С какво ви дразнят свекървите- 82

  • 71 977
  • 802
  •   1
Отговори
# 330
  • Мнения: X
Мен ме натоварва не толкова "графика" на звънене, а случващото се ако забравя да се обадя. Случвало се е да имам тежки дни, или пък изневиделица пътувам и съвсем ми е изхвърчало от главата дължимото обаждане. Обаждам се на другия ден когато се сетя и трябва 10 минути да слушам колко са се тревожили за мен, как не спали, как си помислили, че съм умряла и т.н. "Недейте да пътувате, че виж какви катастрофи стават, влак изгорял, автобус паднал..." Ужасно ме потиска това. Уточнявам, че не става дума за забравена уговорка да се обадя, след като пристигна.

Приятелки пък ми се оплакват от други похвати - да се обадиш на майка си и да чуеш "ти майка нямаш ли, защо не се обаждаш", "на Иванка синът ѝ всеки ден звъни, а ти...", "няма кой да ме погледне и дума да ми продума" - става дума за относително млади и здрави хора пред пенсия. Или пък родители-отчетници - всичко трябва да им докладваш къде си бил, какво си правил през уикенда, колко е струвало... Хората си  нямат приятели и хобита и правят всичко възможно да привържат детето си в тази роля на вечен изслушващ, успокояващ психоаналитик и в същото време забавляващ клоун.

# 331
  • Мнения: 25 601
Еми що не се обадят те, тогава, щом са се разтревожили, това не го разбирам. Колко му е да звъннат, вместо да не спят цяла нощ.

Излиза, че в сравнение с другите.в темата ние с родителите ни си звъним доста често, всеки ден, също и ако знаем, че другите ще ходят някъде,когато се върнат, ако се посещаваме, се обаждаме след като сме се.прибрали - въобще си звъним двустранно и няма как да се стигне до "що не се обаждаш". Мисля, че така ще се чуваме и с детето, пък дано не ме отсвири някой ден.

 

# 332
  • София
  • Мнения: 20 887
Който е много притеснен - да звънне.
Аз 1-2 пъти изтърпях майка ми наяве да дудне как съм тормозела внуците й  Laughing и я попитах дали да си ходя, щом ще ми държи сметка. Та оттогава поспря, а явно се страхува да не се държи като своята майка.
И с баща ми съм имала подобни случаи, той обича да пробутва своите виждания под формата на загриженост и не обича да му се противоречи.

# 333
  • София
  • Мнения: 22 973
Родителите, които наистина милеят за децата си, гледат да не ги обременяват и да се справят сами.
И аз така мисля. Тези, които се вкопчват в децата си под някаква форма, са егоистични натури, защото не го правят за тяхното благоденствие, макар че предлогът обикновено е такъв. Защото ако беше за благоденствието на детето, щяха да приемат в даден момент да са на заден план, макар да не се чувстват добре от това (ако "детето" е окей).

Наистина има случаи, в които нехайни родители очакват да им се помогне само защото са те направили и с това се изчерпва общо взето ролята им в живота ти. Познавам няколко такива и не говоря за гледане на внуците, а за липса на внимание и грижа за детето, докато е било подрастващо. Няма как да съм сигурна, защото за мен са се грижили и го оценявам, но аз в подобна ситуация може би не бих се отзовала, колкото и коравосърдечно да звучи.
Има много случаи с бащи, които веднъж намерили новата си изгора и създали ново семейство, не поглеждат децата си, не ги виждат с години, не се интересуват от тях по никакъв начин и на стари години- като се разболеят, очакват онова им "дете", което вече си има живот, да се втурне да ги гледа и да им помага. Sick

# 334
  • София
  • Мнения: 24 836

Приятелки пък ми се оплакват от други похвати - да се обадиш на майка си и да чуеш "ти майка нямаш ли, защо не се обаждаш", "на Иванка синът ѝ всеки ден звъни, а ти...",

Това беше култовата реплика на майка ми!
Дори и тя да ми се обадеше, пак с тази реплика начело беше.
В същото време си имаше нейни ангажименти и без предупреждение не можеше да бъде ангажирана за нищо.

Но пък, всички тези нейни идиотщини ме научиха какво не бива да причинявам на децата си. Simple Smile

# 335
  • Мнения: 2 323
Имам въпрос към тези, които имат разногласие с родителите по повод честотата на контакт: Това винаги ли е било така? От момента, в който сте заживели отделно? Или по-скоро като са овъзрастели малко родителите?

Баба ми е така, впрочем. Един път да не й вдигна, щото примерно съм правила нещо, и се обадя след час-два-три, вдига телефона с "Ааааааайде бе, *****, сети се да се обадиш" Grinning
Винаги ми е приятно да я чуя, де. Пък и тя не знам защо си е втълпила, че разговорите са тооолкова скъпи и бърза да ми затваря след минута, та всеки път наново й обяснявам, че можем да си поговорим и по-дългичко. И така ми се радва всеки път, ех...

# 336
  • Мнения: X
Или още по-натоварващо - отсреща да ти се карат защо не се обаждаш просто така, заради идеята, не че имат да ти казват нещо важно.

