Интернет имидж

  • 56 980
  • 719
  •   1
Отговори
  • София
  • Мнения: 15 163
Все по-често се коментира от журналисти и специалисти разликата между интернет и реалността. Хората започнаха да се убиват, за да си направят селфи, та като стари нет кучета кажете – колко е важен за вас нет имиджа? И има ли разлика между онова, което градите под псевдоним във форуми и в социалните мрежи с истинското си име?
Като започнем от обработката на снимки с програми за ретуш и стигнем до това да внимавате какво лайквате, за да не се изложите – доколко се съобразявате с впечатлението, което ще оставите у другите? На какво сте готови, за да изградите имидж и какво печелите реално от това? Забелязвате ли и кога другите преиграват или фантазират, кога късат връзката с реалността и реалното си Аз, ако ги познавате?

# 1
  • Мнения: X
Ха, че хубава тема. Веднъж ти казах, че съм ти фен, ако и да не съм винаги съгласна с тезите ти.

Сега един куп народ ще се изреди да твърди, колко истински са онлайн. Да, бе, да.

Аз не смятам, че онлайн образът ми отговаря 100% на истинското ми аз. Волно или неволно всички се стремим да се покажем в най-добрата си светлина, в най-добрият си вид, форма и състояние. Така виртуалната реалност се изкривява и не се припокрива с аболютната реална истина. Ако се доближава много - добре е.

Аз снимки не обработвам. Никога. Ама и показвам само избрани моменти от купищата кадри, които произвеждам Simple Smile Много съм пестелива на лайкове, ама не заради имиджа ми, ами защото лайквам САМО това, което НАИСТИНА съм харесала. Допускам във ФБ само хора, които лично познавам, а хората, които имат достъп до стената и снимките ми са по-малко от 10. Та поради (само)ограничената аудитория, имидж там няма как да градя, а и не искам.
Много съм впечатлителна, имам отвратително набито око и слонска памет за подробности понякога, затова преиграващите и фантазиращите ги усещам бързо.
Във форума съм предимно себе си, но едва ли 100 % аз. Невъзможно. Но съм директна и мненията ми отговарят абсолютно точно на мислите ми. Политика тук не правя.

Ама и някак съм стармодна. Реалната реалност ми е по-важна от виртуалната такава, та гледам да живея активно в първата, а втората да ползвам за забавление. Чат-пат.

# 2
  • Мнения: X
Имидж не опитвам да градя нито в реалния, нито във виртуалния живот. Данък обществено мнение отдавна съм спряла да плащам. Освен ако не е за придобиване на финансови облаги, показва единствено големи комплекси. Правено неадекватно и непрофесионално (както е в повчето случаи) често е очевидно, дори у непознати.

Виртуалната комуникация, обаче, все пак е нещо, което най-малкото отнеме време да напишеш/постнеш, и дава различна частична картина от комуникацията - вербална и визуална - на живо. Няма как да се припокриват, още по-малко напълно впечатленията, които оставя, единствено общата представа за човек е възможно да съвпадне. Собственото си реално АЗ повечето хора и сами не познават добре, какво остава за това на познати и непознати.

# 3
  • София
  • Мнения: 15 163

Аз не смятам, че онлайн образът ми отговаря 100% на истинското ми аз. Волно или неволно всички се стремим да се покажем в най-добрата си светлина, в най-добрият си вид, форма и състояние.


Дори да не е в най-добрата, всеки под формата на думи, снимки, коментирани теми е само някаква част от себе си. Т.е. не е нужно да лъжеш, достатъчно е да не казваш всичко. В крайна сметка, това е някаква форма на запазване на личното пространство.

Няма да забравя реакциите на форумските ми познати, когато си направих Фейсбук профил. Имаше откровени и нескрити разочарования от това каква лигла съм била всъщност. Еми, факт, тук бях писала основно по по-сериозни уж теми, извън тях бивам и лигла.  Grinning

Но темата не е за мен, аз съм по-малко разпространен вид, защото съм била на сцена, така да се каже, малко или много имам маска пред хора, не като се представям за каквото не съм, а като метод на дистанция за самосъхранение. Избягвам да влизам във взаимоотношения с другите в интернет.

