Предложение за брак, кога, как и след колко време?

Благодаря ти!
Сватба не планираме засега, най-рано догодина, живот и здраве.

Ние почти от запознанството знаехме, че ще е сериозна връзка, имахме идея за брак. Не съм очаквала предложения и пръстени, защото така или иначе знаех, че ще се случи - той много държеше на брака и на сватбата. Малко след като заживяхме заедно (2 месеца след като се запознахме), замина с негови приятели на обиколка на България за десетина дни. Върна се, каза, че много съм му липсвала и почти на вратата ме попита дали искам бебе и аз докато се замисля искам ли не искам ли, бебето беше станало След 2 седмици се оказах бременна, от което и двамата бяхме потресени, не вярвахме, че може да стане толкова бързо. Родителите ни бяха още по-потресени, ахаха, макар че си бяхме съвсем на възраст, на 28 и 29. ) Месец по-късно бяхме на почивка, където ми предложи в ресторант, с пръстен. Аз наистина се изненадах, вече си бях бременна, щях да си имам бебе и хич не ме вълнуваше ще се омъжвам ли, ама той си държеше на брак. Обаче аз не исках да съм бременна булка, така че всъщност се оженихме когато бебето беше на 11 месеца. Малко на обратно

Тя и моята сестра се омъжи след като имаше детенце на година и малко, само дето пак беше бременна и се омъжи с доста голямо коремче

Малко ще разчупя стереотипа, но аз предложих на ММ. Случи се след 2 години съвместен живот. Все още не сме се оженили, а минаха още 2 години. Но както и с предложението пак ще сме на обратно и първо ще е бебе, а после сватба.

Здравейте!
Аз като се замисля си имам 3 предложения за брак ( е от един човек де ). Първото беше абсолутно спонтанно, в една дискотека тоо може би не беше и точно предложение, но моя човек ми кажа на ухо, че ще се омъжи за мен. Това беше още в началото на връзката ни. Второто го получих на сватбата на едни много близки приятели. Случи се преди две години. На въпросното събитие вместо жартиер имаше хвърляне на вратовръзка. Моят, вече годеник, я хвана и изведнъж чуван ДЖ-я да казва хайде сега да го хвърлим в басейна ( имаше и такъв ) и както си излиза вир вода се чува по микрофона сега, ако паднеш на коляно и предложиш брак на твоето момиче, ти правим 20% намаление от нашите услуги. Аз в това време бясна, че ми провалят празника и трябва да ходя до вкъщи за дрехи изобщо не зная какво става. Докато се усетя тоя моя любим мъж клекнал и ме пита ще се омъжа ли за него?!? ( пред 250 човека )  Разбира се казах ДА! След това попитах ти сериозно ли или това беше просто за шоуто ( моя си е голям веселяк ) и отговора беше : "Моля те не се обиждай, това беше просто за тренировка. Някой ден ще си е както трябва с пръстена и всичкото му...".
И така дочаках и този ден. На 03.08.17г получих истинското предложение след 4 години и половина заедно. Беше много романтично! Ходихме на море в Гърция и една сутрин решихме да станем и да посрещнем изгрева. Аз вече се бях отказала да чакам пръстена, защото сме имали доста ситуации, в които съм се надявала. Но явно момента е за него е бил точно тогава! Показа се слънцето и аз си правя снимки на ляво, на дясно и се обръщам... той клекнал на коляно и ме пита: "Ще се ожениш ли за мен?", аз отговарям: "Не! Ще се омъжа за теб!". Като в тая секунда, в която казах НЕ беше все едно съм го ударила, но нека като ме кара така да чакам .
Доста дълъг пост написах, надявам се че не ви е доскучал!

Ех, тук всички описват много хубави истории, много ме зарадвахте и разплакахте дори. А последното може би се дължи на факта, че аз чакам и не знам дали това ще се случи скоро, а много ми се иска.
Отиваме към 4-та година, като искаме вече да си имаме и жилище, децата доста по-нататък. Моят партньор обаче е малко по-далеч от брака като необходимост, за него всичко е ок, щом си живеем добре, а аз не му настоявам и намеквам. Говорили сме няколко пъти и според него мъжът решавал кога се случва това и той действал. Да, но кога това, аз за всеки рожден ден го очаквам, а не става. Имам странното чувство, че никога няма да се реши, а става въпрос само за граждански брак, без да подготвяме църковен и сватба на този етапк.
Вероятно първо трябва да се покръстя, за да ми предложи брак, с такова впечатление останах при разговора ни по темата последно..
Но почти всеки път като видя някой сгоден ми става криво вътрешно, че си очаквам този момент и тази стъпка, а не идва. Излишно е да казвам, че много хора покрай нас са сгодени, женени и чакат дете въпреки възрастта - 24-25.

