Блек, дано бързо разрешите проблемите!
- Публикувана: 8 май 2017, 09:13 ч.
- Последно мнение: 15 май 2017, 06:15 ч.
Искам да кажа ... (121)_08.05-14.05
Блек дано намерите изход от ситуацията с по малко последици. 
Купувала съм златна монета защото майката искаше.Сама не бих. Не нося злато и не бих подарила такова.
Аз поръчах букви дървени на един дърводелец в града за бебето на братовчедка ми.Имам приятелка художник,ще ги нарисува и ще ми излезе добре като цена,иначе ми искаха 100 лева само за името Боряна.
Поръчах и много красив бебешки дневник с места за снимки,купих порцеланови купичка и чашка и ще дам да и напечатат името в фотото.Това ще е подаръка сега като отидем да я видим,за празници после ще мисля.
Купувала съм златна монета защото майката искаше.Сама не бих. Не нося злато и не бих подарила такова.
Аз поръчах букви дървени на един дърводелец в града за бебето на братовчедка ми.Имам приятелка художник,ще ги нарисува и ще ми излезе добре като цена,иначе ми искаха 100 лева само за името Боряна.
Поръчах и много красив бебешки дневник с места за снимки,купих порцеланови купичка и чашка и ще дам да и напечатат името в фотото.Това ще е подаръка сега като отидем да я видим,за празници после ще мисля.
Благодаря ви
Злато обичам и нося и винаги когато имам възможност купувам. На племенницата ми взех за Нова година малки златни обеци от розово злато, ама аз и преди съм казвала - тя си е кипра и много се радва на чанти, дрехи, диадеми, всякакви аксесоарчета и т.н. Като беше бебче и й пробиха ушите пак й купихме обеци.
Злато обичам и нося и винаги когато имам възможност купувам. На племенницата ми взех за Нова година малки златни обеци от розово злато, ама аз и преди съм казвала - тя си е кипра и много се радва на чанти, дрехи, диадеми, всякакви аксесоарчета и т.н. Като беше бебче и й пробиха ушите пак й купихме обеци.
Птички-певци при мен има колкото щеш, пеят и жаби, след месец почват цикадите, след още един - вечерните щурци. Полагам разни усилия да различавам птиците по външност и песен. На картинката на темата отдясно наляво имаме червеногръдка, обикновена чинка и голям синигер, а видът на най-лявото птиче ми убягва. Може би е щиглец. Е, по-трудно е да се отгатват по песните. Банално, но аз най-много харесвам славеевите. Отличават се сравнително лесно - по "ромолещите" трели, но дори и само по това, че пеят дълго и след смрачаване.
Това са подробности, разбира се, всички птичи шумове ми харесват, включително петльовите, пуешките и сврачешките. Звучат понякога рязко, но аз си ги обичам. Хора, знаете, всякакви. Някои слушат фолк-креслата Малария, други траш метъл, а аз се захласвам по дървесните жаби.
Ако трябва да съм прецизен, свраките от тополата отсреща имат нещо от блендата на Дженис Джоплин. Шкурково едно такова, като прегоряло от алкохол и трева.
Това са подробности, разбира се, всички птичи шумове ми харесват, включително петльовите, пуешките и сврачешките. Звучат понякога рязко, но аз си ги обичам. Хора, знаете, всякакви. Някои слушат фолк-креслата Малария, други траш метъл, а аз се захласвам по дървесните жаби.
Ако трябва да съм прецизен, свраките от тополата отсреща имат нещо от блендата на Дженис Джоплин. Шкурково едно такова, като прегоряло от алкохол и трева.
А ние така сме се калили, че на 20 градуса сме по тениски и сандали. Ваканциите в БГ си караме по тукашен тертип с (не)обличането, (не)загащването и стоенето на течение, което докарва майка ми до тих (и понякога шумен) бяс.
Преди няколко дни на 15 градуса бяхме по къси панталони, сандали и тениски. Луда работа.
Птички чувам постоянно, но са особено гласовити сутрин рано и надвечер. Много насекоми и птици има при нас.
Скорците са най-добрите имитатори по нашите земи.
Има при мене голяма група скорци, които гнездят недалеч от семейната ни колиба. Всяка сутрин преслушват една широка ливада отсреща - за плужеци, бръмбари, червеи, мокрици и прочие деликатеси. Крачат из тревата делово, с отмерено темпо, целенасочено. Надзъртат навсякъде като членове на приемателна комисия. Изобщо приятни птички, стига да няма човек някоя сортова череша. Тогава се оформят леко антагоностични отношения стопанин-скорец. Много обичат тоя плод, гадинките.
