Съседка свири на пиано. Какви са ми правата?

Не знам какво пее радио Вероника. Аналогично за мен е музика, която на мен ми се слуша силно. Все пак нали имаме свобода в тези часове 

Koe дете? Защото у нас например изобщо нямаме телевизор, та моите на телевизор никога не са учили. Държа да имат спокойствие и тишина, докато си учат и почиват, а между другото и аз имам нужда да си опъна краката и да си почивам на тихо. Как ли пък няма да търпя дрънченето на съседа, разбира се че няма да го оставя на мира, ами ще му вгорча живота. Веднъж, два пъти - да, ама не и всеки ден по няколко часа.

 Това дете.

Над нас всяка вечер има семейни скандали, а след това се чуват подобаващо и извиненията. Да отида ли да им кажа да си шумоизолират спалнята 

Аналогична е музика, с еднакъв интензитет и сила на звука като тази, която се носи от съседния апартамент. Силата на звука при свиренето на пиано варира между 50 и 80 децибела (под 60 при пианисимо, 80 при фортисимо, т.е. приемаме, че средно 60-70 децибела е силата на звука на пианото от съседният апартамент). Според уикипедия, 60 децибела е силата на нормален човешки говор, а 70 - на прахосмукачка.

Нека авторката сподели повече информация за съседката - професионален музикант ли е или любител. Ако е професионален музикант, може би има и други места, на които може да практикува (освен ако не е концертиращ пианист, но доколко може да се издържа в България изцяло от концертна дейнсост е друг въпрос ). Ако е любител, който свири след работа - значи, това е един особено влюбен в пианото ентусиаст (казвам го като човек, свирил 10 години на пиано) - да свириш всеки ден по 3 часа ми се стува доста, а и все някога ще и мине марака  

Аз пък съм много щастлива, че имам съседка пианистка. Плачещи деца, тежки стъпки, дрънчащи тенджери  и прочие изброени съвсем сигурно биха ме дразнили много повече, което не означава, че бих тръгнала да правя забележки. Тези с претенции техните желания, нужди и комфорт да са по-важни от на другите да си осигурят среда, която не зависи от съседи.

Ясно. Значи не аналогична, а каквато ми харесва.
Хубаво е, че в тези часове имаме свобода 

т.е ако чалгата или бормашината на съседа ви разваля графика на репетиции , купете си къща  .
Или не съм ви разбрала?

Аз лично гледам да не навлизам в домовете на съседите си. Включително в позволените часове, освен рядко, в краен случай. Защото се намирам в жилищна сграда, не на игрална площадка или в концертна зала.
Който обаче няма сили да си седи в рамките на имота, може и в гората да иде. Там ще си вика и свири на воля.

Визирам конкретния казус от темата, жената спазва съответните часове. Колкото и да ни е неприятно понякога, ако съседът с бормашината се съобразява с часовете за покой, ще се наложи да го изтърпим. Ако не искаме да търпим никого, дори когато този някой спазва правилата, то да, би трябвало да си осигурим среда, в която не се налага да търпим каквито и да било съседски шумове.

И аз имам съседче пианистче, упражнява се да свири точно по време на второто ми майчинство, от 14 до 16 ч.редовно. Какво да направиш, примиряваш се.
Година по-късно дъщеря ми се запали по китара, свири хард рок и метал парчета, купих и електрическа и усилвател

Като ви чета, се чудя нещо друго...

1. Как успявате в 17ч. да се приберете в дома си? (освен ако не работите на смени, или не сте до 16ч. на работа, това за София).
На работа съм до 17ч., прибирам се най-рано в 17.30ч., ако взимам дъщерята от училище в 18ч.
Следва занимание с децата, приготвяне на вечеря, игра на децата (понякога и шумна), вечеря...и то станало 21ч. ако изобщо мога и тогава да седна дори.

2. Как успявате да намерите време м-у 17-20ч. да си почивате, да легнете, да спите?
Приемаме че нямате деца и горните задължения, нито пък мъж, и не се налага да готвите.

3. Истински изморените психически, физически, или и двете хора...са изморени. И ако толкова им се спи в това време, то просто лягат и заспиват. Та не би им пречило едно пиано.

Ето това му се казва достойно отмъщение 

  Подобна беше и при нас ситуацията, но преди доста години. Едно девойче издевателстваше на пианото, и то през етаж от нас нагоре върху същото парче или върху "Лунната соната", и пак се чуваше достатъчно силно и беше достатъчно дразнещо. Точно в следобедните часове. Съседът пък отстрани правеше редовно яки купони с китари и музика и нощем редовно не можех да спя.    А на долния етаж под нас един алкохолик редовно викаше, псуваше и тръшкаше вратите като за световно.   Аз пък им го връщах на всички с як хард в късния следобед с една яка уредба и колоните на макс.    След няколко години нещата се успокоиха масово, щото участниците пораснаха, някои се задомиха, други отидоха да живеят другаде и т.н. Във всеки случаи там, където живея последните години в РБ, хората не вдигат шум, особено в почивните часове, и ако някой си го позволи, следват предупреждение или се вика полиция по принцип. Категорично смятам, че хората трябва да се съобразяват едни с други, защото някои работят на смени или пък много уморителен физически и/или психически труд и едва ли има човек, на когото да му е приятно, когато има нужда от почивка, да му дънят на главата - няма значение на какво и дали е класика, джаз, чалга или нещо друго.   Не става дума за инцидентни включвания, а за редовно дрънкане.   Така че разните му пиана, саксофони, не дай си, Боже, барабани и всевъзможни други издевателства - извън жилищните кооперации!
Онзи ден моя приятелка от друг голям град у нас ми се оплака, че изобщо не може да почива от уредбите на заведенията наоколо, защото тя живее на централна улица. Подава оплаквания, но от общината не им пука, собствениците на заведения я заплашват, и даже са подели инициатива всички живеещи наблизо до вонящите им и гърмящи дупки да се изнесат, и това да останело улица за забавления и заведения! Понякога наистина имам чувството, че живея в държава, пълна с идиоти и тотално беззаконие. Да не говорим да това какво става по пътищата всеки ден и изобщо с нарушителите на закона по принцип, който, като сякаш е направен така, че да ги брани!   Пълно безхаберие навсякъде и във всичко, с малки изключения.  

Събота и неделя, а тормозът беше особено неприятен по време на майчинството - първата година.
Като не си спал цяла вечер и копнееш за час тишина, много дразни. Гаранция!

Sesylle, в момента работя от вкъщи.
Преди като бях в офис се прибирах в 18:30 ч. В делничните дни готвенето е някакво месо/риба на фурна, т.е. 5 мин. да го пъхна, при това не винаги аз. После душ и релакс.

Иначе като човек, който си е през повечето време вкъщи гледам да не тропам, детето ми също спазва железни правила. Имаме възрастни хора, майки по майчинство, хора, работещи на смени, ученици за съседи и т.н. Не смятам, че имам право да им влизам в къщите само защото ми се е дослушала силна музика или искам да се уча на нещо шумно.

П.П. Израсла съм самостоятелна къща, въпреки това съм възпитана в този дух. Тих и кротък живот, дивеенето където му е мястото.