Пролетно слънце грее, СЕПТЕМВРИЙЧЕ ден след ден лудее! тема №11

Социалният опит се трупа и с преживявания, но също е нужно и да се достигне съответната възраст, за да може да се усвои едно умение. Много майки си мислят, че е хубаво да се пускат децата на ясла от една годинка, за да се социализират, но те реално не се социализират, защото на тази възраст не могат да се възползват от възможностите, които им дава присъствието на много деца. Все едно хардуерът им не дава възможност да се инсталира съответния софтуер.
За децата е напълно достатъчна социализацията на детската площадка. Ако се събират едни и същи деца и се учат да си разменят играчките и да се забавляват взаимно, като примерно се гонят или си имитират игрите, това е достатъчно за тази възраст. По-късно ще започнат да играят общи игри, ще се научат да се сдобряват, като се скарат и т.н., но наличието на деца не може да направи така, че детето мигновено да ги придобие тези умения. Нужно е много време. И много рев
Негативните емоции за детето (например като се кара с други деца или те правят нещо, което му е много неприятно), всъщност са градивни. Те го учат как да преодолява чувството на фрустрация, как да реагира, че да обърне нещата в своя полза, как да се сдобрява или да избягва конфликтите, да приема, че не винаги може да става на неговата. Тези неща не се усвояват от раз, а е нужно много време на опити и неуспехи, за да се налучка кое работи и да се изпипа.
Същото се отнася и за поведението, което дразни родителите. То също е градивно и учи детето на различни неща, не може да искаме роботче, което всичко прави както трябва от първия път. Ученето всъщност е една много дълга поредица от неуспехи и чак на края ѝ идва успех, но пък тогава детето се захваща с друго умение и пак се хвърля в поредицата неуспехи. За родителя това може да е много изнервящо и трудно, но по-добре просто да има по-подходящ настройка към процеса. Не да си мисли как всичко е зациклило в някакви ужасни ревове и истерии, а да знае, че детето научава поредния си урок.

Залепеността е нормална и от една страна не трябва да се притеснявате, от друга не трябва да приемате, че щом е нормално, значи трябва да се съобразите с каквото иска детето и то да започне да ви контролира. Нормалното значи да подхождате с разбиране, но също така и да му посочите границите. Някои неща трябва да се повтарят до откат, защото бавно се учат, но след няколко години, когато това вече ще е зад гърба ви, няма да ви се вярва колко бързо е минало времето
Казвайте неща като "Знам, че сега искаш еди какво си, но първо аз трябва да направя това и това, защото...". Не е задължително детето да приеме обяснението с радост, но ако сте методични, ще започне да схваща. Това означава правилата да не се променят под натиск, рев или други фактори - днес нещо може, утре не може и т.н.

Понеже сме общували предимно с възрастни през последните години от живота си, сме свикнали хората да разбират бързо и да умеят повечето неща, които са им нужни за общуването. При децата обаче човек трябва да е предварително наясно, че работите стават бавно. Иначе неизменно ще се изнерви.

Много майки си обясняват някои проблеми в поведението на децата с това, че било период. Не е период, просто уменията на децата в този момент не са достатъчни, за да разрешат ситуацията по друг начин и правят нещо, което дразни родителя. Когато мине време и те са се опитвали по много пъти и не са успявали, идва моментът, в който се научават и проблемът изчезва. Но успехът идва само благодарение на многото неуспешни опити - без тях не би дошъл. Майките се съветват една друга да изчакат и да видят как периодът ще отмине, но всъщност е от ключова важност какво правим в този момент, дали помагаме или пречим.
Понеже сме свикнали от отношенията с възрастните да има друга динамика - вършим действие и веднага виждаме последицата, при децата не винаги се сещаме, че трябва да направим нещо 200-300 пъти, преди да дойде последицата и когато тя дойде, не се сещаме, че е следствие от нашите действия. Връзката не е толкова очевидна заради забавянето, но всъщност е изключително важно какво правим.

Ох, много теоретично стана.
Накратко, бащата колкото и малко време да има, не трябва да изпуска ролята на авторитет. Не е нужно да играе с детето всеки ден или да го извежда, но е важно и той да заявява същите граници, като майката и да изисква спазването на същите правила.  За тези неща не е нужно много време на ден, важно е да не оставя на майката цялата работа по налагане на авторитет.
Децата нямат нужда да бъдат гледани от много хора. И майка е достатъчна, това не води до проблеми.
Иначе за оставянето, от 2г нататък става по-лесно, защото в някои клубчета започват да приемат деца без придружител, но не съм сигурна колко адекватно се грижат за тях. 
Може да потърсите някой родителски кооператив, който да ви е наблизо и децата и родителите им да са свестни. Или някакви занимния за деца, за да внасят разнообразие. Аз примерно много харесвам Кинди ру.

