Новородено бебе и голямо куче

  • 41 549
  • 845
  •   1
Отговори
# 150
  • Мнения: 43 524

Не съм такъв човек пък и то не е виновно за нищо. За мен той до някаква степен така да се каже си слага грях на душата с постъпките си. Но аз категорично не бих си сложила такъв. За мен е нормално един родител да държи на детето си повече от всичко на света. Ако след раждането не се променят нещата, кой от къде е.... Няма нужда да се стига до крайности. В крайна сметка аз ще остана човека който след време спокойно да погледне в очите детето си.

Съветвам те да уредиш тия неща преди раждането - поради здравословни причини.

# 151
  • София
  • Мнения: 46 671
Абе, така като гледам има и други проблеми, освен кучето...

# 152
  • Мнения: 10 459
Мамасита, престани! Stop
Проблемът не е кучето, то е животно. Проблемът е между двама възрастни, бъдещи родители.

Няма начин този мъж да махне кучето. Той го е довел, защото го има за свое дете, не иска да живее отделно от него. Аз не бих оставила котето у майка ми или сестра ми, ако съм си у дома, все едно да зарежа детето си. Разберете, същото е за някои хора. Или мъжа+кучето, или сама с двете деца. Така виждам нещата.
Кучето трудно може да бъде приучено на нещо ново със стари стопани. Животните свикват на определени неща и могат да ги променят само ако сменят стопаните. Пропуснали са да поставят новите условия още със стъпването на питбула в новия му дом у съфорумката. Късно е чадо сега. Пък и кой ще се нагърби?

# 153
  • Мнения: 95
Ти преди да заживеете заедно, това куче не го ли познаваше? Или тогава беше миличко и добро.
Познавах го. Но никога не е обсъждано да живее с нас. Просто един ден го доведе. Дори не ме е питал дали съм съгласна.

А ти какво си представяше - че просто ще го остави само.
Ако беше прочела темата щеше да знаеш че има вариянт да не е само а при брат му който сам предлага да се грижи защото човека също има две деца и знае че не е редно с бебето. Представях си, представи си , че не би стигнал до там да остави собственото си дете заради животно,защото ако се наложи и до там ще се стигне. Детето ти е частица от самия теб. Кучето не е. Незнам даже някои хора как може да ги сравняват. Звучи грозно. Да сравниш детето си с животно. Извинявам се ако съм малко рязка.

# 154
  • Мнения: 2 327
Авторке.Вземи мерси срещу животното.Ти си знаеш какво ше направиш,но не е в ничии интерес това нещо да го гледате вкъщи с детенцето.То излиза,че кучето е по-важно от хората и вие се съобразявате с него,а не обратното.

# 155
  • Мнения: 30 793
То и аз като нямах деца, котката ми се струваше като "дете"...след това родих вече три човешки деца и ясно виждам, че въобще не могат да се сравнят с животните. Та има някаква надежда, че като му се роди собствено, ще успее да види кучето в правилната светлина: животно, не "космато детенце", защото двете нямат нищо общо.

# 156
  • Мнения: 12 722
Представях си, представи си , че не би стигнал до там да остави собственото си дете заради животно,защото ако се наложи и до там ще се стигне. Детето ти е частица от самия теб. Кучето не е. Незнам даже някои хора как може да ги сравняват. Звучи грозно. Да сравниш детето си с животно. Извинявам се ако съм малко рязка.

Тук може да си рязка колкото си искаш, но с мъжа си не бих те съветвала.  Мразиш го това куче и то, и мъжът ти го усещат. А сега вече тотално се вживя в ролята на светица - майка. Много хора живеят с деца и кучета.

# 157
  • Мнения: 12 722
То и аз като нямах деца, котката ми се струваше като "дете"...след това родих вече три човешки деца и ясно виждам, че въобще не могат да се сравнят с животните. Та има някаква надежда, че като му се роди собствено, ще успее да види кучето в правилната светлина: животно, не "космато детенце", защото двете нямат нищо общо.

И какво направи с котката? - Антифриз?

# 158
  • Мнения: 43 524
Мамасита, престани! Stop
Проблемът не е кучето, то е животно. Проблемът е между двама възрастни, бъдещи родители.

Няма начин този мъж да махне кучето. Той го е довел, защото го има за свое дете, не иска да живее отделно от него. Аз не бих оставила котето у майка ми или сестра ми, ако съм си у дома, все едно да зарежа детето си. Разберете, същото е за някои хора. Или мъжа+кучето, или сама с двете деца. Така виждам нещата.
Кучето трудно може да бъде приучено на нещо ново със стари стопани. Животните свикват на определени неща и могат да ги променят само ако сменят стопаните. Пропуснали са да поставят новите условия още със стъпването на питбула в новия му дом у съфорумката. Късно е чадо сега. Пък и кой ще се нагърби?

