Липса на интимност и обич в семейството

Като чета какво са писали някой от вас разбирам защо много мъже не искат да се женят и да правят деца. Ами кой нормален би искал? И защо би го искал? Мъжът си живее живота както иска, в един момент се влюбва в една жена, обичат се и решават, че искат да са до живот заедно. Мъжът е щастлив, намерил е една от малкото в днешно време жени, които са истински /той така си мисли/ и решават, че е време за дете. Бум! Господ им дал плодовитост и жената хванала. Супер! Тогава обаче почва трудното. Да, жената ражда, променя се, изживява голяма метаморфоза и т.н., но използването на "бушуват ми хормоните" за мачкане на мъжа, хленчене и манипулации е толкова долно, че нямам думи. Ок, мъжът преглъща 9-те месеца на киселата си жена, все пак тя носи в себе си най- ценното. Ражда се детето и тогава мъжът вече става 100% в 9-та глуха. Жената е извършила чудото на чудесата, нещо, което никой друг на тази планета не го е правил преди нея, родила е бебе! Уау, всички трябва да са в захлас пред геройството на тази жена! Неземно! Тогава мъжа да забрави за любов, разбиране, секс, уважение и общуване. Той трябва само да е там, когато мамата има нужда, да прави всичко безропотно и да не иска нищо от нея, защото тя е съсипана от гледането на едно дете... все пак никой преди нея не е гледал деца, че и по повече от едно. Мъжът се превръща в една изтривалка, той вече не е мъж, жена му го кастрира. Вече е никой за жена си. Не, благодаря, аз това за себе си не го искам. Хубаво е, че има и жени, които разсъждават по по-различен начин, но масата се приема като някакви мъченици, които след като са родили, света трябва да се върти около тях.

Дами, не е голямо геройство, че сте родили и отглеждате деца, сори. Не казвам, че е лесно, напротив, едно дете има нужда от грижа и внимание от двамата родители, ама хайде да не се превъзнасяме чак толкова...