Три години с детето си е много за психиката на майката, особено ако ситуацията е 24/7.

лошо е това с яслата. аз изпаднах в луд шок, когато се установи, че яслата ни се отлага с 1 седмица. Моят беше много - много залепен за мен. Дотолкова, че не ме ли вижда пред очите си - изпада в истерия. Сега е много по-добре. Това да си играе с батковците самостоятелно 2 часа, без да се сети за мен - си е сбъдната мечта!

Ако имаш възможност - да ходите в парк, площадка. И го оставяй да играе - като се отдалечиш. Наблюдавай го, но от дистанция, и по-малко се меси. Някъде почасово - примерно до обяд 3 пъти седмично, дали няма да стане?
много е трудно за майката, ако няма грам кой да помогне ;-(

Момичета, благодаря ви!
Юна, опитвам се да запомня всичко, което казваш. Много си ценна! Как знаеш толкова много, а и успяваш да го напишеш на разбираем език?
Лошото е, че понякога не ходим по площадки, а го слагам в количката и тръгвам по задачи - до работа, за памперси, за нечий подарък и така заминава времето до обяд, но нямам друг начин.
А като се замислим, детския период е нищо, в сравнение с кризата на пубертета.   Да сме живи и здрави, трябва да се справим.
Румка, не знам ти как жонглираш с три!?
Явно има някакъв вирус. Преди почивката ни, Жорко започна да повръща, ей така, от нищото. Мисля си, че може и да беше от кухнята и вече почти месец не съм поръчвала, а готвя. След почивката пък се прибрахме със сополи, а след няколко дни взе са вдига много висока температура. И всичко това е без да сме ходили на ясла!!!!
Лекарката ни изписа сироп Имуно Хелт. Дано помогне за засилване на имунитета. Аз и за себе си взех.
Оправяйте се бързо!

Юна, както винаги постът ти е много полезен.  Всеки път, когато се почувствам така, все едно напълно се провалям, си спомням за някои твои думи и отчаянието и безсилието сякаш намаляват.

И ние сме болни, Ели беше тази нощ с 39,5 и два часа тази температура изобщо не спадна (бяхме опитали с панадол и кърпи с оцет). Точно се чудехме дали да не ходим до Пирогов и тя започна да се поти. Днес ги водих на лекар и лекарката каза, че е вирус с температура и афти. Изписа й Тантум верде спрей. Дано да се оправи до края на сесмицата, че искам вече да тръгват от другата седмица на градина (точно поради причината, за която говорите - нея я гледам от 3 години и 8 месеца и не издържам вече).

По отношение на социалните контакти и посещаването на ясла искам да споделя нещо. Митко е доста общителен и самостоятелен и сякаш нямам притеснения както с нея, когато тя беше на 2 (нея така и не я пратих на ясла). Обаче с нея бях забелязала нещо на тази възраст (и това не се е променило и до сега, а даже става по-зле) - тя не ми позволяваше да я уча на нещо. Аз много се занимавах с нея, но ми трябваха доста здрави нерви, понеже или се лигавеше, или се ядосваше, или мрънкаше в знак на протест. Много ме болеше, защото хем беше залепена за мен, хем сякаш недоволна от мен. В един момент като беше на 2 и 3-4 месеца, в един дъжовен ден я заведох в близък в квартала детки център и понеже под 3 години не дават да си оставиш детето, аз пиех кафе, малкия (бебенце тогава) спеше, а нея оставих при аниматорката да си играе, като гледах отдалеч какво се случва. И какво се случи - тя два часа си игра с рзлични неща, момичето й показваше как се играе на различните игри и Ели нито веднъж не запротетира, замрънка или ядоса, позволи на момичето да й обяснява и слушаше и се учеше спокойно. А аз като опитам и настава бунт. Дори от днес имам такъв случай с нея, ядосваше се, че не може да направи нещо, но не искаше да й покажа как и пак сама да си го направи. И малкия проявява такива черти, а мисля, че и други тук са споделяли подобни моменти. Та мисълта ми е - според мен това го правят само с нас - родителите. Ако учител в детската градина или в детски център показва нещо как се прави, реакциите на детето са съвсем други. В това отношение след 2 детската градина е много полезна не само заради общуването с други деца, а също защото някои деца просто не позволяват на родителите си да ги учат и да им показват нещо как се прави.

