Любители на кучета - 72

Още едно въпросче... Кучо е чихуахуа. От вчера вечерта нещо хрипти все едно се дави през 3,4 часа за кратко. Малко киха и мъжът ми казва че и е сополив. Иначе е много весел, игрив, тича, скача, лае
Единствените ми съмнения са някакъв вид алергия. В неделя вечерта сложих във вазичка едни много миришещи рози в хола където и той си седи. Да не го дразнят те?

По-назад в темата момичетата писаха за това хриптене- задно кихане. Може и цветята да го дразнят.

Да, най-вероятно е точно това  Ето една статия http://www.bgfermer.bg/Article/5409545

Да ви кажа, днес разхождах кучето си и бебето си в кенгуру. Бебето спи, всичко идилично.
Внезапно чувам тежки псувни на 50 метра от мен и виждам как едно момче бие с юмруци и псува собственото си куче, май кокер. Направо изтръпнах, исках да се намеся, но всичко стана толкова бързо, а и ведната ръка куче и отделно бебето в кенгуруто.
Чувствам се ужасно, че не се намесих да го ступам тоя, ако бях без детето, направо не знам.
Случвало ли ви се е и как сте реагирали? Аз още в потрес, пълно е с луди!

помбер изключително неприятна гледка е някой да си бие кучето, но едва ли нещо може да се направи отстрани. Той лесно ще спре да го рита на публично място, но като се прибере у дома си пак ще си изкара яда на кучето. Миналата година един идиот си риташе питбула, защото не бил злобен, а лигав и искал да си играе с кучетата наоколо.  Чудех се дали да се намесвам, ама на такъв идиот какво можеш да му кажеш, след като си е вземАл питбул, че да скача на бой на другите кучета.

Днес фейсбук ми напомни, че Макс дойде у дома на този ден преди две години:

И ето го сниман днес - две години по късно и 35 кг отгоре  :

Помбер, и на мен ми иде да наритам някой подобен индивид. 

Макс, да е жив и здрав! Красавец! 

Ето и малък "данък"
https://scontent-frt3-2.xx.fbcdn.net/v/t1.0-9/18620320_102099170 … 5&oe=59B180A6
https://scontent-frt3-2.xx.fbcdn.net/v/t1.0-9/18664658_102099170 … 4&oe=59AF533B

И аз онзи ден нашляпах моя  Чухиахуа е и нападно едно йорки ей така от нищото. Пошляпах го. Едно шамарче една целувка. Немога да реша лоща или добра да съм с него

На мен ми е много тъжно за едно лабрадорче от съседния блок - денем го "разхожда" бабата - стотина метра и 15тина минути трябва да стои на място, постоянно му се кара. Мислех, че с младите е по-добре, преди няколко вечери видях, че и те го бият с каишката. Предполагам ще е поредното "подарявам куче на годинка" след няколко месеца.

Ами то по-добре да ги подарят да попаднат на обичащи ги хора 
Аз не съм виждала подобна картина, ако видя не мога да се стърпя .
Видяхте ли репортажа за кучкарника във Варна  Милите животинки, болните малки кученца се хвърляли на прасетата за храна, както и майките, които вече не ставали за раждане    Не мога да проумея какви хора са това, и къде стояха милите в калта, мръсотия, влага ....
Дано все повече и повече има такива разкрития и да си понесат вината отговорните за тях.

Бррррррр. Нямам думи. Извратеняци! 
Избягвам да гледам  такива репортажи. Разстройват ме. После ги мисля животинките дни наред.

Ооо, Макс! Боже, какво сладко хлапенце е, всеки път, като го видя и цвърча! 

А този репортаж и аз умишлено не го гледах Не мога да спра да мисля за това с дни и ме избива на ярост, но и на рев.... Много лабилна съм станала нещо А и като съм на работа, само го мисля малкия ушатко и ми е ужасно мъчно, а той спи като пън по цял ден и си му е много добре, а аз страдам.....