Уиш, предполагам, че хората нямат предвид здравословни проблеми, а примерно - майка ти е решила точно тази събота да прави основно почистване, а ти имаш други планове, съответно ти дудне на главата и разчита на съвестта ти или тръгва да го прави сама, без да е абсолютно наложително.
Дядо ми си счупи ръка и крак, защото беше тръгнал в един голям сняг за хляб. Нито някой го е карал, нито бяхме останали без хляб (живеехме заедно). Страшна услуга направи на майка ми, няма що

Разбира се. За това спор няма. Като цяло, аз не съм нито по съжителството, нито по ежедневния контакт както с родителите, така и с порасналите ни деца.

# 337
  • Мнения: 5 593
Аз пък днес направих нещо непростимо. Не стига, че големият ме закара до центъра, когато тръгна с жена си и малкото да гледат баткото на празника за 24 май, а после пък другият ангажирах. Той ме покани да тръгна с тях, ама толкова ли не можах да ида пеша!? Сякаш е през света.  Пък другият трябваше да ми смени изгоряла луна на тавана в дневната и да се катери  на стола та да го направи. И най- лошото беше, че пък той ме закара следобед до гробището за погребение на близък познат, защото валеше и за негов лош късмет беше на двора, когато  тръгвах пеша за там. То е на 20 мин. бързо ходене и нямаше да ми се строшат краката, ама на-изпречих му се на пътя и нямаше как да не ме види.
Та с тези мои глезотии им развалих деня и им изгубих ценно време, ама пустият им лош късмет! Живеят с майка си в един двор, а това си е много  ангажиращо и изнервящо.


Последна редакция: ср, 24 май 2017, 22:49 от K.A.G.

# 338
  • Варна
  • Мнения: 7 148
КАГ, това, което пишеш, няма нищо общо с разискваната тема. И комшийката бих закарала в дъжда до гробищата...

# 339
  • Мнения: 5 593
Има , Кали, има общо.
Жал ми е за родителите, за свекърите , на  чийто деца им се свидят  и минутките за едно обаждане по телефона. Всъщност ми е жал и за самите тях, заради  бедните им жалки душички. Не им пожелавам техните  деца да имат същите разбирания като техните.

# 340
  • Мнения: 7 856
Аз пък си признавам, че ако някоя вечер не се чуя с майка ми аз ще се притесня.  Rolling Eyes
Живее сама. Иначе си ходи на работа, не е болна, но ей така като знам, че е сама бих предпочела да я чуя. Simple Smile
Понякога не я чувам по телефона, а в скайп. И на нея й олеква да види, че сме добре. Ако има нещо интересно, обсъждаме, ако не - 2-3 минути говорим, колкото да е ясно, че всичко е ОК.

# 341
  • София
  • Мнения: 36 138
Има , Кали, има общо.
Жал ми е за родителите, за свекърите , на  чийто деца им се свидят  и минутките за едно обаждане по телефона. Всъщност ми е жал и за самите тях, заради  бедните им жалки душички. Не им пожелавам техните  деца да имат същите разбирания като техните.


Аха, много по-добре е да бъдат с различни разбирания. "Умно".
 След като КАГ има желание и нужда от по-чести контакти, значи останалите хора имат същата нужда. Няма да кажа, че си "бедна, жалка душичка", нито че не виждаш по-далече от носа си, защото би било невъзпитано.

# 342
  • Бургас
  • Мнения: 10 828
Всичко опира до отношения и разбиранията за това какви трябва да са тези отношения. Чувам се с майка ми всеки ден. Разговорите протичат много еднотипно и за много хора биха били супер безсмислени и досадни, но ние имаме нужда да се чуваме. Сега като родих гледа всеки ден или през ден да дойде да види дребния, въпреки че работата й е тежка и отговорна и понякога работи много часове. Свекърва ми пък се обажда веднъж в месеца на сина си. Не работи, живее на 1 минута от нас, а е идвала да види детето 5-6 пъти откакто се е родил и то е идвала заради някакъв повод /например да вземе нещо от нас/. Вчера малкия направи 2 месеца и минахме да им оставим торта и вино. Взе ги свекъра, тя дори не благоволи да слезе, защото ядяла. На мъжа ми не му прави впечатление, на мен пък ми е непонятно това поведение. Хора всякакви.

# 343
  • при късмета
  • Мнения: 25 735
КАГ, в иронията си много удобно спестяваш "ежедневно". Да, за някои хора това е натоварващо и изнервящо. И не защото са дребни душици, а защото си имат и други ангажименти, хобита, забавления, както и осигуряват такива и на децата си, та не е като да не се обаждат само от инат или друго, хрумнало на свекърва.
Някой ще попита някоя като теб, като си имаш толкова приятели и странични ангажименти, как пък не ти омръзна да висиш на главите им всеки божи ден? Няма как да го погледнеш от другата страна, сигурна съм, но може да опиташ.

И аз се чувам с майка повече отколкото ми се иска. Трябва да свърши нещо, звъни на мен. Счупи се нещо у тях, пак звъни, че няма кой освен мъжа ми да го оправи. Звъни да се разбере с детето кога ще ходи, изобщо, прави го по някакъв повод и пак е по-често отколкото ми се иска, но говоря, няма как. Оставаше и да ми звъни само да ни чуе и съвсем ще ми дойде в повече.

ежедневни разговори ми отиват на отчет, а не на всеки е приятно да го дава. Както никой не порицава чуващите се всеки ден с родители, така трябва да има разбиране и към тези, на които подобни ежедневни разговори са повече от досадни

# 344
  • Бургас
  • Мнения: 1 287
КАГ, стига преиграва, комично е, да не кажа друга дума.

Общи условия

Активация на акаунт