Аз съм в почти същото положение като
mandarincheto
Живи и здрави ще ставам майка за първи път.И нашите и родителите на ММ живеят в други градове.Но свекърите са по близо.Разбирам се добре с тях,мога да кажа,че са ме приели като дъщеря.Но въпреки всичко се опасявам,че като се роди първородното внуче(и от двете страни)ще почнат да възникват спорове.Свекърва ми още от първите месеци почна да ме убеждава,че трябва да се пренеса да живея при тях с бебето.Аз многократно казах,че това няма как да стане и последва коментар колко съм била лоша поднесен под формата на майтап.За мен детето трябва да се гледа от родителите.Също не желая гости в деня на изписването.Може да е жестоко и егоистично,но искам ММ сам да ме вземе от болницата,а след 2-3 дни да заповядат и нашите и техните.Не искам също така да се качват снимки на бебето във фейсбук или да се показват на тоя и оня(поне първите месеци).От там ще дойде първият проблем със свекърва ми
.
А когато настоях да ми се извини, защото съм се засегнала тя първо каза, че не е казвала такова нещо, после твърдеше, че нищо лошо не била казала, просто сме си говорили откровено и накрая като нямаше как, едва ѝ се откъсна горното извинение.
).На моята майка винаги мога да и се развикам и после да и се извиня(*и обратното),всичко ще замине и отмине.Но на свекървата не бих си го позволила.
. Аз си отгледах единственото дете сама , с много обич и грижа. Откакто се е отделил / след 18 / , съм като ампутирана от кръста надолу, макар и да зная , че това е животът и така е редно да бъде. Хич няма да се натискам за нищо , а имам и сили , и енергия , и обич у себе си , да съм в помощ и услуга. Но май е по-добре да си гледам своите неща и да не се бутам изобщо.