да расте толкова бързо?!
-   Според мен ще родиш по- рано, просто защото вътре вече ще му е тясно!- Смееше се гостенката.
-   Дано да е по- скоро, защото нямам търпение да разбера момче или момиче е! По- голям инат излезе и от Йомер!
-   Ха, все едно ти не си! Комбинацията от двама ви ще е просто непознат за човечеството характер. От сега ме е смях като знам как ще ви побърква това мъниче!
-   Не е никак забавно, Нихан!
-   Кое не е забавно?!- Попита Йомер, приближавайки се.
-   Скъпи?!- Зарадва се Дефне, но изчака той да ѝ помогне да стане, за да го прегърне.- Как успя да се измъкнеш?!
-   Синан отиде на някаква среща, а аз накарах Дериа да отмени моята. Г-н Пърси може да изчака до утре сутрин!- Целуна я по бузата, след което я върна на люлката и взе Исо.- Вие какво правите?!
-   Говорим си!- Нихан се изправи.- Ще ти донеса чаша и лед, защото лимонадата сигурно се е стоплила. Искате ли нещо друго?!
-   Стой, няма нужда.- Йомер подхвърляше детето, което се заливаше от смях.- Не казахте кое не е забавно?!
-   С Нихан се чудехме що за характер ще има бебето, щом отсега е толкова капризно. Според нея комбинацията между нашите характери ще е взривоопасна и то ще ни побърква постоянно, което ѝ се струва страшно интересно.
-   Така си е! Той или тя от сега ни върти на малкия си пръст, какво остава като се роди!- Йомер клекна пред люлката, оставяйки Исо да пълзи пред него.- Ще е истинско дяволче и ние ще го обичаме точно, защото е такова.
-   Не е така. Нашето бебе ще е едно кротко ангелче, което много ще слуша. Нали, миличко?!- Погали корема си тя, когато той помръдна.- Ако си съгласно с мен, ритни веднъж. Ако си съгласно с татко и леля Нихан, ритни два пъти.
-   Мисля, че то има собствено мнение!- Засмя се Йомер, когато бебето едва ли не затанцува.
-   Както казах- не искам да съм на твое място!- Целуна я Нихан, докато се изправяше.- Щом Йомер е тук, аз ще се прибера вкъщи. Цялата къщна работа остана на леля Тюркян и Есра, а ходят да помагат и в ресторанта. Поне днес да успея да ги отменя малко.
-   Съжалявам, че заради мен трябва да преминавате през всичко това!- Тъжната физиономия на Дефне ядоса приятелката ѝ.
-   Аз това ли казах?!- Сложи ръце на кръста Нихан.- Естествено, че ще съм до теб в тези моменти! И да искаш да ме изгониш, няма да успееш! Просто ще използвам момента, за да се прибера малко по- рано. Тук сме излишни, нали Исо!- Поемайки сина си от Йомер, тя му намигна, след което се обърна към Дефне.- Утре сутрин ще се видим! Обичам те!
Дефне я проследи с поглед как се отправя към къщата, гукаща на Исо, който се въртеше в ръцете ѝ. Беше толкова слаба и весела, че ѝ завидя.
-   Дали и аз ще бъда толкова добра майка?!- Запита се на глас, преди са се усети.
-   Естествено, скъпа! От къде излезе това сега?!
-   Не знам!- Тръсна глава Дефне, докато Йомер сядаше до нея.- Просто Нихан толкова спокойно се оправя с всичко?! А бе толкова разпиляна преди да роди!
-   Значи майчинството променя към по- добро!- Усмихна се, докато се навеждаше да я целуне.- Ще си прекрасна майка, не се тревожи! А и аз съм до теб, заедно ще възпитаме това дяволче да е такова само с нас.
-   Не съм убедена, че ще успеем. Май Нихан ще излезе права, че преплитането на нашите инати ще е нещо невиждано от човечеството.- Засмя се, когато усети поредния ритник.
-   Лошо ни се пише наистина.
Светлината бавно намаля, докато температурата се понижаваше. Луната вече надничаше зад леките облачета, когато Йомер и Дефне най- после се прибраха в къщата. Бяха хапнали пицата, поръчана от Йомер, навън. Сега, прегърнал я леко, за да ѝ помага, той водеше Дефне по стълбите. Беше изминал още един ден. Оставаше им малко повече от месец до появата на бебето. Моментът, който щеше да промени живота им завинаги.