С какво ви дразнят свекървите- 82

Боряна, грешиш. Годишнината беше онзи ден, а не вчера. Грешиш и , че това е причината.  По всяко време  бих опонирала на всеки, който смята родителите си за досадни и нямат време или търпение за 1 минута обаждане.  Не мога да харесам такива хора, както никак, ама никак не харесвам свекърви като тази  на Джули. За мен те са обратният еквивалент на незаинтересованост към собствените им  деца и внучета.  
За пореден път обяснявам, че моите синове и снаха  имат много хубава и доходна работа   в родния си град.  Те самите решиха да се установят тук. Освен това , градът  е  добре в икономически план, близо до 2 областни града и е на час  и малко път до столицата.
За по-малкия лично аз настоявах да остане  в София, защото може да работи във всяка ТВ, Има такава специалност. Но той сега учи друга, за да си запази сегашната длъжност тук. Просто повече му харесва. Той казваше, че тук му е топло в онзи другия смисъл. Големият има длъжност, която позволява висок стандарт и командировки  в много държави. Това на друго място трябваше да минат години и да стане поне на 50, за да го постигне.
Това за тези, които смятат, че аз ги спирам. Никога не бих го направила, а ако те не искат , аз как бих могла да ги спра. В това отношение съм късметлийка -децата ми да останат   не само в България, а в родния си град и роден дом.
Моята теза в темата през годините е, че родители и пораснали деца могат да живеят в добри взаимоотношения и взаимна помощ.
Пак за протокола, до момента моите ангажименти към тях са 90 %. Аз съм тази, която е на линия по всяко време, защото са наистина много заети.  Техните към мен са другите 10. Абсолютно  финансово независима съм от тях и съм горда с това, че мога да им помагам, без да ги задължавам.

А сега цитирай кой и къде е казал, че не иска да говори с родителите си и 1 минута. Пак изпускаш думата "ежедневно", ако не живеят заедно. А това е много важно условие. Нарочно го правиш, не може да не правиш разлика м/у двете ти самата.

Абе, КАГ
Защо спориш, като:
- правиш им сметка на парите
- бъркаш му се
- натякваш си помощта
- ма няма такова нещо, нищо, че половин тема това се дробИ

ПП. Ха, ето, че вече са ти отговорили по т.4

КАГ,извини ме за грешката.Има една приказка:по добре пръв на село,отколкото последен в града.Може да е стара мъдрост,не знам.
Аз пък си харесвам нашето положение,надявам се малкият ми син да си изпълни намерението и си закупи скоро жилище.Да  си има дом в града.Тук ще са гости и двамата.Когато могат.Истината е,че са в период на трудното,пък и аз не съм допряла за тяхното присъствие  тук.Но  наближава и ще си решаваме проблемите тогава.Мое  и на мъжа ми желание е било да са отделно  и по-далеч от нас. Мислейки от своя опит.
Имат неудобство от това,че  и за час никой  не е  поемал децата,на единия  де.Но  и удобство,че нито знам подробности от живота им да се произнасям по тях,нито искам да знам.Няма нужда.И децата още са малки и за гости сами.
Живот и  здраве нататък може да помагам,а  може и  да не помагам,животът ще покаже.
Не  ми се иска и  когато не съм добре да са при мен-друго се охка  без свидетели.Нещо гадно ще кажа,но го мисля-ако един човек  е решил да си отиде от света,ще е товарене да го уговарят  и разубеждават.Ако ми се налага нещо трудно  и тежко да мина,не ми се бори чак толкова и не ми се иска да поделям  проблеми.За  себе си го казвам.Мъжа ми същото си реши.Зор ми беше,но  приех,че може да е прав.Сигурна съм,че  няма да ме изоставят ,ще намерят начин без да е лично,да се погрижат за мен.
Не  страдам от това,че са далеч ,думите стигат по много начини  в двете посоки.Страдам,че съм без партньор,но това е съдба,не ми е виновен никой.

Ма ко, върни се назад и сама прочети, че няколко дами споделиха, че тези обаждания ги натоварват, отнемат им време и не са им приятни. Не цитирам, а обобщавам смисъла на казаното от тях.