Давайте, вероятно всеки има доста примери. Тук във форумската история също има няколко знакови примера на хора създали имидж на страдалци, пък се оказали измамници, например. Т.е. спечелили от съответния имидж. За други из нета, които полагат очевидни усилия да градят имидж не мога да схвана какво печелят и дали печелят нещо.

# 4
  • Мнения: 5 207
Не е задължително това с имиджа. Просто четеш, нещо те провокира - пишеш. Чак пък толкова замисъл във всичко не трябва да се търси. Но факт е, че си има определена порода хора (и мъже, и жени), които обичат да градят представи. Аз лично май най-много се забавлявам с онези с перфектните семейства.

# 5
  • Мнения: X
Смятам, че умишленото изкривяване на виртуалната реалност (чрез лъжи, уж неволни заблуди, недомлъвки или съзнателното разказване на басни и измислени истории) запълва някои липси в реала. Знам, изтъркано и банално е, но това мисля.

# 6
  • София
  • Мнения: 15 163
Смятам, че умишленото изкривяване на виртуалната реалност (чрез лъжи, уж неволни заблуди, недомлъвки или съзнателното разказване на басни и измислени истории) запълва някои липси в реала. Знам, изтъркано и банално е, но това мисля.
Успява ли наистина да ги запълни?
Много съм се чудила на хората с ретушираните снимки, не им ли е гадно да видят разочарованието, да не говорим за уплаха,  в очите на другите, когато ги видят на живо? Има теория, че те не се виждат такива каквито са, а по-красиви и просто смятат, че не са излезли добре на снимката, затова опират до ретуш. Може и да е така, не знам, но ми е интересно.

По-интересно ми е как освободеното поведение в интернет, особено по отношение на агресията след това възпитава навици и в реалността, но това е друга тема.

# 7
  • Мнения: 7 032
   Хубава тема. Поздравления към авторката. Засяга наистина мног болни места на съвременното общество. Светът се върти само около Интернет. Хората започнаха да живеят в Интернет пространството. Забравиха какво е да вдигнат слушалката на телефона и да се обадят на някого. Забравиха също така какво е да се срещат с хората лице в лице и да се насладят на един реален разговор очи в очи. Всички сериозни и важни разговори се провеждат вече по Интернет.

# 8
  • Мнения: 2 016
Много съм се чудила на хората с ретушираните снимки, не им ли е гадно да видят разочарованието, да не говорим за уплаха,  в очите на другите, когато ги видят на живо?
Е, ти пък чак уплах,  вещици ли имаме тук, къв е тоя магически ретуш ?  Laughing
Такива теми е имало доста, аз не се обвързвам нито привързвам виртуално и ми е безразлично кой какво пише или показва. С изключение на няколко човека, с които съм близка, с другите просто си е бърборене колкото да минава време, щото и без това нямам много работа.  Simple Smile

# 9
  • София
  • Мнения: 15 163
Много съм се чудила на хората с ретушираните снимки, не им ли е гадно да видят разочарованието, да не говорим за уплаха,  в очите на другите, когато ги видят на живо?
Е, ти пък чак уплах,  вещици ли имаме тук, къв е тоя магически ретуш ?  Laughing

За тук не знам, но по принцип съм виждала наистина плашеща разлика.


   Хубава тема. Поздравления към авторката. Засяга наистина мног болни места на съвременното общество. Светът се върти само около Интернет. Хората започнаха да живеят в Интернет пространството. Забравиха какво е да вдигнат слушалката на телефона и да се обадят на някого. Забравиха също така какво е да се срещат с хората лице в лице и да се насладят на един реален разговор очи в очи. Всички сериозни и важни разговори се провеждат вече по Интернет.
Из кафенета и барове, ресторанти, все по-често виждам групи хора, които седят заедно, но не си говорят, а чатят с други хора. Иначе ценя интернет разговорите, защото работя от вкъщи, но, без да се давам за пример, реалните хора са ми по интересни и важни. По празници също, да се чуеш с някого е повод да си поговорите, да видите кой как е, не е простата любезност. Наскоро писах, че един ден някое приложение ще честити празниците на приятели и роднини, а друго приложение от тяхна страна ще благодари.

