Интернет имидж

Така е. Обаче всичко пак опира до ПАРИ.

Има сигурно предвид освен Натали Портман, Скарлет Джохансън, Мила Кунис, Дженифър Конели, Уинона Райдър, Рейчъл Вайс, Ашли Тисдейл..

И свекърва ми е била дъщеря на враг на народа, не са и разрешили да учи висше. Иначе е най-обикновена, от едно село в Средна гора. И богати не са били, гладория до шия.

Винаги става интересно, когато хората започнат да си мерят кой е изтеглил по-дългата клечка от генетичната лотария. Някак е много изкушаващо да послъгваш за дедите си, когато тях отдавна ги няма, за да ги видим - ако някой далечен праотец е бил ибрикчия на султана, автоматично става минимум везир, пък бабата, ако и да е била просто една розовобуза здрава мома, получава посмъртно титлата "Мис Балкани 1820". То красота, здраве, многобройно поколение, ум да ти зайде, стана ли ясно вече коя е внучка на Филип Хубави или поне на цар Калоян Не че не се досещам, де, само питам, защото не ми се четат 99+ нови мнения.

Пък аз приличам на картините на Майстора


Ама това е дълга клечка

Направи си селфи с ябълково дърво:)

То до ябълково дърво всяка ще изглежда тънка, висока, затова за форума и целите на темата ще изискваме селфи до топола.

Пра дядо е бил поп 
Поколението след него, живее по други канони обаче 
Бих проследила родословното си дърво.    Изглежда трудно начинание

Ето какво се случва с фалшивия интернет имидж:

http://www.boredpanda.com/rapper-bow-wow-challenge/

Вече и селфи да си направиш, не е сигурно дали е селфи:)

На баща ми не са му разрешили, а на майка ми с условие да няма титла (доктор, архитект, инженер, адвокат) та от мечтата и за архитектура не е станало нищо, а имаше талант. Накрая е завършила химия.

Ли Лу, най-вероятно тях има предвид  . Някои хора са толкова ограничени, че не знам защо се учудвам все още на подобни изказвания.

Не искам да се карам с Андариел, но изказването й е изключително грозно. Като знам нашата фамилия какво е препатила - и на леля ми, и на баща ми не са им разрешавали да учат в университет. Баща ми се промъква някак на 3о години. И двамата станаха адвокати - леля ми също са я пропуснали някак след като се е омъжила. Дядо ми беше виден адвокат,народен представител, адвокат на Никола Петков и голям приятел на Петър Дертлиев. С последния са изкарали доста години по лагерите и затворите. Дядо ми специално - 11 години. Докато той е в затвора по политически причини, баба ми е изселена от единия край на Бг на другия, където не познава никого и е оставена да се оправя с двете си малки деца. Какво са яли - един месец брашно с вода. Леля ми до смъртта си не можеше да яде нищо кашоподобно, защото й напомняше за този ужасен период. Постепенно разни комшии ги прибират и започват да ги хранят тайно, баба ми от аристократка ( нейните сестри учат в Гренобъл) се оказва в ужасно положение. Продавала е бижутата си едно по едно , за да се издържат. Имам останал един неин пръстен - много го ценя. Дядо ми никога не пожела да ни разкаже каквото и да било за тези лагери. Работи до смъртта си като юрисконсулт, защото нямаше стаж за пенсия.
Много хора са страдали по онова време и много диви селяни са се оказали на ключови позиции. И е хубаво Андариел, да се замисляш от време на време преди да изтърсиш някоя чутовна глупост.

Едно ме учудва, всички изведнъж станахте от семейства на врагове на народа. Та чак и образование са имали родителите ви. Или наистина не сте били от такива семейства.

От тези, които си изброила само Мила Кунис и Рейчъл Уайз са с двама родители евреи. Другите са мешани Мила Кунис ми е любимка, но е далеч от представата за красота в класическия смисъл.

Всдяко семейство има история и за него неговата история е най-болезнена или най-славна - според това какво се е случило на финала. Разбирам тези, които са се почувствали лично засегнати, но разберете, че вие не сте болшинството. По някаква причина ви се е паднала късата клечка точно в този политически момент, можеше да се падне на друг човек в друг политически момент. То и сега е такъв момент, малко ли хора тънат в бедност, това не е ли репресия, или приемаме по подразбиране, че са мързеливи и неициативни? Каквито и статистики да бъдат извадени, числото на пострадалите хора, отнесено към цялото население на страната ще е относително малко, не може да се говори за масовост. Не казвам, че не е имало, а че се спекулира с мащабите. Повечето хора изобщо не са имали досег с репресиите, най-голямото за тях е билла национализацията, но колкото и да се правят филми за бунтове, то повечето просто са се подчинили. В момента говоря за общата картина, а не за личната история. За повечето хора соцът е бил моментът, в който са имали възможности за по-добър живот, включително откъм образование за себе си и децата си, от сламеник са легнали на нормално легло, вместо с четвърто отделение, покрай масовото образование на населението, макар и вечерно, са завършили гимназия, а много се имали възможност да запишат усиверситет. За едно обикновено селско семейство с три деца да речем, живеещи в кирпичената къща, и трите деца да завършат гимназия, да вземат нормални професии и да си живеят нормално, едно да завърши университет, а всичките деца на тези три деца да са с висше образование, това също ли трябва да го пишем репресия и да мислим, че не съществува? Всичките тези университети, включително новосъздадени такива по време на соца нали все с хора са се пълнили, ако бяха репресиите широкомащабни, нямаше да има кой да учи там. Та, нека малко да излезем от личните си истории и да имаме поне малко обективност върху онова време. Репресии е имало (все пак никоя от нас не е била родена малко след Девети, та да помни), но са засегнали някакво количество хора, което съотнесено към общото население не е критично голямо число, все пак не са били половината хора, едва ли са били и една-трета или една-четвърт.

Е, малко ли е национализацията? Я се замисли. Човек се изхранва от нивите си. Изведнъж няма ниви, няма хляб.