Някъде бях чела, че най-трудно се понасяло чуждото щастие.
Някои хора са просто много емоционални и искат всички да споделят щастието им, ама ефекта е обратен.
- Публикувана: 8 май 2017, 10:21 ч.
- Последно мнение: 15 юни 2017, 17:08 ч.
Интернет имидж
Тъжно, но факт.
Някои хора са просто много емоционални и искат всички да споделят щастието им, ама ефекта е обратен.
Мен не ме дразни чуждото щастие и любов, нека се обичат, но до преди 5 дни да са се обяснявали колко са влюбени, щастливи и т.н. положителни емоции и като се разпадне връзката по една или друга причина, нещо напълно нормално, да почнат да изкарват кирливи ризи - ама той всъщност беше алкохолик, ама тя беше не знам каква, ама той не умее еди какво си, ама тя е зле в леглото и такива неща, които трябва да са били ясни и по време на "безоблачното" щастие.
Някъде бях чела, че най-трудно се понасяло чуждото щастие.
Някои хора са просто много емоционални и искат всички да споделят щастието им, ама ефекта е обратен.
Което пък показва колко интересна е реакцията на околните, включително в тази тема колко много хора се изказаха пос сходен начин. С други думи казват $ха, така, ли, а изглеждахте толкова идеални, чак ме вбесявахте, завиждах ви, само ми навирахте в очите това ваше щастие и ме карахте да се чувствам зле, на ви сега, рухна ви всичко, а аз съм си добре!$. Някъде бях чела, че най-трудно се понасяло чуждото щастие.
Мислех, че си над нивото да определяш всяка реакция като "злоба и завист".
Става дума за естествена изненада когато някой често твърди едно, а се окаже друго. Например при всяка среща с приятелка тя да ти разказва за хубавата си и интересна работа, колко ѝ допада, колегите какви са страхотни, колко е щастлива от заплащането, и изведнъж 1-2 седмици след последното подобно споделяне научиш, че е напуснала доброволно и казва "ох, отървах се", "аман от тези джофри в офиса", "егати и скуката, едва издържах".
На хората не им пука за чуждото щастие чак толкова, гледат себе си. Ще се натъжат за нечие нещастие, ще се зарадват на нечие щастие, ама за миг. Изключвам патологии.
Тъжно, но факт.
Някои хора са просто много емоционални и искат всички да споделят щастието им, ама ефекта е обратен.
Някои хора са просто много емоционални и искат всички да споделят щастието им, ама ефекта е обратен.
Тези емоционални хора 5-годишни ли са? Споделя се с близки, с хора, на които им пука и те обичат. Чак пък такъв егоцентризъм всички да се радват с някой... Тези всички си имат свой живот, който не се върти около емоционалния.
Което пък показва колко интересна е реакцията на околните, включително в тази тема колко много хора се изказаха пос сходен начин. С други думи казват $ха, така, ли, а изглеждахте толкова идеални, чак ме вбесявахте, завиждах ви, само ми навирахте в очите това ваше щастие и ме карахте да се чувствам зле, на ви сега, рухна ви всичко, а аз съм си добре!$. Някъде бях чела, че най-трудно се понасяло чуждото щастие.
Трудно се понася чуждото щастие, ако понасящият е нещастен.
Аз затова писах назад, че проблемът не в Пенка, която иска да се представи в най-добрата си светлина, проблемът е в този, който я възприема по един или друг начин (добре е ако може да си изясни пред себе си защо го прави и как да промени себе си, а не да завижда на Пенка и после да я намрази поради завистта). С други думи, ако ти самият ходиш по екскурзии, няма да завидиш на екскурзиите на Пенка. Ако ти самият си влюбен, няма да завидиш на любовта на Пенка. Ако харесваш живота си, няма да завиждаш на живота на другите.
Грей, това са си човешки неща, без значение е кой колко е над или под. Чуждото щастие е важно дотолкова, доколкото интуитивно има съизмерване на личното такова. Чуждият успех е важен дотолкова, доколкото е база за оценка на собствения. По подразбиране сме в клопката винаги да се сравняваме с другите, също и усещането, че ресурсът е единица и ако на теб ти се паднат две парчета, на Иван още две, то за Мария ще остане едно и нея определено си я дразни най-малкото това, че другите имат по две парчета.
Грей, това са си човешки неща, без значение е кой колко е над или под. Чуждото щастие е важно дотолкова, доколкото интуитивно има съизмерване на личното такова. Чуждият успех е важен дотолкова, доколкото е база за оценка на собствения. По подразбиране сме в клопката винаги да се сравняваме с другите, също и усещането, че ресурсът е единица и ако на теб ти се паднат две парчета, на Иван още две, то за Мария ще остане едно и нея определено си я дразни най-малкото това, че другите имат по две парчета.
