Липса на интимност и обич в семейството

Веднъж да си напълно права, Сирено 

Здравейте,

Аз си следя много внимателно темата, просто не ми остана време да пиша през седмицата. Благодаря много за времето, което отделихте, както и за мненията, който постнахте. Искам само да допълня няколко неща.

1. Семейството ми е достатъчно материално осигурено и аз ужасно много се постарах за това. Жена ми не работи от преди да си направим дете. Но това никога не е било проблем за мен. Аз имам достатъчно голяма заплата за да можа да издържам семейството си, плюс това да изплащам апартамент, да купя кола , да мога да плащам и за частна детцка градина и/или да има някой който да се грижи за детето ако нещо стане. Не казвам , че сме богати, но имаме един приличен среден стандарт на живот според мен.

2. Не съм от бащите, който се тръшват след работа и чакат жена им да се върти около тях и да им слугува. Гледам да не натоварвам жена ми с неща свързани с мен и домакинството. В предвид, че тя е свободна цял ден за мен е логично да поеме по - голяма част от домакинските задължения, особенно като е супер взискателна за тях. Дефакто това което става е че тя не оставя почти нищо за мен да правя, защото според нея не го правя достатъчно добре. Въпреки това колкото мога се старая за нещата. Обичам да готвя та от време на време я отменям. Като стане така че трябва да се прави домакиснка работа и аз съм свободен и не съм ужасно уморен го правя. Пазаруването основно аз го правя и т.н.

3.Относно детето. Дъщеря ми е много кротко дете. Но е и такова, което изисква внимание и отношение. И напоследък от половин година насам вече успяваме да я сложим да си легне към 9 - 10. Понякога става трудна за понасяне вечер, но вече не чак толкова. Отделно ходи на нещо като градина, когато не е болна. Разболява се повечно веднъж на месец два и я оставяме да стой у нас седмица две, та да се закрепи. Аз се старая да помагам и за нея. Въпреки че като се прибера съм много уморен, и мога да се тръшна на дивана за 1 час да си почина но после си поигравам малко с дъщеря ми и се опитвам да я сложа да спи. А ако няма нещо за ядене и приготвям нещо на бързо.


Не виждам как отношенията и задълженията в едно семейство могат да бъдат разделени по равно. Но смятам, че трябва да се стигне до компромис и който когато може да ги поема в зависимост от силите си. И не смятам че трябва някой да казва, че това не е мое задължение.

Просто не проумявам какво мога да направя за да я накарам да разбере моята гледна точка относно интимността. За нея липсата на интимност е нещо нормално и просто не трябва да се изисква и да се прави когато и двамата имат нужда. Проблема наистина е че тя няма нужда от както имаме дете, а за мен е много важно да го има това. Опитвам се да говоря с нея, но нещата винаги отиват накрая към ескалиране и просто усещането е че единият е неразбран, а другият е притиснат. Да кажеш, че няма време ... е има. Жена ми си ляга към 12 - 1 вечер. След като приспим малката , тя си сяда на компа или телевизора и гледа филми или прави нещо и обяснява колко е уморена. Не схващам никаква логика. От една страна ти си с някой човек, защото го обичаш, но от друга обичта се изчерпва до това да правиш неща само като на теб и на другият човек му е кеф, а ако не - всеки да се спасява по отделно както намери за добре. За мен отношенията м/у двама човека е да поставяш желанията на другият на първо място и това да е взаимно. По този начин винаги можеш да разчиташ на него. А ако си просто можеш да разчиташ на човека само когато е на кеф е доста егоистично. Жена ми просто е решила да не прави никакво усилие за нищо относно нашите отношения. Както каза: или ще издържим и нещата ще се оправят от само себе си или ще се разделим.  Просто не ми стигат думи да опиша колко съм разочарован от нея. Просто виждам как отношенията ни отиват към нещо отвратително. Остава една огромна бездна и дупка която постепенно поглъща всичко около себе си и след още няколко години ще се гледаме като непознати, нямащи какво да си кажат и обидени един на друг до толкова, че да не искат да са в една стая. И то защото жена ми просто не иска да направи някакво услилие.