Шантава работа с черешите тая година при мен. Сланата попари ореха до дънер, но черешите са в отлична форма, като сачми са - твърди и гладки.
Има при мене голяма група скорци, които гнездят недалеч от семейната ни колиба. Всяка сутрин преслушват една широка ливада отсреща - за плужеци, бръмбари, червеи, мокрици и прочие деликатеси. Крачат из тревата делово, с отмерено темпо, целенасочено. Надзъртат навсякъде като членове на приемателна комисия. Изобщо приятни птички, стига да няма човек някоя сортова череша. Тогава се оформят леко антагоностични отношения стопанин-скорец. Много обичат тоя плод, гадинките.
Шантава работа с черешите тая година при мен. Сланата попари ореха до дънер, но черешите са в отлична форма, като сачми са - твърди и гладки.
.....след месец почват цикадите,
Светалчо, освен да ги изпревариш на вранките!
Чек, красива гледка.
Може и да съм минала точно по тази трия някога, знае ли човек! Трябва да си прегледам снимките. 
Минавала си за малко. Това е точно улицата, от която ви взехме като бързахте последния ден за самолета. На 200 метра под трите овце.
Съседът ни се оказа българин, това в сграда с четири апартамента само. Дойде да иска търбушон и ни пита дали ние сме българи, защото чул телевизора да говори на български. Обаче ни говореше на английски. Оказа се, че родителите му са българи, той е роден тук и малко се мъчи с езика. Сега пием вино и го учим на думички.
Жълто цвете, Интерконтинентал е на една минута от нас. 
Скоро няма шанс да ни огрее такъв лукс - като пари и време. Но пък човек никога не знае, зад ъгъла може да има приятна изненада на нещо още по-хубаво
Ох, Малта, Малта!!!
От утре започвам да си правя дежурната "програма". Ще се допитвам до Чек за местата, които харесах. Доколкото четох някаде, Лазурният прозорец не съществува вече. Но пък съм набелязала чудни местенца, много красиво изглежда..Скъпо ли е? Храна, вино, транспорт между градчетата?
Това е едно от местата, за които мечтая най-много, тук е сниман Попай Моряка
https://scontent-frx5-1.xx.fbcdn.net/v/t1.0-9/fr/cp0/e15/q65/183 … b&oe=59B51DC3
Ние си взехме скариди и калмари от Делфинчето, в Ст.град. Метнах една салата и сега блажено пия чаша вино. Само 1. Диета трябва, че майка ми има хлебопекарна. Моето най-голямо изкушение...аромата на прясно изпечен хляб. Никога не мога да устоя, на това и на гозбите на баба... Но сега съжалявам.
От утре започвам да си правя дежурната "програма". Ще се допитвам до Чек за местата, които харесах. Доколкото четох някаде, Лазурният прозорец не съществува вече. Но пък съм набелязала чудни местенца, много красиво изглежда..Скъпо ли е? Храна, вино, транспорт между градчетата?
Това е едно от местата, за които мечтая най-много, тук е сниман Попай Моряка
https://scontent-frx5-1.xx.fbcdn.net/v/t1.0-9/fr/cp0/e15/q65/183 … b&oe=59B51DC3
Ние си взехме скариди и калмари от Делфинчето, в Ст.град. Метнах една салата и сега блажено пия чаша вино. Само 1. Диета трябва, че майка ми има хлебопекарна. Моето най-голямо изкушение...аромата на прясно изпечен хляб. Никога не мога да устоя, на това и на гозбите на баба...
Но сега съжалявам. 
Ясно е вече-среща при Трите овце. 
Като се сетя само, че не знаех къде съм,но овцете спасиха положението.
Ама да се оправдая- попаднахме на летището на шофьор, който не знаеше адреса на квартирата. Тъмно. Спира няколко пъти движението, да пита за адреса. Ей така на пътя спира. Последният човек, който попита, беше хазяинът- излязъл навън да ни чака.
Излязохме вечерта да хапнем, свръх уморени(да се има предвид преди това пътя Варна-София) и попаднахме на Трите овце. На другия ден звъня на Чек и не не мога да кажа къде съм.Нея питах.
Като се сетя само, че не знаех къде съм,но овцете спасиха положението.
Ама да се оправдая- попаднахме на летището на шофьор, който не знаеше адреса на квартирата. Тъмно. Спира няколко пъти движението, да пита за адреса. Ей така на пътя спира. Последният човек, който попита, беше хазяинът- излязъл навън да ни чака.
Излязохме вечерта да хапнем, свръх уморени(да се има предвид преди това пътя Варна-София) и попаднахме на Трите овце. На другия ден звъня на Чек и не не мога да кажа къде съм.
Нея питах.