Грей, това са си човешки неща, без значение е кой колко е над или под. Чуждото щастие е важно дотолкова, доколкото интуитивно има съизмерване на личното такова. Чуждият успех е важен дотолкова, доколкото е база за оценка на собствения. По подразбиране сме в клопката винаги да се сравняваме с другите, също и усещането, че ресурсът е единица и ако на теб ти се паднат две парчета, на Иван още две, то за Мария ще остане едно и нея определено си я дразни най-малкото това, че другите имат по две парчета.
Ако някой прави ФБ имидж само, за да му "завиждат", нещо му куца самооценката.
По-здравословно е да се прави ФБ имидж, за да те харесват, а не да ти завиждат.
Цитат
Мен не ме дразни чуждото щастие и любов, нека се обичат, но до преди 5 дни да са се обяснявали колко са влюбени, щастливи и т.н. положителни емоции и като се разпадне връзката по една или друга причина, нещо напълно нормално, да почнат да изкарват кирливи ризи - ама той всъщност беше алкохолик, ама тя беше не знам каква, ама той не умее еди какво си, ама тя е зле в леглото и такива неща, които трябва да са били ясни и по време на "безоблачното" щастие.
И във форума има активни потребители, които умеят да представят дори провалите си като позитивен опит. Няма лошо.
Иначе във Фейсбук в крайна сметка много неща могат да се ограничат и затова ако виждам нещо, то е филтрирано и искам да го видя. И във Фейсбук, и тук не пиша неща, които не бих посмяла да кажа където и да е, така че никак не ме плаши евентуалното им разкриване. Иначе не си позволявам да споделям публично мнението си по много въпроси. Не за друго, а никак не обичам безплодни спорове.
Не знам, Andariel, за мен е много странно всяко нехаресване или критика да се отдава на злоба и завист. Веднага правя асоциации с разни плеймейтки, и на тях все им завиждат хората - за парите, за почивките, за красотата. Нещо много нарцистично ми изглежда.
На всеки му липсва нещо и може да бъде натъжен от напомнянето на тази липса - например нямаш дете, нямаш работа в момента, връзката ти е зле, но не е задължително това да е съпроводено с чувство за агресия и гняв към имащия тези блага.
Съдя по себе си, хич не ме интересуват толкова чуждите щастия, не ме касаят. Радват ме постижения на близки, за далечните ми е все тая.
Мисля, че от значение е и какъв човек си. Аз много си пазя пространството, личните неща са си за мен и за затворен кръг около мен, и непрекъснатите публични прояви на чувства възприемам като невъзпитани, недостойни и опошляващи личното преживяване. Това важи както за демонстрирани чувства за щастие, така и за нещастие. Напоследък вече няма нищо лично, всичко е на тепиха. Написало ти детето лична бележка да те поздрави - айде във ФБ. Разболял си се - с подробности се описва какво излязло от теб. Изживял си тих романтичен момент - трябва да се снима и да се качи за обща консумация.
Румцайс, и моето мнение е такова - защитни механизми.
На всеки му липсва нещо и може да бъде натъжен от напомнянето на тази липса - например нямаш дете, нямаш работа в момента, връзката ти е зле, но не е задължително това да е съпроводено с чувство за агресия и гняв към имащия тези блага.
Съдя по себе си, хич не ме интересуват толкова чуждите щастия, не ме касаят. Радват ме постижения на близки, за далечните ми е все тая.
Мисля, че от значение е и какъв човек си. Аз много си пазя пространството, личните неща са си за мен и за затворен кръг около мен, и непрекъснатите публични прояви на чувства възприемам като невъзпитани, недостойни и опошляващи личното преживяване. Това важи както за демонстрирани чувства за щастие, така и за нещастие. Напоследък вече няма нищо лично, всичко е на тепиха. Написало ти детето лична бележка да те поздрави - айде във ФБ. Разболял си се - с подробности се описва какво излязло от теб. Изживял си тих романтичен момент - трябва да се снима и да се качи за обща консумация.
Румцайс, и моето мнение е такова - защитни механизми.
Не знам, Andariel, за мен е много странно всяко нехаресване или критика да се отдава на злоба и завист. Веднага правя асоциации с разни плеймейтки, и на тях все им завиждат хората - за парите, за почивките, за красотата. Нещо много нарцистично ми изглежда.