Купих му едно пастетоподобно нещо за торта, както и някакви бисквитки във формата на сърца и кокалчета за украса (които отворих да пробва и ми омирисаха душата на някаква мърша, но той полудя ). Сега ми остава свещичката и сме готови за големия ден 

Момичета,
Поздрави на всички малки и големи сладкиши от снимките   Страхотни са!
Позволявам си да публикувам историята ни и в тази тема, защото ми се иска да предпазя повече хора. Надявам се, че няма да възразите  

Разликите между това да бъдеш добър развъдчик и да бъдеш печалбар

Историята ни започва м. Август 2016 г. Тогава започнахме да търсим нашето бъдещо детенце- кученце чихухуа. Спряхме се на развъдник Anfaris King, защото разчитах, че дамата (собственик на развъдника), е отворник по развъдна дейност за породата и смятах, че ще бъде безкомпромисна в заплождането и отглеждането на кучилата.
На 22.08.2016 г. се свързах с Анна Мария Димитрова и исках да видя две от женските кученца - Карма и Калия (към днешна дата моята Кая). На 23.08.2016 г. се срещнахме и тя донесе двете кученца в кафене близо до блока й. Късокосместата ми се стори не толкова привлекателна и въпреки, че не искахме дългокосместо кученце до вечерта взехме решение и Калия стана нашата Кая. Капарирахме още на следващия ден. Изчаквах да се правят ваксини, включително трябваше да се слагат и противогъбични ваксини превантивно. В един момент се оказа, че вече кученцето е на почти 3 месеца, а е само с една поставена ваксина. Тъй като исках да съм сигурна какво се случва настоях да присъствам на последната ваксина, която и платих по мое настояване- не че някой е искал да ме спира. Тогава поисках и за моя сметка да направим тестове за парвовироза, корона, гиардия- отрицателни.
Кая остана още няколко дни в развъдника, за да я наблюдават.
Включително държа да отбележа, че и аз чипирах кучето- защото било малко и нямало още къде да се постави чипа. По вероятно е от развъдника да не посещават доктор, който е в състояние да постави чип на малко животно и площ, но когато човек отделя за прегледи по 5-10 лева няма как да получи качество.
На 26.09.2016 г. отидох да си я взема. Платих, взех си родословието, книгата за изложби, паспорта и веднага заведох малкото топче вкъщи, където я чакаше всичко необходимо- къщички, тоалетни, органична храна, купички, играчки и т.н.
Кая се адаптира много добре, веднага започна да обикаля, всички треперехме над нея, хранех я през 4 часа.
На 23.10.2016 г. направи първи спазъм с болки в коремчето. Веднага се посъветвах с ветеринарите ми в София, насрочихме прегледи, направихме изследвания- нямаше нищо страшно, но казаха да снимам, когато получи спазми, за да видят какво е поведението. Върнахме се във Варна и Кая получи спазъм на 14.11.2016 г. Веднага снимах и пратих на доктора ни в София, но беше в операция и реших да се посъветвам с Анна Мария. Каза да я заведа пред тях, че имала хапче за такива случаи. Попитах сигурна ли е- ама разбира се, давала го при всякакви неразположения. Ентерогард М... може би Анна Мария си мисли, че е ветеринар, чудя се с кой акъл дава ей така на куче препарат с тетрациклин. Това се чудеха и моите доктори в клиниката, и да- клиника, чието име тя дори не знае, защото профилактиката и добрите професионалисти не са приоритет на печалбарите. Качествен пробиотик и болкоуспокояващо свършиха чудесна работа и всичко отшумя, но пак благодарение на безценните съвети на нашите доктори!
След това няколко пъти ми дърпа едни дълги речи как съм щяла да стресирам кучето, то да ме намрази и т.н., защото съм го водела на преглед. А какво да правя- да го оставя на произвола и да го тъпча с тетрациклин ли?
До момента винаги съм се държала добре и до последно съм се консултирала с Анна Мария, включително и за пателарната луксация, която установиха преди два месеца в София, потвърдиха преди две седмици във Варна, когато вече Кая е голяма и с почти приключил растеж.
На 23.05.2017 вадихме зъбки и се възползвахме да направим снимка на крачетата. Резултатът- пателарна луксация на двете крачета + изместване на бедрени кости -14 градуса на едното краче и 20 на другото. В следствие на това кучето не може да сгъва задните си крачета в коленете и ходи с изпънати крака, тъй като и самият мускул е в неестествено положение (опитвам се да пресъздам част от казаното по време на прегледите и се извинявам, ако не използвам правилната медицинска терминология).
От ОВК и ЦВК потвърдиха, че пателарната луксация на двете задни крачета е генетично предадена и не е придобита по време на разтеж.
Стоя и се чудя с какво е по- добра тази жена от борсите и защо толкова си е повярвала?
Операцията на Кая ми е приоритет, не ме интересува толкова и сумата, която ще дам за операция на двете крачета, но искам да знам къде е етиката, морала и чисто човешкото отношение в тази ситуация?! Кой и как ще компенсира кученцето ми за болката и стреса, които му предстои да изживее по време на операциите и възстановяването? В момента НЕ питам нито за парите, нито за моите притеснения и безсънни нощи, а питам конкретно: КАК СЕ КОМПЕНСИРА БОЛКАТА???
Развъдната дейност е преди всичко въпрос на любов, знания, селекция, правилно отглеждане, средства за отглеждане/ профилактика и ОТГОВОРНО ОТНОШЕНИЕ- е, според моите наблюдения в Anfaris King е въпрос по- скоро на печалба.
Знам, че постът ми е дълъг и емоционален, но всичко в него е базирано на документи, факти, изследвания и две клиники, с които съм се консултирала, а не на последно място и на лични впечатления!

