Публикувана: 4 май 2006, 13:46 ч.
Последно мнение: 5 ноем. 2007, 18:08 ч.

МОЕТО МОМИЧЕНЦЕ ГО НЯМА ВЕЧЕ

25 023
184
1

1
...
4
5
6
...
13
Всички

# 60 22 май 2006, 14:11 ч.

Мнения: 2 609

Много съжалявам за загубата на момиченцето ти. Cry

Това е най- ужасното нещо, което може да се случи на една майка. Пожелавам ти скоро да си имаш и друго детенце!!! Praynig

# 61 22 май 2006, 14:43 ч.

Linz
Мнения: 11 630

Много се разстроих. Не знам какво да напиша.... Изживяла си най-страшното, което може да изживее една майка. Сигурна съм, че тази болка не може да се преживее цял живот. Но ти пожелавам след време отново да имаш семейство и да намериш смисъл в живота. Дръж се, имаш моралната подкрепа на всички тук spoko

# 62 26 май 2006, 15:04 ч.

Мнения: 2 214

Сина ми в момента спи и аз от болка и страх отидох и го гушнах Cry

Преди 10 години пометнах как го преживях само бог знае, не мога да представя болката ти, защото би трябвало да е по голяма от моята 300 пъти.
Нямам представа как се живее с това.
Незнам какво да ти кажа Cry

Бъди силна, продължи да живееш как да го кажа като незнам от къде да вземеш сили.
Може би от вярата, ама в какво? Господи прости ми но как да вярва в теб човек на който си му отнел вярата и си изтъргал сърцето му.
Прости мила неуспях много в подкрепата си smile3518

, ядосана съм на този Innocent

който допуснал да се случи това с детето ти.

# 63 8 юни 2006, 19:28 ч.

Мнения: 33

Мило моми4е, какво да ти кажа, много е тежко, много е страшно..... И аз загубих момиченце, поради заболяване,което днес трябваше да е на 10 години, повярваи след 10 години пак боли, но се научаваш да живееш с болката. Преживях много тежко смартта и, изпаднах в депресия - след 2 години, бях на косам..., но слава Богу близките ми помогнаха и ме измькнаха против моята воля....
5 г. се страхувах да имам дете и едновременно много исках, всеки ден се молех на Господ за здраво детенце, и това се случи . Имам момченце на 3 г. и половина и отново сьм щастлива, слава на Бога.
Искренно ти пожелавам да си имаш второ детенце. Помисли и не чакай.
Не се гневи на Господ, аз го правих далго време (понякога не разбираме защо ни се пращат тези изпитания, беди, воини,природни бедствия и др.,но това е Божа работа) обвинявах и лекарите и себе си, постоянно тарсих виновни, но това не ми я вьрна обратно.
А вьзмездие за това чудовище ще има...
Знай че имаме 2 ангелчета на небето, 2 звездички, 2 топлинки в сьрцето. Прегращам те!

# 64 10 юни 2006, 17:44 ч.

Знам за трагедията.Дори помня деня-беше адски горещо когато се е случило нещастието.Искам да знаеш ,че колегите на дядото и мъжа ти(сигурно вече бивш
)казваха,че можеше да убие и някой на работа с това пиене,а то се случи за нещастие с детето.НИКОЙ НЕ ГО ОПРАВДАВА.
Бъди силна миличка и настоявай с новия да си имате бебче
Успех Hug

# 65 11 юни 2006, 21:55 ч.

Мнения: 959

Господи,каква трагедия,цялата настръхнах.Много съжалявам и искрени съболезнования за детенце.

# 66 16 юни 2006, 15:05 ч.

Мнения: 211

Искрено ти съчувствам това е най-ужасното за една майка съжалявам за загубата ти

# 67 16 юни 2006, 15:14 ч.

Стара Загора
Мнения: 671

Най-ужасното нещо да една майка е да надживее детето си . Много ти съчувствам за случилото се.

# 68 16 юни 2006, 15:28 ч.

Мнения: 11 517

Една голяма прегръдка от мен!
Знам, че болката ти е много голяма, най-вече, защото не си имала възможността за последно да прегърнеш детенцето си и да му прошепнеш нежни думи. Това те тормози най-много. Затова и не можеш да забравиш и простиш.
Пробвала ли са да идеш на мястото на случката, да носиш нещо нейно в себе си, да поседиш там на място и да си поговориш с нея. Може пък малко да ти олекне.
Горе главата, живота продължава. Дано всяко зло за добро! Hug

# 69 18 юни 2006, 23:20 ч.

Мила, толкова съжалявам за загубата ти!На нас детенцето ни умираше в ръцете и те разбирам напълно.Но с таткото сме вярващи и се молихме с още 500 души и Господ ни я върна.Наистина беше чудо! И Той не е лош , нито ни мрази, а тия малки невинни душици са при него.Но в Библията пише , че Бог прибира преждевременно хора които обича,за да ги предпази от лошите времена, които предстоят.Колкото и да се напъваме няма да го разберем.
Обаче изтръпнах от разказа ти, защото и нашия дядо (свекъра)е е пиянде и то страшно, а сме му оставяли малката (1,6г.) да я гледа в един няколкомесечен период на отрезвяване.Защото нямаме баба, а се е налагало.Но...макар ,че той не шофира-никога вече, не и след твоятя история.Къде ни е бил акъла, Боже ?!
Скъпа бъди силна, а ние ще се молим Бог да те благослови с двойно по-голяма радост!

# 70 26 юни 2006, 17:11 ч.

Бургас
Мнения: 6 081

Здравей. Аз се познавам с тебе покрай моя приятелка. Вярвай когато ми каза за катастрофата първата ми мисъл бе, че дядото е за трепане. Помня го още тоя гаден ден. Помня и че наш колега е минал покрай мястото и ми описа гледката. Помня и глупостите дето ги бращолевиха, че дядката не е пил. Та проверявахте, чрез полиция. Дано му тежи яко на съвеста. Незнам как успя да се оправиш след преживяното, но ти правя поклон пред проявената сила. Знам, че никога няма да мине тая болка, но се надявам поне с времето да боли по малко. bouquet

# 71 3 юли 2006, 13:38 ч.

Мнения: 255

На 4 юли се навършват 3 болезнени години без теб мила ВИКИ.
Остана за винаги на три годинки и осем месеца. newsm45

Болката и сълзите ми никога няма да спрат ,живота ми просто не е същия без теб.
Липсваш ми и те чакам да се върнеш някой ден при мама.

ОБИЧАМ ТЕ ВИКИ