Одеве като го приспивах - моя рев, та рев - докато не взе възглавницата на баща си. Настани си главичката върху нея, и спря да реве - явно, доволен от резулатат.
И аз му викам - за какво ти е, искре, ганичка? Ти си мъничко бебче, не ти трябва.
Он ме гледа, купува и продава едновременно и вика - бебе - неее! бебе - нееее!!!!
и тъй си и заспа, върху възгавницата, надупен

Руми, ти направо си го обидила с това „бебе”. Те вече се засягат на тази тема 

абе, не очаквах да ми отговори.

казвала ли съм ви колко е музикален? Като чуе някоя музика, и почва да се поклаща, да мятка с ръчички и да се гъзи хих

Румка, и ние като вас играем и се поклащаме. Големи сладурчета са!
Кате, преди две седмици бяхме като вас. От 3 до 5:30 не можахме да свалим температурата (аз ти казах за това). Пробвахме с Нурофен, компреси с оцет и накрая спадна със свещичка Ефералган. Обаааче мина 1 час докато подейства този ефералган.
Температура я вдигахме цели три дни. Дано при вас не е така.
Само исках да ти споделя - оказа се, че май Нурофенът ми бил стар (отворила съм го преди повече от година) и затова не е подействал. На другия ден като купих нов, веднага свали температурата. Добре, че една приятелка ми обърна внимание.
Стискам палци до утре вече да сте здрави!

оле, веднага да оздравяте, че ... много ме е яд като се разболеят  с нищо не са го заслужили, нали

Аз за сополите слагах Тобрекс капки. Обаче май като при вас се оказа, че нищо не съм слагала, защото бяха отворени, а те имали 4 седмици сток след отварянето. Лекарката изписа капки Цилоксан (да поясня, че сополите са гъсти и зрлени - тоест изглежда като бактериална инфекция). Каката почти нямаше сополи, обаче й ги капах и на нея. И вчера цял ден започнаха да й избиват едни червени петна - по личицето, зад ушичките и по гърдичките и гръбчето. До сега такова нещо не съм виждала. В листоеката на капките  пише при поява на обрив да се спрат незабавно. Спрях ги и днес уж обрива е поизбледнял. Дали е възможно да е заради капките? Те уж действат локално, как й се появиха обриви на толкова места? Нищо друго не съм променяла. Активното вещество в капките е ципрофлоксацин. Също й пръскам тантум верде спрей. А когато вдигаше температура й давах панадол - за два дни 4 пъти съм й дала, да не би пък да е от него? Но обрива се появи след като вече не качваше температура и не давах панадол, а също се е алучвало и друг път да й дам и не съм забелязала проблем с него. Ако някой има опит с подобни неща, моля да сподели.

Алергия или от потене, или претопляне.

И аз мислех за претопляне заради потенето при сваляне на високата температура, обаче те се появиха с един ден закъснение от това потене, а всеки ден сега й сменям чаршафите и вчера след къпането трябваше да поизчезнат ... Аз съм виждала пъпчици от претопляне, те са едни ситнички, а това не са пъпки, а червени петна, гладки като кожата, не са грапави. И днес не са вече червени, но още личат.
А майка ми сега ми каза, че може да е скарлатина - тя била с температура и петна. Сега още повече се притеснявам. Ако утре сутринта още се виждат петна, ще я водя на лекар.

скарлатината е множество ситни пъпки, които сърбят. пъпки - острички такива едни, и грозни. по-вероятно да е алергия.
дано се оправи малчето по-бързо.
дай фенистил, 2 по 6 капки - върши чудеса

На мен ми звучи като алергия. От скарлатината пъпките са много ситни, не като описаните.
Ако ги намажеш с Фенистил, сигурно ще изчезнат по-бързо.
Скоростно оздравяване!

Благодаря ви, момичета. Сега говорих с една приятелка и тя ме пита дали съм давала няколко приема панадол. Нейното дете със същите петна било направило такава реакция от панадола според лекарите. А аз точно панадол дадох, 4 пъти по 10 мл, през 8-10 часови итнтервали. И тя каза с фенистил капки да пробвам, че ако е алергия ще се повлияе веднага, а ако не е, ще разбера, че е друго. Обаче аз нямам капки фенистил, никога не съм ползвала. Имам Ериус,но и той е отворен сигурно преди около година и няма да рискувам.
Ще изчакам до утре сутринта и ще я водя на лекар. Тя всъщност от 2 дни няма Т, няма сополи, няма кашлица или някакви други симптоми, играе и подскача постоянно, няма вид на болна, но точно от толкова време е с обрив.