И аз смятам, че тези, които твърдят, че децата им не са правили така, всъщност или са забравили, или гледат да се изтъкнат колко добре ги били възпитали.
Аз и преди съм споделяла какви номера ми играеше Елена и колко само съм ви се оплаквала. Какво да ви кажа - чак сега усещам някаква малка промяна, сякаш започва да разбира някои неща. Мааалко по-добре става, но преди беше ад с нейното постоянно мрънкане, инати и сцени на публични места или вкъщи. Сега обаче уж по-кроткото ми дете започна да проявява някакви такива черти - и той започва да се тръшка, да иска невъзможни неща, да се инати. Слава Богу е за по-кратко време, за разлика от нея, той спора за няколко минути, като види, че няма да стане на неговото (на нея с часове не й минаваше). Започвам да си мисля, че май просто трябва да го израстат този период. И някъде към 3 и половина някои неща постепенно се променят
Съгласна съм с Юна, че понякога преумората много влияе на поведението. Знаете ли колко луда майка съм била. Разхождахме се с часове в южния парк преди. И си мислех как двигателната активност е много важна, как във всеки удобен момент трябва да сме навън, на въздух, да се движим. Децата наистина са пълни с енергия, обаче май трябва да имаме готовност да ги сложим да спят, когато се изморят, а това няма как да стане ако сме далеч от вкъщи. Сега нямам много възможност да обикалям и съм забавила темпото, в началото се чувствах виновна, но започвам да си мисля, че дори да пропуснем разходка или излизане, няма да бъде ощетено детето.
Друг проблем с преумората е когато детето няма вече сили, обаче иска още да играе (при нови събития в ежедневието когато се превъзбуди). В тези случаи просто все ще е недоволно. Случвало ми се е да пусна Ели да подскача на надуваем замък, свършват 20-те минути и тя иска още и аз като „добра” майка плащам за още 20 минути подскачане в батут. Еми 40 минути тя за секунда не се е спряла, аз ако скачам толкова време сигурно ще умра. Тя не усеща умората и иска още, но аз отказвам и тръгваме да се прибираме. Хем е преуморена, хем е изнервена, че иска още, а аз отказвам и я прибирам. Преди имах голям проблем с тези неща. Сега започна да разбира защо нещо трябва да се прави или не трябва, какво означава, че е време за нещо друго. Много е странно и интересно как се промени в последните месеци (аз нямам общо с тази промяна, явно просто детето расте). И преди съм ги говорила същите неща, но не се трогваше. Сега като кажа, че е време за нещо друго и ако пропуснем другото (обяд, сън или каквото следва), това означава после да нямаме време за игри, тя е започнала да разбира и да ме слуша .... Обаче малкият започна да не ме слуша за сметка на това 
Само дето вече като съм го играла това и нещо не може да ме впечатли особено
Аз и преди съм споделяла какви номера ми играеше Елена и колко само съм ви се оплаквала. Какво да ви кажа - чак сега усещам някаква малка промяна, сякаш започва да разбира някои неща. Мааалко по-добре става, но преди беше ад с нейното постоянно мрънкане, инати и сцени на публични места или вкъщи. Сега обаче уж по-кроткото ми дете започна да проявява някакви такива черти - и той започва да се тръшка, да иска невъзможни неща, да се инати. Слава Богу е за по-кратко време, за разлика от нея, той спора за няколко минути, като види, че няма да стане на неговото (на нея с часове не й минаваше). Започвам да си мисля, че май просто трябва да го израстат този период. И някъде към 3 и половина някои неща постепенно се променят
Съгласна съм с Юна, че понякога преумората много влияе на поведението. Знаете ли колко луда майка съм била. Разхождахме се с часове в южния парк преди. И си мислех как двигателната активност е много важна, как във всеки удобен момент трябва да сме навън, на въздух, да се движим. Децата наистина са пълни с енергия, обаче май трябва да имаме готовност да ги сложим да спят, когато се изморят, а това няма как да стане ако сме далеч от вкъщи. Сега нямам много възможност да обикалям и съм забавила темпото, в началото се чувствах виновна, но започвам да си мисля, че дори да пропуснем разходка или излизане, няма да бъде ощетено детето.
Друг проблем с преумората е когато детето няма вече сили, обаче иска още да играе (при нови събития в ежедневието когато се превъзбуди). В тези случаи просто все ще е недоволно. Случвало ми се е да пусна Ели да подскача на надуваем замък, свършват 20-те минути и тя иска още и аз като „добра” майка плащам за още 20 минути подскачане в батут. Еми 40 минути тя за секунда не се е спряла, аз ако скачам толкова време сигурно ще умра. Тя не усеща умората и иска още, но аз отказвам и тръгваме да се прибираме. Хем е преуморена, хем е изнервена, че иска още, а аз отказвам и я прибирам. Преди имах голям проблем с тези неща. Сега започна да разбира защо нещо трябва да се прави или не трябва, какво означава, че е време за нещо друго. Много е странно и интересно как се промени в последните месеци (аз нямам общо с тази промяна, явно просто детето расте). И преди съм ги говорила същите неща, но не се трогваше. Сега като кажа, че е време за нещо друго и ако пропуснем другото (обяд, сън или каквото следва), това означава после да нямаме време за игри, тя е започнала да разбира и да ме слуша
.... Обаче малкият започна да не ме слуша за сметка на това Само дето вече като съм го играла това и нещо не може да ме впечатли особено 
Пред мен бяха много послушни. 
Те винаги малките изглеждат много кротки, когато се запознават с нови хора 
Изписала му е един мехлем и е казала да изваряваме всички шишета и биберони. Значи затова от много време насам малкия не искаше да се храни,просто го е боляло гърлото 
Беше отслабнал с килограм за един месец.Сега ще видим дали ще се излекува и дали ще се отрази на апетита му. 