Няма ли институция,която разрешава развъждането като дейност,за да сигнализирате там? Нали именно генетичните болести се проследяват с развъждането?!!!Безумие.

Някой беше споменал за алергия към пилешко(химията в месото),би ли споделил симптоми?

С това ще се занимавам след операциите, защото в момента не съм на себе си. Както написах и в предния пост- печалбарството и развъдната дейност са две различни неща. Качествените развъдници спазват правилата, другите имат само претенции и заобикалят изискванията/ наредбите/ законите, защото си мислят, че са недосегаеми. За съжаление бяхме добре заблудени от позицията на развъдчицата в клуба, която предполага отговорно отношение. Но всеки ще си понесе отговорността за действията. Разполагам с всички документи и ще предприема необходимите действия.
Нашата голяма чихуа е алергична и симптомите бяха следните:
- разстроен стомах и спазми, придружени с болка и къркорене
- хъркане (обратно кихане) с изкарване (повръщане) на пяна в края.
- в началото розовееща кожа, в последствие червена, накрая кървавочервена към лилава.
- чесане на зачервените места.
- тръскане на ушите.
Ето малко полезна информация:
http://www.ovk-varna.com/%D1%85%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0 … 0%B3%D0%B8%D0%B8/

Здравейте и добра вечер,
имам значи донякъде оплакване, донякъде въпрос.
Не че няма да се консултирам и с друг ветеринар де, ама....
Водих малко куче на васкина:
 - първо казаха, че е дебела, което ама никак не е вярно, шкембенцето и е прибрано и далеч по-малко от гръдния кош. Ама била десет килограма - ами едър и е кокала... Това ще го прескоча, храня и наблюдавам внимателно.
 - Проблема за мен настъпи, когато казах че я храня с Тейст оф дъ уайлд - прецака ми се нещо латиницана, сори. Та веднага имаше - о, това е храна с ниско качество, на ви тоя калции.
Абе, викам не е баш с ниско качество май.. Ама не, не била хубава, давайте пет пъти седмично калции.
Та сега съм в чудене, да вярвам ли, да не вярвам ли...

а малко куче е на два месеца и половина