Боряна, приеми моите прегръдки!

Имам колежка, която във всяка свободна минута говори по телефона със снаха си. Знаем кога е в метрото, какво ще готви,  как е облечена, къде я сърби, боли и тн. Досада страшна, ама на тях им е приятно 

Точно защото аз бях една от тези, които казаха, че ежедневни разговори ги приемам като отчет, биха ми били неприятни, досадни и натоварващи. Ако всеки ден си дрънкаме безмислици, няма как да е другояче. Но никъде, никой не е казал, че и една минута му се свиди да се чуе с родителите си. Това го преувеличаваш крайно и направо си го измисляш, защото никой не е написал такова нещо.
Повечето хора не са във вашата ситуация, а именно контакт на живо ежедневно и за това им е натоварващо всеки ден да звънят по телефона за разговор от сорта на
" - Как си?
-Ами добре.
- Хубаво, чао до утре"
да би било не неприятно, а вбесяващо, особено ако ти се втълпява, че този разговор трябва да е задължение.
Така, че обобщаваш по някакъв си твой прочит, а не по написаното. И на същото основание на всичко отгоре квалифицираш

K.A.G., не се доразбрахме нещо, ама не сме единствените в темата

Извинявам се  на Птица. Не проумях какво казва, Моля да ми прости!  Веднага   редактирам.

Не смятам, че говоренето по телефона е необходимо да е всеки ден. Когато имаш какво да кажеш или искаш да чуеш роднините си, но ежедневно..надали.

КАГ,  надали имат възможност да се отделят и затова живеят така. Много малко млади биха се съгласили да са толкова близо до родители.

Но в този форум сме се нагледали на мъже, които независимо от силното желание на жената до тях да се отделят не дават и дума да се издума за наем или ипотека,  защото те си имали готово жилище до мама или с мама ведно.  Няма да е първият нито последният такъв познат случай.

Съжалявам, но аз в такъв ден не бих влизала във форума да си изливам емоциите, предизвикани от някакъв виртуален диалог, в който съм се разпознала.

Иначе е съвсем нормално при съжителство наблизо да си помагат хората и превозът донякъде или смяната на луничката не са Бог знае какво. А и на фона на услугите, които им прави - гледане на децата на едните и домакинстването за другия, са даже символични. За осигуреното жилище, дума да не отваряме. Отделно, че всеки що-годе възпитан и интелигентен човек би предложил превоз в дъжда, в малките население места даже и без да са преки роднини. Аз много повече се възхищавам на veni, която полага грижи за свекърва си, която хем ги тормози, хем ги крънка за пари, хем ги е ощетила имотно и въпреки всичко не са я изоставили или от Джули, чиято история знаем всички, както и съфорумката със свекървата с кредитите, извинявам се, че не помня ника в момента.
Но не й подхожда на годините и претенциите на КАГ да влиза да ни набива канчетата как са я завели тук или там, пък са й купили лаптоп и т.н. Може и да си мисли, че снахите, пишещи тук, ще се издразнят, че някоя свекърва е гледана така и да не се усеща как изглежда отстрани, но не е много красиво.

Вбесяващо и натоварващи е да попиташ, как си и да чуеш че са добре

На мен пък ми се струва облекчаващо и успокояващо.  Нали става въпрос за близките хора, родители и деца?
Странно.

Вбесяващо и натоварващо е да е ежедневно задължение. За не знам кой път ко казвам и по-ясно няма как да го напиша.
При семейство, неживеещи с родители е повече от ясно, че все ки чува родителите си да види как са в някакъв интервал от време.
Обаче да не им звъниш ежедневно, не е равносилно на това да ти се свиди и 1 минута разговор, нали?

Миналата вечер синът ми каза,че е болен.Не  питам,чакам два три дни да минат.Няма да се оправи за три минути и само ще го подразня,наистина.Аз също не обичам празни разговори.

оф, а пък аз щях да се побъркам от притеснение. Моят син е на три годинки, дъщеря ми е на 4, и се надявам докато пораснат, малко да ги превъзмогна тези страхове.