Просто в такава дупка съм изпаднал, че дори не мога да видя някакво разумно решение от цялата ситуация.
 

Какво точно трябва "да издържите"?
Има ли проблем, а във вашия случай е огромен, той няма да изчезне, като се "смете под килима".
От това, което си написал е ясно, че жена ти не те обича.Защо ? само тя си знае, а и явно не е склонна да ти разкрие "тайната".Може изобщо да не те е обичала, може да си бил наистина само донор, може да е била само влюбена, а това както знаем, не е любов и бързо се изпарява във времето.....
Знам едно:когато желанието за оправяне на отношенията не са двустранни, ефект няма.
И предвид поведението на жена ти, може би е най-добре да събираш сили и нерви за развод.
Другия вариант е да си живеете като съквартиранти, докато ....ви писне.И пак ще стигнете до развода.Та не е ясно дали не е добре да приключите сега, за да имаш време да устроиш наново живота си.

Не изчетох целия пост.
Питай я директно.

Добре де,

Това при всички ли се случва или съм изтеглил супер къса клечка ?

Намери си някоя, която да ти даде всичко това, което ти липсва. Много е тегаво само един да тегли каруцата. Да молиш жена си за отношение, секс а да получаваш безразличие и оправдания се преглъща до един момент. След това проглеждаш и се чудиш защо си вложил толкова време, средства, усилия в нещо което не си е струвало. Не съм ок. с развода, особено когато има и деца, но да живееш с някой който не те оценява и не те иска с надеждата да те погледне с други очи е глупаво.

Случва се, не при всички, но се случва единият да се е омъжил/оженил заради удобство, спокойствие, ..... без любов. С течение на времето нещата съвсем се забатачват особено ако другият му даде прекалена сигурност. Може би и при вас се е случило нещо подобно. Нищо не казваш за периода в който сте били гаджета.

Аз писах, че при мен се случва, съпругът проявява такт и разбиране, съответно и аз, въпреки че нямам желание, понякога правя секс. Ако сте се събрали мъж, който се чуди как може да е уморена и да цъка на компютър вместо да го яхне влюбено и жена, за която сескът по задължение е изнасилване - няма да ви се получат нещата.

Това, че не ходи на работа, може да е допълнително депресиращо. След като може да си го позволите, опитвал ли си с почивка без детето за няколко дни, и пак ли липсва желание за интимност?

Всъщност няма къде да оставим малката, но да ти кажа съм се опитвал да кажа на жена ми. Ок виж ако си уморена защо не занимеш малко някъде ти сама на почивка, почини си и да видим какво ще стане относно нашият проблем. Ем не стана. Просто не пожела да го направи. Винаги постъпва така, че просто да не иска да направи нищо относно, което би помогнало за да оправим нещата м/у нас.  Нейното мнение е че нещата от само себе си ще се оправят и че никога няма да бъдат такива като преди и че съм супер ревнив, защото вече не съм на първо място в приоритетите и. Което никак не го разбирам в предвид, че не искам всеки ден да ми обръща внимание а просто няколко часа на седмица за нас и да ги направим така че всеки да е доволен и щастлив. 

Честно наистина толкова ли много искам ?

Чували съм и за други жени, които след раждането отказват секс. Било някаква депресия от раждането. Не знам при вас какво е. Описваш нещата идеални - тая жена е гледана като принцеса. Ако това е истина и аз съм на твое място си намирам любовница или се развеждат без грам чувство за вина.
При нас и двамата работим. Аз всеки ден мъжът ми е на смени. Женени сме 12 г. Секс правим поне по веднъж на седмица, понякога и по-често, по-рядко не, аз имам нужда от секс и питам мъжа ми има ли желание. Въобще не го чакам в него да е инициативата. Имаме две много будни и невъздържани момчета. Парите ни стигат, но си имаме други проблеми, които не са толкова съществени, че да ми спре желанието за секс.
Обичам мъжа ми до толкова, че изпитвам ужас нещо да не му се случи и да остана сама с момчетата.  Ако децата ми са големи и аз нямам ангажимент не ме е страх, че мога да остана сама. Кандидати за секс имам. Тоест за луда любов не може и дума да става на въпрос. За развод също. Мъжът ми пуска пералня и миална от време на време, но с друго по домакинската работа не помага.
Според мен си изтеглил късата клечка.

