Затова къщата ми е полу-кочина например. За някои може да мине и за пълна кочина. Какво казва свекърва ми - палестински лагер.
Мисля, че бих успявала да съвместявам всичко, само когато стана рентиер.
А за разходките - и мен ме натоварват психически. Това да извеждам децата по 2 пъти на ден никога не е било. И аз пропускам дни. То докато ги приготвя за разходката, с всичките им кривини и нужди, и минал половината ден.
Обичам да си седя в нас, ако бях сама, можех по 7-8 часа да свиря примерно, без да ми писне. Или да се занимавам с нещо друго.
Около мен всички приятели и познати с малки деца седят навън по цял ден. Според мен те са навън, защото просто са такъв типаж, не ги свърта вкъщи самите възрастни.
Иначе постоянно слушам критики от рода на на еди коя си детето седи цял ден навън, така трябва, диша въздух, социализира се!