
Аз за себе си хич не мога да си представя да се подложа на това.Не знам, аз ли съм прекалена егоистка и предпочитам собствения си комфорт, другите ли са прекалено всеотдайни, но на мен ми е прекалено.






Никога не иде реч за "Да направи компромис!", винаги е до това горното, подчертаното. Компромисът не се изисква от другия, той се прави от мен. И не се вее като знаме, че губи всякакъв смисъл.Изключително нечистоплътно ми се вижда някой да изисква компромис от друг човек, като настъпва и налага себе си. И такива коментари четох в темата - Някой си да пресмята друг какъв компромис да направел...
Ако няма взаимност, иде ред на друго - Просто няма да си в живота ми, което за отношенията, коментирани в темата опира до възможно най-малко, възможно най-ограничени, поради наличието на съпруг/син и деца/внуци, които имат все пак друг тип отношения с другата жена и майка. 
