За децата е напълно достатъчна социализацията на детската площадка. Ако се събират едни и същи деца и се учат да си разменят играчките и да се забавляват взаимно, като примерно се гонят или си имитират игрите, това е достатъчно за тази възраст. По-късно ще започнат да играят общи игри, ще се научат да се сдобряват, като се скарат и т.н., но наличието на деца не може да направи така, че детето мигновено да ги придобие тези умения. Нужно е много време. И много рев

Негативните емоции за детето (например като се кара с други деца или те правят нещо, което му е много неприятно), всъщност са градивни. Те го учат как да преодолява чувството на фрустрация, как да реагира, че да обърне нещата в своя полза, как да се сдобрява или да избягва конфликтите, да приема, че не винаги може да става на неговата. Тези неща не се усвояват от раз, а е нужно много време на опити и неуспехи, за да се налучка кое работи и да се изпипа.
Същото се отнася и за поведението, което дразни родителите. То също е градивно и учи детето на различни неща, не може да искаме роботче, което всичко прави както трябва от първия път. Ученето всъщност е една много дълга поредица от неуспехи и чак на края ѝ идва успех, но пък тогава детето се захваща с друго умение и пак се хвърля в поредицата неуспехи. За родителя това може да е много изнервящо и трудно, но по-добре просто да има по-подходящ настройка към процеса. Не да си мисли как всичко е зациклило в някакви ужасни ревове и истерии, а да знае, че детето научава поредния си урок.
Залепеността е нормална и от една страна не трябва да се притеснявате, от друга не трябва да приемате, че щом е нормално, значи трябва да се съобразите с каквото иска детето и то да започне да ви контролира. Нормалното значи да подхождате с разбиране, но също така и да му посочите границите. Някои неща трябва да се повтарят до откат, защото бавно се учат, но след няколко години, когато това вече ще е зад гърба ви, няма да ви се вярва колко бързо е минало времето

Казвайте неща като "Знам, че сега искаш еди какво си, но първо аз трябва да направя това и това, защото...". Не е задължително детето да приеме обяснението с радост, но ако сте методични, ще започне да схваща. Това означава правилата да не се променят под натиск, рев или други фактори - днес нещо може, утре не може и т.н.
Понеже сме общували предимно с възрастни през последните години от живота си, сме свикнали хората да разбират бързо и да умеят повечето неща, които са им нужни за общуването. При децата обаче човек трябва да е предварително наясно, че работите стават бавно. Иначе неизменно ще се изнерви.
Много майки си обясняват някои проблеми в поведението на децата с това, че било период. Не е период, просто уменията на децата в този момент не са достатъчни, за да разрешат ситуацията по друг начин и правят нещо, което дразни родителя. Когато мине време и те са се опитвали по много пъти и не са успявали, идва моментът, в който се научават и проблемът изчезва. Но успехът идва само благодарение на многото неуспешни опити - без тях не би дошъл. Майките се съветват една друга да изчакат и да видят как периодът ще отмине, но всъщност е от ключова важност какво правим в този момент, дали помагаме или пречим.
Понеже сме свикнали от отношенията с възрастните да има друга динамика - вършим действие и веднага виждаме последицата, при децата не винаги се сещаме, че трябва да направим нещо 200-300 пъти, преди да дойде последицата и когато тя дойде, не се сещаме, че е следствие от нашите действия. Връзката не е толкова очевидна заради забавянето, но всъщност е изключително важно какво правим.
Ох, много теоретично стана.
Накратко, бащата колкото и малко време да има, не трябва да изпуска ролята на авторитет. Не е нужно да играе с детето всеки ден или да го извежда, но е важно и той да заявява същите граници, като майката и да изисква спазването на същите правила. За тези неща не е нужно много време на ден, важно е да не оставя на майката цялата работа по налагане на авторитет.
Децата нямат нужда да бъдат гледани от много хора. И майка е достатъчна, това не води до проблеми.
Иначе за оставянето, от 2г нататък става по-лесно, защото в някои клубчета започват да приемат деца без придружител, но не съм сигурна колко адекватно се грижат за тях.
Може да потърсите някой родителски кооператив, който да ви е наблизо и децата и родителите им да са свестни. Или някакви занимния за деца, за да внасят разнообразие. Аз примерно много харесвам Кинди ру.
Три години с детето си е много за психиката на майката, особено ако ситуацията е 24/7.

Да сме живи и здрави, трябва да се справим.
Всеки път, когато се почувствам така, все едно напълно се провалям, си спомням за някои твои думи и отчаянието и безсилието сякаш намаляват.