Как може да го казваш при положение, че си майка? Не те разбирам.
Кое е по-важно? Детето или кучето?
Разбирам, че му е като дете. Но може да направи компромиси. Но той не иска.
Ти като беше бременна и като се прибра вкъщи с новородено чакаше ли те мръсен питбул?

# 159
  • Мнения: 30 793
Котката умря три месеца преди да родя, от старост. След това за около месец майка ми гледаше една котка в апартамента- познай дали ми се струваше толкова миличка или с очи на осем гледах какво ще направи на детето, защото беше котка с кофти характер и драскаше. Иначе сме взимали много пъти котки, от около 10 само една остана дългосрочно, другите след кратък тест и провал с бели и неприятен характер си заминаваха по вили и села, да се оправят.

Та така, това са животни, имат си своето място, но не може хората да се поболеят, за да им е кеф.

# 160
  • Мнения: 43 524
Представях си, представи си , че не би стигнал до там да остави собственото си дете заради животно,защото ако се наложи и до там ще се стигне. Детето ти е частица от самия теб. Кучето не е. Незнам даже някои хора как може да ги сравняват. Звучи грозно. Да сравниш детето си с животно. Извинявам се ако съм малко рязка.

Тук може да си рязка колкото си искаш, но с мъжа си не бих те съветвала.  Мразиш го това куче и то, и мъжът ти го усещат. А сега вече тотално се вживя в ролята на светица - майка. Много хора живеят с деца и кучета.

Ами да си живеят. Това е тяхно решение и авторката също има право да реши дали да живее с мръсен питбул и да рискува бебето си. Или няма право?  newsm78
**

Имам приятелка. Гледаше котката си 12 години. Много я обичаше. Като дете. Но се омъжи и роди. Не се поколеба да я махне. Даде я при някакви хора да я гледат. Чела съм, че може новородено да съжителства с котка и тя беше проучила въпросът, но не и се рискуваше.

# 161
  • Мнения: 95

Не съм такъв човек пък и то не е виновно за нищо. За мен той до някаква степен така да се каже си слага грях на душата с постъпките си. Но аз категорично не бих си сложила такъв. За мен е нормално един родител да държи на детето си повече от всичко на света. Ако след раждането не се променят нещата, кой от къде е.... Няма нужда да се стига до крайности. В крайна сметка аз ще остана човека който след време спокойно да погледне в очите детето си.

Съветвам те да уредиш тия неща преди раждането - поради здравословни причини.
Последната ми надежда е че ще се осъзнае едва когато стане родител. Изчаквам. Търпелива съм. Защото все пак аз съм майка а той не е бил баща до сега. Не знае какво е. Знам че няма да се раздели за пистоянно с кучето никога. Затова и не го искам от него. Но пък няколко месеца докато укрепне бебенцето и докато ми зарасте раната от операцията не мисля че са нещо толкова сърцераздирателно все пак.

# 162
  • Мнения: 30 793
Той може да се усети "баща" дори година-две след раждането, в началото новороденото може въобще да не го впечатли.

# 163
  • Мнения: 43 524

Не съм такъв човек пък и то не е виновно за нищо. За мен той до някаква степен така да се каже си слага грях на душата с постъпките си. Но аз категорично не бих си сложила такъв. За мен е нормално един родител да държи на детето си повече от всичко на света. Ако след раждането не се променят нещата, кой от къде е.... Няма нужда да се стига до крайности. В крайна сметка аз ще остана човека който след време спокойно да погледне в очите детето си.

Съветвам те да уредиш тия неща преди раждането - поради здравословни причини.
Последната ми надежда е че ще се осъзнае едва когато стане родител. Изчаквам. Търпелива съм. Защото все пак аз съм майка а той не е бил баща до сега. Не знае какво е. Знам че няма да се раздели за пистоянно с кучето никога. Затова и не го искам от него. Но пък няколко месеца докато укрепне бебенцето и докато ми зарасте раната от операцията не мисля че са нещо толкова сърцераздирателно все пак.

Според мен мъжете стоплят много бавно. Затова е хубаво наистина да му кажеш в прав текст, че след раждането не желаеш кучето да е тук. И твърдо му дай срок да се погрижи за кучето до раждането. Като му дадеш да се разбере, че ако трябва и него ще разкараш. А когато бебето укрепне - си го вземет с условие господина да полага необходимите хигиенни грижи за първото си "бебе".
Как точно се виждаш да се прибереш оперирана с бебе в къщата и питбула да се въргалял навсякъде? И това го кажи на мъжа си. Да му видиш реакцията. Ще разбереш колко струва и колко държи на теб.

# 164
  • Мнения: 30 793
...а кучето може съвсем случайно да се откъсне от каишката и да избяга в неизвестна посока, докато мама го разхожда...

Има варианти, много. И не те правят пределно лош човек, хич даже.

Общи условия

Активация на акаунт