Създаване на група за близки на болни от Алцхаймер 2

Благодаря за съветите. Днес в най- големия дъжд и задръствания ходих (нали шофирам от скоро, че голям стрес), за да й занеса АБ, започнаха веднага да й го дават. Лошото е, че така лекуваме само симптомите. Ако е пак това, което имаше преди години, кюретаж трябва. Не знам какво предизвика тази гной. А да я разнасям по лекари е кошмарно. Дано поне АБ изчисти гнойта поне за няколко месеца, както беше преди. После пак ще мисля. Иначе днес беше по- добре. Държеше се изправена и очите отворени, приказваше повече.   

Стискам палци майка ти да се стабилизира

Хора, имам нужда от съвет ли, информация ли, и аз не знам вече. Мама се влошава, почти не вижда, храни се ако я хранят, сама не може, но все пак прегръща храната, мноооооого е слаба, едвам върви с помощ, за сега още става. Не знам просто какво следва. Говорих със сестрата на дома, каза, че ако има спешно състояние, викат бърза помощ. До тук добре, но после какво, там какво ще направят? Ще ме извикат за подпиша, сигурно, че не може да се лекува, ще я оставят в болница по някоя клинична пътека, аз съм с 2 малки деца, мъж в чужбина, не мога да съм придружител. После ще я върнат в дома, или аз ще разпиша да я върнат.......те там и те какво могат да направят. Кажете, за какво да съм подготвена, толкова съм объркана.....

Ох, съчувствам ти. Така е никъде не ги искат. Последната нощ за майка ми - бърза помощ не е дошла. На второ викане , лекарката не я прие в болница. Това през нощта. На сутринта аз извиках линейка. Мама вече е била в кома. В болницата нещо не  направиха. Просто я изчакаха да почине.  И София като бяхме не я приемаха по болници, а  мама тогава беше с паднали тромбоцити около 28 при норма 140.  Това е! Не ги искат! Отписани са. Съжалявам , че ти го казвам. Ако имаш пари в някоя частна болница. Нищо хубаво не ти написах, но така стоят нещата.

Ох, не знам как да съм по-деликатна. Но е много тежко и те разбирам. Това е най-тежката част. В БГ палеативни грижи няма. Ако в този дом, където е сега сте доволни не я местете. Хосписите са Ад. Скъпи и безмислени. Ако е тръгнала да си отива жената я оставете да си отиде в дома. Няма да й помогнат по болниците. Само пътеки ще точат. Баща ми го подмятаха 3 седмици и нищо. Те знаеха, че ще е нищо, но ни гледаха сеира. Само в интензивното поне му пуснаха кислород на милия, че белия му дроб едва работеше...

Благодаря ви! Честно казано, до някъде ги разбирам лекарите, какво могат да направят повече в този случай. Само удължават мъките. Палеативни грижи тук има само в онкото, но тя не е онко болна, няма да я вземат. Сещам се преди, като съм търсила дом или хоспис за баща ми, ме питаха дали има деменция. Защото такива не взимали. Къде да я местя? Няма смисъл. Боже, дано само не се мъчи много. Единственото, за което се сещам е да й взема и една индивидуална гледачка. Просто да знам, че има човек до нея непрекъснато. Ще питам в дома, ако са ОК с това, ще го направя. Аз по болници няма да я влача, просто ако се наложи и извикат бърза помощ в дома, така или иначе ще я закарат в болница, въпросът е след това.....
А при мен нещата са в пъти по сложни, защото ако трябва да отида някъде, все търся другата баба да гледа малката, все едни организации кой как кога какво. Не мога просто да си обуя обувките и да изляза....

Ами, след болницата пак обратно в дома и това с индивидуална гледачка е вариант. Стига да не е на хранене със сонда и дишане с маска. Баща ми беше и нямахме избор. В обикновен дом това не става. Но няма какво да се плашиш от сега. Каквото сабя покаже. И тогава мислиш на момента. Може изобщо да не стигнете чак до такива ситуации.

Група, говорих си със сестрата на дома и тя каза, че има наблюдения върху развитието на болестта при по- млади хора (около 60-70г.) и при по- възрастни (над 80г.). Според нея по- възрастните се разболяват, стигат до едно положение и така карат години наред, без да се подобряват, но и без да се влошават драстично. Живеят си така, без драстични промени, дори и не отслабват много. А при по- младите болестта изведнъж идва и бързо се влошава.  Майка ми за последните 6-7 месеца много се влоши, а да не говорим колко отслабна. Направо е скелет. Имате ли такива наблюдения. Явно старческата и ранната деменции са различни и протичат различно. Не че ще помогна с нещо на мама така, но ми направи впечатление, че и другите хора в дома, които са на нейната възраст също се влошават, а старите баби дето са на по 80-85 години, все са си същите, ходя вече половин година там, тези баби нищо им няма, не са се променили външно. Само от време на време изключват и затова са там, но нито слабеят, нито видът им е болнав...   

Ох, не знам какво да ти кажа....При майка ми откриха болестта преди година и половина вече, на 72 год. е, но не наблюдавам кой знае какви външни промени, освен че се засилва забравянето - храни се добре, движи се, спи...силно се надявам да се задържи така дълго време

Моята баба беше станала скелет също. Хранеше се много добре, но слабееше.😡Почина на 84 години.😢

Хора, мама пак пи АБ, оправи се, последните два пъти беше много в час. Но днес сестрата каза, че пак се е върнало онова гнойно течение. И понеже знам какво става с нея като го има това възпаление, знам какво следва. А пък АБ го пи преди 2 седмици... Ще говоря с АГто но направо не мога да си представя как ще я заведа на преглед... особено ако пак се влоши. Абсолютно сама с децата съм, направо съм Че го дават и да става много студено, сняг да вали, какво ще правя не знам...

