Интернет имидж

Ето това е истински смешно ...

Имам си някакви изградени с времето виждания какво искам да правя на отделните места в интернет (тук, фейсбук итн) и се придържам към тях без това да ми струва каквото и да е усилие.
Преди две-три години приключих с дискусиите на актуални теми (новини, политика), не се разписвам под чужди статуси, които са с публичен достъп, а сама за себе си отдавна не намирам причина да пиша статуси (в началото не беше така). Тук си позволявам повече да измрънквам от време на време (по здравословни въпроси най-вече), но като цяло знам,  че това са си неща, които сами мен си ме интересуват, както и близките ми, та мястото им за обсъждане изначално е другаде.

Снимам по много и с огромно удоволствие,  споделям малка част от снимките, която,  реално погледнато, пак си е много снимки. Снимам с приличен фотоапарат, едитвам в Lightroom.
Като цяло намирам повечето кадри, включително много професионални (реклами, списания) и начело с моите любителски, за кич. Големият ми стремеж е, с много практика, някой ден е бъдещето да преодолея клишираните кадри и кичозно-претенциозни композиции. Фотографията за мен е от нещата, които дават възможност за връзка с обекта, която, ако е добре свършена работата, се усеща като непосредствена. И понякога "портретът" на дадено нещо наистина прилича на него повече от реалния му облик. Но това е под много, много пластове къде целенасочен, къде неподправен кич. И пак казвам, като чисто мой проблем и ограничение във възможностите и заложбите си го регистрирам това, не ми се ще да се засегне някой лично.

Никъде не споменавам компетентност, а само заинтересованост, което дори е много под компетентност

Аз пък имам доста наум по отношение качването на снимки на деца. Веднъж качена в интернет, снимката заживява собствен живот, каквито и "защити" да си мислим, че има.
Дори за се абстрахираме от опасностите от психари, педофили, трафиканти на органи и хора, и т.н., смятани от повечето за параноични.
Предпочитам след една определена възраст синът ми сам да прецени какъв "имидж" да гради в интернет, а не аз да го предопределям, снимайки и качвайки в кретенското си родителско умиление всякакви идиотски физиономии и ситуации, от които след време той да се срамува. Моята естестика може да не е неговата естетика, или тази на света. Ако за някого е забавно да снима хлапето си как и заспало под стола на яко метълско събиране, или намира момиченца, позиращи с токчетата и грима на мама за сладурски, то за мен това е почти толкова отблъскващо, колкото и снимките на деца с автомати или цигари.

Както се казва, аз мога да преценя колко и докъде да се излагам, но защо трябва да подлагаме на това и децата?
Пък и вече има прецеденти за деца, които имат претенции към родителите:
на български:
https://offnews.bg/news/OFFTOPIC_18750/Momiche-sadi-roditelite-s … mki-v_636144.html
на немски: https://www.welt.de/vermischtes/article158099198/Sie-kannten-kei … keine-Grenze.html

Не мога да го кажа по-добре. Синът ми скоро ще стане на 10 и малкото пъти, в които съм го споменавала е с неговото изрично одобрение, а негови снимки ще има, когато сам си направи профил някъде, а това няма да е скоро.

Много е неприятно с качването на снимки на децата, налагало ми се е изрично да предупреждавам, че не искам да бъде снимано, и то преподаватели. Не знам каква е тази мания да се качват снимки от заниманията във Фейсбук - общи в затворена група мога да преглътна, но индивидуални в публични 

Аз съм с големи резерви към слагане на снимки на деца и подобни, защото каквото си сложил, вече е собственост на фейса край. Вярно е, че снимките в мрежата, не само в социалните мрежи, заживяват свой живот и могат да се окажат къде ли не.

то и за затворената група е същото, пак тези снимки могат да заживеят свой живот, защото всеки родител може да реши да ги изнесе извън затворената група, а и те пак си остават собственост на компанията-собственик на правата. Но явно е голяма мода, хората го харесват и си го искат.

Един път си направих експеримент- по снимки от случайна детска градина разбрах името на едно дете, плюс имената на родителите и роднините. Срещаш го това дете на улицата, казваш му- майка ти Елена ми каза да те взема с мен...то ти вярва, защото познаваш родителите му...

Детските градини пускат страшно много снимки на деца, защото родителите се радват, лайкват и коментират.

С днешните технологии, снимки може да направи всеки и да ги използва както си ще. Не са пожелали, не са го направили. Има и камери обществени и се използват вече все по-често. Данните се пазят на сървър, сигурно по слабо защитен и от сървърите на фейса.
 В глобалният свят личната неприкосновеност и личните данни са мит и колкото по добре го осъзнаем, знаем и живеем с тази мисъл, толкова по-голям е шанса да не попаднем на недоброжелатели.това че не качваш снимки на детето, може да го защити точно от нищо, единствено се надявай на случайност, някой да не прояви интерес.

Това вечен спор, но е като спора дали да си държиш вратата отключена, защото така или иначе всеки може да я разбие. Снимки на деца не могат да бъдат използвани и публикувани без писменото съгласие на родителите. Та охранителните камери са с друга цел, а детските градини, училищата и останалите родители е редно да се съобразяват и да питат преди да качват снимка на детето ти.

А за "хем сърби, хем боли" нищо не казвате. От една страна искат да покажат детето, но от друга му сложили вместо глава - смайли.

С днешните технологии всеки може да ти източи и кредитната карта, това означава ли, че не трябва да си сменяме пин-кода често, да не носим пластиката на труднодостъпно място и да не си въвеждаме данните в съмнителни сайтове?
Примерно само.

В училище питаха и се съобразяват, не качват.

Но в градината...там не може да се пробие, обвиниха ме, че не съм "позитивна", а децата и снимките били много сладички и красиви.

А, не мисля, че има такова "хем сърби, хем боли". Едни хора нямат нищо против, други имат. Всеки си има съображения някакви.

Защо да публикувам тогава бебето в количката, ако ще му слагам жълти човечета на главата. Е, верно, че може и да е заради количката, чантата, чадърчето, но тях мога и без бебе със смайли глава да покажа