И аз оставам с впечатление от постовете ти, че ревнуваш от детето. Сама на почивка няма да ти реши проблема - обяснявам от моята гледна точка - с дете наоколо/което всеки момент ще се прибере или трябва да приберем - съм в режим "мама". С дете, което в момента не е моя отговорност, мога да поема въздух и да се почувствам жена/съпруга - да поговорим с милото, обикновено първо за нещата, свързани с детето, после и за лични неща, да погледаме заедно филм, да се погушкаме, накрая и да правим секс - и то с желание. И да се прибере отпочинала, детето пак ще е приоритет.

Откакто поговорихме по-сериозно с милото, и вече не очаква и не настоява за секс във всеки свободен от детето момент, се отпускам много повече, общуваме по-пълноценно, и секс правя с повече желание. Много е натоварващо при всяко гушкане да очакват от теб да свалиш гащите - не смеех да отида и да го гушна. За него също е много натоварващо при всеки опит да му отказвам. Говорихме - аз го разбрах, той дали ме разбра или просто прие, че съм жена и няма как да ме разбере, но тъй като съм неговата ще опита да се съобрази - не знам, но е факт, че нещата са по-добре и за двама ни. Е - той ще е много по-щастлив ако правим секс всеки ден, а аз - ако има на кого да оставям детето всеки уикенд, но правим компромиси и двамата и засега нямаме "непреодолими различия", надявам се, че с израстването на детето ще е по-лесно.

Много добре те разбирам и бих искал да стигна точно до този момент, обаче жена ми наистина не иска да направи компромис. Не знам защо оставаш с впечатление, че ревнувам от детето си. Просто не смятам, че винаги то да е избора или работата или филмите или нещо друго, а не мен е правилно. Ако виждам жена ми да полага усилия и да се опитва да направи това, когато може бих бил достатъчно щастлив. Просто тя не иска и нещата спират до там. Просто според нея прави твърде много жертви и аз съм поредният който изисква нещо от нея. А за мен е нещо нормално. Все пак минаха достатъчно години от както роди. Просто се чувствам пренебрегнат и използван и неразбран.

   Едно ще ти кажа – не си намерил правилното място, за да задаваш такъв въпрос. В този форум масово ще ти разяснят как и след 20 г. семеен живот, все още правят страстен секс по 3 пъти на седмица, но от мен да знаеш, че в реалния живот има много семейни двойки, при които сексът е по-скоро спорадично явление. Изобщо не е рядко срещана твоята ситуация. Но това не бива да те вълнува особено. Няма как да ти реши проблема. По-скоро се съсредоточи върху намирането на решение.

LostInTranslation, неискам да те депресирам допълнително, ама бая къса си я изтеглил.
Защо не я пробваш за месец-два колко е безразлична. Прибираш се от работа теглиш един душ и излизаш. Казваш имам малко работа и така по 3 пъти в седмицата... много е кофти тоя начин, ама понякога единственият вариант, накой да разбере какво има, е когато започне да го губи...
Ако и това не подейства директно или си търси друга или се махай, то бива безразличие, ама дори и аз дето се оплаках не съм чак толкова студена!

Аз днес прочетох една статия, която много се връзва с тази тема. За съжаление това е масов проблем. Тук много се изписа по въпроса, затова просто ще дам линк към статията, която е написана много точно. От личен опит като дете, мога да потвърдя написаното. 
http://webstage.bg/roditelstvo/4360-kakvo-se-sluchva-kogato-osta … radi-detsata.html

Не че призовавам хората да се развеждат, но искам да споделя, ако решат да останат заедно да внимават как се държат пред децата. Защото детето всичко вижда и попива. И ако вижда родителите си нещастни, повярвайте, то също не расте щастливо, ако ще да има всички играчки и глезотии на света.