Няма ли на кой поне за малко да оставиш децата? Или да наемеш някоя детегледачка за няколко часа? Много лошо, че така се връща това течение непрекъснато. Може да е от памперсите.

Другата седмица свекърва ми се връща от почивка (не питайте), и ще отида да говоря с АГто. Тя преди време правеше едни кисти на шийката, доброкачествени бяха, но се оправиха само с кюретаж. Пак така гнояха малко. Но не знам дали сега мога да я подложа на такова нещо- това означава упойка, може да се наложи да полежи в болница ден, две, което ще рече придружител (в нейния случай 24 часа), вените по ръцете й се пукат, не знам дали ще хванат венозен път и т.н. и т.н. Да не говорим, че тая гной й разказва играта- става немощна, бълнува, трепери, едвам ходи, храни се с помощ и става съвсем неадекватна...

Здравейте група,
много се радвам, че ви има, но за мое съжаление и аз се включвам тук да следя темата, както и да споделям, понеже всичко това за мен е ново и все още необяснимо. Започвам с това ... баща ми е на 58 год. и преди 4-5 месеца някъде започна леко даа забравя разни неща в ежедневието му и беше много разсеян, но това не му пречеше да си кара колата и да си ходи на работа, както да върши други неща като да напазари или да плати някоя сметка. От 2 месеца насам обаче нещата започнаха да станават по-зле - започна да забравя нещата които са се случили преди 5 мин. кой какво му е казал преди минути, започна да бърка пътя закъдето отива, забравя и какво ще прави, стана много дезориентиран и не помни къде е спрял колата, ходи от стая в стая и се чуди какво прави и защо е там,  започна да губи интерес към случващото се около него и с любимите му занимания като да играе карти,  да слуша музика и да гледа футбол. Тези неща толкова ни притесниха, че  веднага ме наведоха на мисълта за деменция или Алцхаймер или липса на витамин Б12, което ми се струва че е по лекото и от тук започна едно голямо лутане и ходене по мъките.
 В началото на м.Февруари отидохме на невролог във Варна в Сити клиник, като се надявахме да даде резултат и обяснение за състоянито му, ни нищо конкретно не каза тъй като реши, че трябва да му се направи и ренгенова снимка врата, от там остановиха някакви възпалени шийни прешлени(нещо като шипове), които според нея били притискали нещо към мозъка и от там идвала цялата работа, но не било за притеснение. Тези неща нас не ни устройват и започнахме да ходим при друг невролог -уж 'Професор" Капрелян от УМБАЛ Св. МАрина който назначи ЯМР и според него това което е говорила предналата невроложка са пълни глупости.
 Заключението от ЯМР  беше - обширно акутно корово инфарциране на фронтални и темпорални лобове( ако някой с подобна диагноза може да ми го разясни по просто, ще бъда много благодарна), не се споменава за тези 2 заболявания, а го водят енцефелопатия, което четох, че има вероятност да се излекува, но трябва много време, както и правилните лекарства, а как да разберем кои са правилните лекарства за състоянието му след като дадоха различни диагнози ...докато беше в болницата и лежа 7 дни  му правиха куп изследвания и всички си бяха в нормата, мина през кардиолог, психиатър, психолог , ендокринолог, правиха и ЕЕГ като според тях е умерена деменция или може би предпоставка за алцхаймер,но нищо точно и  конкретно. След като го изписаха в епикризата си пишеше енцефелопатия и проф.Капрелиан каза че нищо му няма и си е бил много добре....
 В заключение му изписаха Немтадин, тебукан, келтикан, миогама и сермион, като немтадин го пие по някаква схема и за сега не виждам абсолютно никакво подобрение било то в мисленето или ориентацията, даваме му да реди пъзел и изпитва доста затруднение, да решава кръстословици и да чете, което за сега прави без проблем, с говоренето и общуването е добре, но понякога приказва някакви странни и несмислени неща в диалога който водим.
 Ако някой от вас може да ми препоръча по-добър специалист който да може да каже точното му състояние и прави нужните изследвания освен ЯМР, който вече е направен и нищо не доказва , моля да ми помогне, ще бъда много благодарна, много искам да се оправи и да си бъде същия човек. :blue_hear

Silviya Koleva 586368, добре дошла

Много е заплетен вашия случай и едва ли някой от нас би могъл да ти даде адекватен съвет. То така като гледам, докторите са объркани, пък какво остава за нас. Единственото, което мога да кажа е да промените диетата на баща ти, към тези лекарства да вземете и някои добавки с Гинко, да се опитате максимално да намалите стреса, да му осигурите качествена почивка, да добавите и някои леки физически упражнения или разходка.
За специалисти, ох какво да ти кажа, водих мама при 3ма невролози, показах им 2та й ЯМРа. Единият каза "мозъкът е като швейцарско сирене", другият каза "нищо й няма", третия "и по- зле съм виждал". Нещо, което в последствие разбрах и съответно изпитах на гърба си беше това, че високите дози Ноотропил, особено през лятото правят болния много агресивен. Ами мама пиеше почти 5 гр. (грама, не милиграма!!!) на ден! И това го предписа невролог през юни месец. Добре де, не са ли наясно невролозите с това с агресията!? Така, че виждаш лекарите и те колко са наясно.