Малко време ни остава, майско щастие наближава - тема 5

Здравейте момичета. Най-накрая да намеря малко време😊 Честито на всички мамчета! Да са живи и здрави бебоците и мн да ви радват! На 16.05 на термин се роди нашата Изабел 3640 гр, 51 см. Започна се с нормално раждане защото имах контракции на 5 мин и 2 см разкритие. Цяла нощ седяхме и чакахме разкритие, което така и не се получи и следяха тоновете на бебка че бяха малко притеснителни. В крайна сметка сутринта се премина към спешно секцио и се появи Изабел. Аз се чувствах мн зле след секциото и в ужас че ми я оставиха да се гледаме. Още вечерта се кърмихме и всичко беше наред със засукването, но аз нямах кърма и така чак на 4 ден нещо почна се появява. Дотогава бяхме на АМ междувременно и зърната ми се разраниха и нямаше как да се кърмим. От 2 дена се опитваме да се кърмим вкъщи, но от време на време давам и АМ защото мн ме болят зърната. Надявам се скоро да спре да ме боли и операцията и гърдите и да мога да си я гушкам спокойно. Иначе мн плачем, мъчи ни коремчето, доста често хълца и уж е яла а после е кисела. дано скоро нещата се подредят и да може и на разходки да ходим. С оригването и ние имаме проблем , голяма мъка й е. Извинете за дългия пост😊

Честито на всички! Успех на очакващите!
Вече за не знам кой път почвам да пиша и не успявам да довърша...
Последно писах деня преди секциото и на 2-ри, в 10:20 се появи на бял свят Борис, 3700 кг, 53 см. Отново се наложи да ми сложат пълна упойка, защото спиналната не ме хвана. Иначе всичко беше нормално. Мога само хубави неща да кажа за екипа, персонала и изобщо цялото обслужване в държавната болница в Асеновград! Предното ми раждане (секцио) беше по спешност в хирургиите в Пловдив и беше неприятно - типично за държавна болница. А тук, хората бяха много спокойни, усмихнати, мили и положителни. Още по обед уж си бях адекватна, но чесно казазано 2 дни са ми като сън. На следващия станах, а следобед ми дадоха бебчето. Почнахме да се кърмим, дохранвах с АМ... Останах в болницата 6 дни. Борко имаше леко завишени левкоцити, та мина един курс антибиотик. В болницата ме тресяха разни хормонални бъг-ове, та се чудех за какво да ревна и щях да се побъркам, но все пак останах с положителни емоции от цялото събитие. Много подцених трудностите с кърменето - каката я кърмих 2 години и си мислех, че вече съм "старо куче" и всичко ще е много лесно, но пак си минах по мъките с разранени зърна, цедене, мазане, протектори... Вече всичко е наред, де. Само като се засинее с непрестанно цокане малкия, поболява, но се търпи. А той е на поискване и понякога "си иска" през 10 минути  , чат пат поспива за по няколко часа. Има си и колики. Снабдих се набързо с Колийф, Биогая и Еспумизан - нищо, че си знам, че са за мое успокоение повече. Бяхме и на 20-дневна консултация, момчето е наддало с 1 килограм.
Още имам за писане, питане и споделяне, но стана много дълго..., а и бързам да не остане "за друг път", отново. Снимки никой ли не качва тук? Или са във фейса? Може ли и аз да се включа там?
пп: divine_girl_ писала съм с теб, доста подобни и още по-дълги неща, успех с кърменето и възстановяването!

Zdraveite i ot men nastoqshti i bydeshti mamcheta. Ot skoro sledq tozi forum i chestno kazano mnogo mi dopada. Na 15/05 se rodi i nashiq sin "Ekrem" 3,770 kg, 51 cm. Beshe normalno rajdane i vsichko mina dosta dobre, razminah se samo s dva sheva. Imam pritesneniq otnosno bebo koito iskam da spodelq. Malko sme pretopleni, imame cherveni pypchici po koremcheto i shiikata. Dnes zabelqzah che trygvat i po rychichkite syshto taka dosta me pritesniha gyrdichkite mu, tyikato sa mu leko potdutki i sled lek masaj, zapochnaha da sylzqt bql sekret (napodobqvashto kyrma). Spored vas normalno li e tova?
____________
Пишете на кирилица.

Честито бебче! За претоплянето не мога да кажа, но за подуването на гърдите е нормално, това е от хормоните на бременноста, ще мине. Само не ги стискай за да излезе секрета.

Момичета пак бях на тонове ,днес ми е термина а контракции цъ няма
Утре пак ще ходя и в други ден живот и здраве ако няма развитие влизам за индукция
Вижда му се края вече !!!

Ще стискам палци, люби и ще очакваме да се похвалиш тук с живо и здраво бебенце и с леко раждане. 

   Desito,родих със секцио при д-р Цветков. Всичко мина леко и безболезнено.Много съм доволна от всичко там.Ако нещо конкретно те интересува можеш да ми пишеш.Благодаря на всички за милите пожелания.

Честито на всички нови мами и успех на тези, които още чакат!

Днес в 10:10 след епизиотомия се роди моята кукличка Никол, 3200гр., 50см.
Няма по-голямо щастие, но с него дпйде и притеснението. Повърна няколко пъти и се оказа, че има завишени левкоцити. Педиатърката каза, че заради това ще я включи на антибиотик и глюкоза и няма да бързаме със захранванването. Сега съм претеснена 

Честито Аничка ,живи и здрави да сте !
Не се притеснявай всичко ще се нареди !

На мен педиатърката в болницата ми препотъча Лактил (при мен имаше ефект) и орехи също. Може да пробваш чая на Хип за кърмачки. Чела съм и за една чашка бира, че дава резултат. Принципно навсякъде съветват бебето да се слага по- често на гърда и така ще се стимулират гърдите да произвеждат повече. А последно четох, че това за бозата е мит и дори трябва да се избягва, защото била пълна химия...то вече да се чудиш кое не е.

Аз пия доста течности- вода, чай, прясно мляко, айрян. Иначе усещам намаляне на кърмата. А за бозата - в болницата мамата, с която бяхме в една стая пиеше боза и акушерката, като я видя направо й взе шишето и го хвърли в коша. Явно наистина няма полза от нея.

Аничка, честита рожба и от мен! Да е жива и здрава, бързо възстановяване желая Не се притеснявай за антибиотика, просто ще ви държат няколко дни повече преди да ви изпишат. Всичко ще бъде наред

Люби и Lyonka82, благодаря ви за пожеланията  :bouquet
Искам само бебка да е добре
Вчера като повърна при мен 3 пъти така се притесних, единия път започна да се дави. Добре че майка ми беше тук и я обърна и тупна по гръбчето. Но аз се шашнах  Усещам че ме хваща някаква параноя дали ще се справя като сме си вече вкъщи 

Аничка това енормално аз си спомням с баткото като се прибрах и като ме налегна една депресия ,все едно някой ме беше хванал за гърлото и въздух не ми стигаше, как ще сеоправя с бебе готвене чистене пране УЖАС !
Но с времето всичко си идва на мястото и най важното което разбрах е че не ти учиш бебето а то теб
 Кураж !!

Ani 4 ka от опит да ти кажа, не се притеснявай, ще се справиш! Аз не бях хващала бебе преди моето, с таткото живеем сами в чужбина, няма баби, а таткото едвам си взе един почивен ден от работа като ни изписаха. И въпреки това сме да кажа че вече 20 дни се справяме... ще кашлям,  ще повръща,ще се задави,   ще плаче до зачервяване, а ти сама ще почувстваш какво трябва да направиш! Само не трябва да се шашкаш. Успех!