Кандидат, бъдещи и настоящи мами с татко от епруветка - 5

Обаче има и съвет - "Загуба, раздяла, смърт не бива да спират жената да търси баща на децата си!".

Слеърче, знаеш, че съм психолог с 2 специализации психотерапия, едната от които е насочена към децата. Фигурата на бащата се изгражда, не е задължително да го има физически. Бащата може да съществува физически и да е “отсъстваш”. Ани Владимирова наистина е въздух под налягане, говори неща, които е прочела в книгите, но психотерапията не е само в книгите.
amy_nka мъжът ти е такъв не защото майка му го е “направила” такъв и не защото е самотна майка.
Познавам мъже, които се държат по същия начин и са отгледани в семейство.

Слеър, още докато четях постът ти и преди да стигна до линка със статията, бях сигурна, че е от въпросната.
Изобщо, ама изобщо не се припознавай, засягай и ядосвай. Човек, който не е бил от твоята страна никога няма да се изкаже коректно за нещата, пък бил той и психолог. А че въпросната е въздух под налягане - това отдавна стана ясно.

Аз лично бих предпочела да си имам дизайнерско дете от ДНК банка и АРТ процедура, отколкото да нямам дете.

amy_nka, Нандин е права за мъжът ти.

Дори и не ми се чете тази статия. За мен човек, който си мисли, че е наясно с живота и може да е "лечител" за всичко въобще не го отразявам.
Няма как определено твърдение да е критерий и определящ за живота на всички родени и израснали в семейство с един родител, било то баща или майка.
Много е важно живота, който ще живее. Ролята, която ще остави родителя, който е единствен, но и обкръжението, приятели, среда също са много важни, а и не на последно място е самия характер на детето. Аз пък мисля, че точно понякога деца порастнали в точно такива непълни семейства са много по-стойностни и имат повече стремеж към постижения и в семейството си и извън него.

Благодаря ви момипета за подкрепата. На по-трезва глава осъзнавам, че наистина ме ядосаха лековато лепнатите етикети. Не се срамувам от избора си, но това не значи че понякога не се страхувам. Да, питам се често дали ще успея да компенсирам липсата на мъж в семейството. Но вие правилно сте казали, не е задължително да е баща. Детето има дядо, вуйчо, може да е учител или треньор. Но не съм съгласна, че по-добре лош баща, отколкото никакъв. По-добре да има вероятност да стане мамино синче, отколкото да се бори със емоционални травми от баща алкхолик/наркоман/комарджия/бияч. Познавам муже, които са отгледани от майките си, останали рано сираци и те са супер отговорни и внимателни към жените си. Познавам и мъже от традиционни семейства с двама родители, които и на 40 и кусур години са хванати за полата на мама.
Издразни ме и определението, че едва ли не, жени, направили като моя избор го правят просто от каприз. Или че избираме донор по външен вид, образование и т.н. Сериозно? Ами как избираме съпруг - по това от кой отбор е? И при партньор водещо е нещо, което те е привлякло към него - очи, ръце, чувство за хумор, интелигентност, обществено положение. Смятам че е естествено заложено във всяка жена да търси най-подходящия мъж, който да е баща на детето й. Как го намираме вече е друг въпрос. Някои го търсят по интернет, други по колегиално/приятелски, а трети като мен по каталог (малко като да си поръчаш булка от Източна Европа по интернет ).

Както и да е, май много време й отделих на тази статия. Наистина, дори и от моята лаишка гл.т., мнението си е въздух под налягане.
А и като ми се усмихне моето "дизайнерско дете", което в момента успешно изрисува дивана ми във всички цветове на дъгата, всичко, абсолютно всичко друго е без значение.

Слеърче
Не си сама, много сме
Аз изобщо не съжалявам за избора си. Имам прекрасно дете и ще му дам цялата си обич

Ако имаш желание, може да излезнем някой ден на разходка с малчовците.

Нандинче, да съжалявам е последното нещо на този свят. Но нали знаеш, всеки може да е уязвим от време на време. Слава богу, има добри приятели
Аз съм за разходка, само да не се уплашиш от моята пакост - енергията му е за 20 деца и няма спиране, да ми е жив и здрав

Здравейте, момичета. Да се отчета с втора неуспешна инсеминация. Този път имах доста надежди и вяра, но уви... Преживях го и това, утре съм а преглед и започвам следващия опит със симулация и нови надежди 🌝

едно е да имаш някакъв репродуктивен проблем и да поемеш по този "път", друго е да си избереш баща за детето си от каталог, за кеф, за разнообразие или за да докажеш, че вече не е на мода да "останеш стара мома". Това, мисля, че се има предвид с "дизайнерски" и това се критикува, според мен.

Относно ММ - ако никога не е виждал баща му да купува и да носи ябълките вкъщи, от къде ще знае, че той като мъж би трябвало да се сеща да купува и да носи изобщо ябълки вкъщи? При все, че човека не си пада по ябълките? Майка му - също. А, ако имаше баща, и майка му правеше забележка на баща му, че не носи ябълки вкъщи, щеше да може да прецени, дали мъжът в къщата трябва или не трябва да пазарува ябълки. Но той пазарува само това, което е видял от майка си, плюс нещата, които не е могъл да си позволи да си купува, когато е бил зависим от майка си. Това е най-тъпия, но елементарен пример, за който се сещам в момента.