Аз също чаках трепетно и все не се случваше. Напълно те разбирам. После просто бяхме на една сватба и след нея се заговорихме колко ли би ни излязло на нас да се оженим. Направих разчет, представих му една сума и някак си се подразбра, че му е време. После вече чаках търпеливо, докато ми предложи. И се случи два месеца по- късно на Бъдни вечер❤

Bethefirst, направо си му кажи, че държиш на брак ако наистина е важно за теб. Ако почне да шикалкави питай го какво го притеснява. Ако така си чакаш може и никога да не се стигне до брак и да се наложи да направиш компромис (а ти ще си прецениш дали би направила компромис, аз не бих). Вярно не е толкова романтично, но ще разбереш дали си с правилния човек. Аз държах на брак и после деца и още няколко месеца след началото на връзката с настоящия ми съпруг му казах, че държа на брака и не искам да имам деца без брак. Разбира се не брак в онзи момент, а когато връзката ни узрее. Вие, обаче сте от 4 години заедно, не е никак малко. И така, по-малко от година по-късно ми предложи и докато планувахме сватбата, щяхме вече и ресторанта да запазваме взе че стана и бебето (почти непланирано) и се наложи да спретнем малка сватба почти веднага, защото не исках да се женя с корем 😊

Още нещо, какво значи мъжът решавал? Ами ако никога не реши? Да го чакаш цял живот ли? Без такива. Една връзка трябва да се развива и бракът ми се вижда естествена стъпка, особено пък ако ще има и деца. Мъжът решавал, ама жената пък решава дали ще го чака да се ослушва. За много хора избягването на брака е бягане от отговорност.

Получих незабравимото си предложение във Флоренция на площад Микеланджело ( най- високата точна на Флоренция , от която се разкрива гледка към целия град и река Арно) , на този площад Микеланджело е наблюдавал най- красивите залези та и ние по неговия пример  се любувахме на невероятната красота, която се разкриваше пред очите ни, пихме вино, а зад нас свиреха на китара.. моето момче падна на колене, беше приготвил и реч, която аз от толкова вълнение естествено не чух Незабравим момент

Прекрасни истории имате всички! И аз съм в голямо вълнение.. живеем заедно малко повече от 2 години, а историята ни е на повече от 4. Голямо гонене беше! Та така.. на 21.03 имам рожден ден и исках да празнувам с приятели, но нямахме възможност, затова реших да отпразнуваме на скромна вечеря с родителите ми. Да си призная честно, усещах го, моя годеник, че нещо е "спечен", но не обърнах голямо внимание. Навечеряхме се и ставаме да пушим по цигара, а нашите започнаха да вадят някакви тенджери, тигани, гювечета, които не ползват и искат да ни дадат. В суматохата аз се шегувам с тях " абе оставете ги за сватбата, не се тревожете" и го виждам нашия как изтръпва направо какво да ви кажа, толкова добре го познавам.. и го питам, всичко наред ли е?, потупвам го по рамото, да му вдъхна кураж, ако нещо се е притеснил от внезапните подаръци от нашите. И следва супер комична ситуация... на нашите звънеца нещо е развален и от време на време сам звъни.. обачее.. аз имам рожден ден и попринцип обожавам изненади, та в цялата суматоха, звъни тоя звънец.. и Ивет вече си мисли, ето ми я изненадата, та хуквам да отварям вратата. Съответно, няма никой отпред и аз разочарована се връщам на бойното поле и влизам в кухнята... представете си гледката. Майка ми, до приятеля ми, стои и захласнато го слуша, баща ми реже някаква луканка, обърнат с гръб към тях, аз на вратата, вцепенена, защото чувам думите "знам, че трябва да говоря първо с вас, но не исках да развалям момента на изненадата..." .. и аз на вратата, опитвайки се да не припадна, се хващам за плота....е да, ама не... хващам се за една полу-отворена вратичка и се облягам, а тя се отваря и тръгвам да падам .. буквално в безтегловност Майка ми хваща ръката ми, че нали да не припадна... хаха Баща ми продължава да стои с гръб, а Владо(годеника ми, вече) говори и иска ръката ми. Докато се осъзная, вече беше паднал на коляно и зададе въпроса, а аз в паниката питам майка ми" ама аз не чух, вие давате ли ме?" даже и не помня какво каза, само изпищях ДА и нямах търпение да го прегърна, че нали ви казвам.. безтегловност страшна Майка ми плаче и се кара на баща ми, че не се обръща, а той милия се подпрял на кухнята и не може да вземе решение. Обърна се и всички разбрахме защо не го е направил по-рано, за втори път през живота си виждах баща ми да плаче. Наистина беше много щастлив. Та така.. нетрадиционно, забавно и невинно! Не бих си го представила по-добре. А пък и определено си е най-добре с най-близките. Получи се супер интересна и комична история за разказване. Сега е голямо вълнение, защото  започнахме да планираме сватба за догодина.

Хакерче, много романтично! Хубаво място за предложението е избрал твоят годеник!

Ивет, и твоята история много ми хареса. Също и начинът, по който я разказа. Честито и приятни приготовления за сватбата!

Да се включа и аз.
Разведена съм от 4г.Имахме брак,но нямаше предложение и т.н.Забременях и решихме просто да подпишем в общината.Така и направихме.Не крия,че и аз като всяка друга жена съм си мечтала за малко по-така..но УВИ
Та така,сега живея на семейни начала,наскоро разбрах че чакаме детенце:) Въпреки , че имам един развод зад гърба си , няма да крия - тайно се надявам някога да бъда изненадана сгодена и омъжена отново,но както му е реда.Не искам голяма пищна сватба,а нещо скромно.
 Едва ли някога това ще ми се случи , но пък тук като Ви чета и ми става едно хубаво на душичката.

Мая,честито за радостта и ти пожелавам скоро да се видиш в така мечтаната бяла рокля:)

Благодаря ти Мадлеен , но смятам , че тази моя несбъдната мечта ще си остане все така несбъдната,но това не оказва влияние върху щастието от предстоящото събитие /бебчето/

Ти вземи подшушни на таткото,пък не се знае:)