# 10
  • Мнения: X
При положение, че сме онлайн, само когато и където пожелаем, не ми звучи реално да виждаме 100% истината от когото и да е било. Peace

# 11
  • Euskal Herria
  • Мнения: 29 404
До тук мнението ми най- се припокрива с това, което е написала Сбъдваща.
Не искам да градя имидж във форума, не се боря за титла "Форумен любимец/красавица/звяр" и пр. По-скоро
... с другите просто си е бърборене колкото да минава време, щото и без това нямам много работа.  Simple Smile
Скрит текст:
Радвам се, че причината, поради която се регистрирах и прописах във форума, ме срещна с наистина свестни хора, с които след това пренесохме познанството си и във фейсбук, а с някои се виждаме и на живо.
Следващите няколко такива познанства ми донесоха първия виртуален шамар. Макар и болезнен, ми беше полезен - освести ме, направих преоценка на контактите. Затова тук се придържам към нещо, написано от Бубанка: "В ЛС пиша това, което мога да кажа и във форума". Достатъчно примери имам как яростни радетели на семейството и куп други ценности всъщност имат по три-четири паралелни връзки. Парадиращи с дискретността си най-спокойно споделят пред странични хора всичко, което са научили за даден човек - семейно положение, финанси, здравословно състояние, любовници, афери и каквото още се сети човек. Примерите са много. Просто съм имала възможност да видя и интернет имиджа им, и реалния им такъв.
Затова дори и във фейсбук съм се възползвала от настройките за достъп до информацията за мен.

# 12
  • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
  • Мнения: 13 650
Аз отдавна съм приела, че хората не ме приемат с отворени обятия в онлайн пространството. И не се и опитвам да градя нормален имидж, защото е ясно, че човек никога не изразява всичко, което си мисли на глас.... А пък онлайн изглежда лесно да споделяш бързо спонтанни идеи... и човек изглежда различен...

# 13
  • Мнения: 12 472
Аз съм от тези, които прекарват много време в нета.
В професионалните мрежи се държа професионално, в социалните - социално.
В началото комуникирах единствено с приятелите си там, но в последствие - голяма част от работа ми минава през там и станах доста по-кратка, и с много по-малко лична информация винаги.

После пък се научих да "менажирам" групи, постове и тн. и оттогава нямам никакъв проблем да си кажа какво мисля и тн., пред хората които реално познавам.
Другите - просто не ги допускам близо до себе си, защото не ми се хаби време и енергия да се доказвам и обяснявам пред кого и да било. В групите  - свободно си коментирам само темите, които наистина ме интересуват. С  приятелите също си имам лични групи, чатове и тн.

Снимки качвам много и се кефя да ползвам филтри, ретуши и тн. Понякога сатават наистина много красиви снимки и се радвам много, когато се получи добър кадър.
Колкото до личното разкрасяване с тези програми - след като в ежедневието си ходя спортна и без грим и всеки може да ме срещне - колко да ме е страх, че ще ги уплаша?Wink

Изобщо не виждам разлика в поведението си в нета и във форума.
И не правя.
Който ме познава лично - може да даде мнение дали вижда разлика и тн.
За мен лично е твърде голямо усилието да градя образ или имидж и тн. - времеотнемащо и изтощаващо е да се правиш на някой друг.
 И за това не си го причинявам - много съм нежна и грижовна към себе си..)


# 14
  • Мнения: 2 016
Аз затова обичам потребители като Цвети и ДжеНа -  Днес пих кафенце, сега спорт,  ох, обичам шоколад, а, времето е дъждовно, нищо, че ще взема чадър. Довечера на филми и  лека вечеря, чао -бау,-мяу,  до утре. " Simple Smile
Лежерно и приятно, като за форум.
Никакви драми,  болести, до девето коляно, описване на роднини,  децата къде учат, пък  всякаква ненужна лична информация, такива не ги разбирам.

Общи условия

Активация на акаунт