Това че една жена е сама към момента на решението за дете, не значи че планира завинаги да е сама. Никой не знае кога ще намери сродната си душа, но в медицински план нещата не стоят точно така.
За мен е грубо и нетактично човек да се меси в правото нс личен избор на всеки. За мен е по-добре самотна майка, от колкото самотна жена. Не бих живяла с мъж, правейки компромис със себе си, само за да имам дете.
Не четох статията за да не и вдигам рейтинга. Ясно е каква е насоката... И доста жалко изглежда.

Евелин. Късмет следващия път! Стискам палци!

То мн хора не биха одобрили и нейната връзка с доста по-млад мъж, ама никой не е седнал да й дава квалификации.
А и за тези връзки мога да извадя определения и обяснения от психологическата литература.

Въх, това ли били причините за раждане на дете без мъж? Кеф, разнообразие и доказване, че нещо си не е на мода? А ако имаш мъж, какви са?

И да, естествено, че повечето жени не планират да останат цял живот сами, но много от тях по принуда все пак остават, в което не виждам нищо особено страшно за детето. Между "по-добре двама родители" (с което съм 100% съгласна) и "ужас, това дете ще има дефицити за цял живот" (което го смятам за глупост) има малка разлика.
Ако бях останала без мъж, аз вероятно също щях да родя "донорско" дете.

Дааа, един ден докато се разхождах в мола и се чудех какъв парцал да си купя, си казвам:"ама защо не взема да си поръчам едно дете по каталог? Ще бъде толкова куул".
 Извинявайте, но зад всяко подобно решение стои някаква лична история. Всяка една жена, която е достигнала до подобно решение, има един куп причини. Това че някой е останал сам не винаги е резултат от личен избор или модна тенденция. Едва ли някой ще се подлага на ред продължителни,  понякога доста болезнени физически и безкрайно изтощаващи психически процедури, само заради прищявка. Приравняването на решението и желанието да имаш дете с модна тенденция е не само несериозно, но и обидно.
Всъщност не знам защо го коментирам. Всеки има право на мнение и разбирания, без значение дали са грешни или правилни.  Радвам се само, че в моя живот не присъстват личности с подобни ценности, като изразените в статията. Съжалявам че повдигнах темата, защото жените тук не заслужават подобна дискусия.

Подкрепям последните 4 мнения. Аз имам репродуктивен проблем (според amy_nka това ще е явно нещо като мой +,  разрешение да надзърна в каталога с донори), обаче нямам партньор (я, ще съм самотна майка - получавам забрана за каталога, слагам си веднага минус). Сега кой път трябва да поема? Към нищото? Да се чувствам ли достатъчно модерна за дизайнерско дете с трима родители, или да се придържам към скучния сценарий - стара мома с няколко котки?
Сериозно, родителите ми се разведоха, когато бях на 14. Номерът с фигурата на "задължително добрият" баща в семейството не ми минава. Моят баща не беше добър и това не ме е направило
 непълноценен човек. Всяка жена, която е решила да е самотна майка, според мен е достатъчно добра и силна за двама родители. Независимо колко и е трудно. Детето едва ли има нужда да види с очите си, че бащата купува ябълките, ако просто му се каже, че трябва да се грижи в бъдещото му семейство да има ябълки всеки ден. Това дете все пак може и да е момиче. Което трябва да свикне с мисълта, че никой мъж няма да и носи ябълките наготово. Няма такива мъже, аз това го знам. И няма лошо бъдещата ми дъщеря да го разбере. Всички сигурно сте виждали карикатурите на мъж, бъркащ си в носа, докато жена му влачи торбите - това в кръга на шегата.
С разговори и напътствия, с примери от живота и ежедневието, липсата може да се компенсира. За мен не е егоизъм да станеш родител, дори и да го правиш, за да допълниш себе си.  След теб ще остане човек, добър поне колкото теб.

Едно такова серозно решение да имаш дете не е резултат на "кеф,разнообразие" и кво беше другото? А, да докажа, че съм модерна - ама как ги раждат мозъците ви тия неща се чудя? Детето е резултат на зряло и добре премислено решение, на способността на майката да му даде част от душевното си богатство, желанието и възможността да му покаже красотата на живота и да даде бъдеще на една невинна душа - колко егоистично, а amy_nka?
По въпроса за маминото синченце, което по-късно става такова и на жена си - тук огроомна роля играе вроденият характер и генетиката, които НЕ подлежат на промяна. Неслучайно хората са го казали - "кръвта вода не става" и "вари го, печи го, на гайда мирише". Всички неспособни за семейно партньорство мъже, които познавам са израстнали в традицоинно, патриархално семейство, където думата на бащата се е зачитала (адекватна или не), но когато отвътре не ти е заложено да бъдеш силен, отговорен, инициативен и решителен... ами сори, и най-целенасоченото възпитание ще постигне само повърхностен ефект. Оправданието, че човекът не е видял такъв модел в семейството върши работа за едно 5 годишно дете, за тийнейджър, или дори за младеж в ранните 20 години, не и за мъж на 7 пъти по 5, който вече пределно трябва да му се е изяснило кой следва да "носи ябълките" и какво се очаква от него. Аз също имам в себе си характерови особености, които далеееч не съм видяла в семейния модел (традиционен такъв), но са част от същността ми и никой не е успял да ги промени преднамерено или не - ген, какво да ме правиш