Аз ходих на 7 ден след кюртажя при доц .Конова Но се оказа че от една страна сьм избьрзала защото при геникулогичния преглед беше много рано да ми кажят дали всичко е нормално казаха че това могат да ми кажят след първата нормална менструация!Направих си само крьвните зследвания на 21.08 но още не са ми излезли още а трябваше да са готови .Записването става по телефона ако изкаш мога да ти го дам .
- Публикувана: 5 май 2006, 09:12 ч.
- Последно мнение: 22 окт. 2007, 10:52 ч.
Преживях спонтанен аборт, да поговорим
в 6месец за това ме много страх тая бременост доктора ми кажа че някаде към 15-18април 
Здравей, Мамита!Това че се страхуваш да не преживееш пак същото е разбираемо.Но миличка постарай се да не мислиш отрицателно ,а само за хубави неща.Почивай си по-вече и докато е все още хубаво времето излизай на вън.Кураж мила и горе главата ще имаш едно хубаво и здраво бебе. 
Здравейте на всички бъдещи и настоящи мами.Реших и аз да споделя моята история.Някъде към 15 май тази година разбрах че съм бременна и щастието ми беше неописуемо първа бременност и така на 20 май отидохме на лекар аз леля ми и моя приятел тъй като нашите са в Испания и нямаше как да присъстват.Когато влезнах в кабинета на гинеколога и легнах на кошетката се установи че имам обарната матка шашнах се но веднага ме успокоиха че това не е страшно и ме прегледаха с вагинален ехограф.Думите на доктора бяха точно тези никога няма да ги забравя има бременност ,но все едно я няма което ме съкруши незнаех какво да мисля и така въпросния гинеколог ми изписа лекарства и ми каза да отидя след 3 седмици времето щяло да покаже.След излизането ми от кабинета се спуках от рев приателя ми се чудеше какво да прави.Но все пак нямахме избор трябваше да чакаме с надеждата че гинеколога греши.И така на 25 май вечерта получих зацапване и се обадих на гинеколога и му обясних всичко така както е а тои ми каза да си купя някакви свещички.След като затворих телефона случаино се чух с една приятелка и и разказвам какво е станало когато чу за свещичките ми каза че тя си ги взима за бяло течение и че те са противопоказни за бременни жени при което просто бях бясна на глупавия гинеколог и тогава реших че ще се консултирам с друг защото явно беше че този нестава за нищо.На следващия ден бяхме на свадба и зацапването продължаваше затова не мръднах цяла вечер от масата ,но по едно време забелязах че зацапването се превраща в кървене и хукнахме по болници обиколихме 3,4 болници докато ме приемат.Доидоха двама ужасно груби доктори които не спираха да ми крещят за щяло и нещяло и така се оказах в болница започнаха да ме тъпчат с лекарства и да ми бият инжекции, но така и никои не ми каза какво става.Приемането ми беше в събота вечерта а чак в понеделник ми направиха изследвания и ме пратиха на ултразвук при които се оказа че няма бебе това вече ме довърши.Неискам да ви разказвам какво преживях в болницата че и цял ден да пиша пак няма да мога да разкажа всичко с две думи АД.И така реших да си тръгна от болницата и да отидя при друг гинеколог при които останах безкраино доволна много внимателен и ти обяснява всичко.При изписването ми от болницата сестрата ми вика ами тъи като дефакто няма бременност ще трябва да си заплатите такса за нощувките това вече преля чашата.Грабнах си багажа и да ме няма.Когато отидох при гинеколога тои ми каза че е имало бременност , но съм загубила бебето ,но да не се притеснявам и да гледам напред каза да изчакаме два месеца и може да пробваме пак.Не ми се наложи абразио тъй като организма ми беше го изхвърлил и се бях изчистила една добра новина след всичките лоши и ето ме сега след 4 месеца съм вече бременна в 7 седмица и се надявам този път всичко да е наред онзи ден бях на лекар и видях пулсациите на ембриона това ме накара да бъда безкрайно щастлива.Това е моята история надявам се да не съм ви отекчила , но както казват хората след всяко лошо идва и добро.Успех на всички който са били в това положение и дано скоро изпитате щастието да бъдете майки.
,също много е вярно това,че след всяко зло идва и нещо добро,дано скоро всички ние се похвалим,че сме бременни 
!!!
Здравейте момичета. Днес бях на лекар, тази която се занимава с генетични изследвания. Резултат още разбира се няма. След 4 седмици, но поне се успокоих, че хапчетата на мъжа ми не са повлияли върху абортите.
жената даже ми каза, че няма хапчета които да влияят върху зародиша, когато са приемани от мъжа. Ако ние ги пием тогава е друг въпроса.
Така че ако някоя от вас се измъчва с подобно нещо, успокоите се, правени са мнoгoбройни изследвания в тази област.Така че доста се успокоих, камък ми падна от сърцето.
Благодаря ви затова че ми дадохте кураж!!!!
жената даже ми каза, че няма хапчета които да влияят върху зародиша, когато са приемани от мъжа. Ако ние ги пием тогава е друг въпроса.
Така че ако някоя от вас се измъчва с подобно нещо, успокоите се, правени са мнoгoбройни изследвания в тази област.Така че доста се успокоих, камък ми падна от сърцето.
Благодаря ви затова че ми дадохте кураж!!!!
Здравейте милички, отдавна не съм писала, защото се прибрах от морето в Пловдив и не съм си пуснала нета вкъщи още, но както и да е да Ви разкажа как са нещата при мен. Както съм писала абразиото ми беше на 15.08.2007. Кървенето след него, или по-скоро зацапването продължи две седмици. Преди седмица пък бях на преглед и слава богу всичко е абсолютно наред, цитонамазката е о.к. Матката е перфектно възстановена... Дори на 13.08.2007 ми дойде цикълът без въобще да усетя - обикновенно имам болки в гърдите една седмица преди това - първият ден ме болеше корем леко, но пък толкова обилен цикъл не съм имала никога. Днес вече почти ми свърши, т.е. продължителността беше както обикновенно. Според моя лекар няма причина да не започнем с опитите още този месец.
Та така са нещата при мен засега - физически се чувствам перфектно, душевно знаете как обаче... Давам си кураж и се надявам да ме чакат хубави неща. Стискам палци на всички да сте добре!
Та така са нещата при мен засега - физически се чувствам перфектно, душевно знаете как обаче... Давам си кураж и се надявам да ме чакат хубави неща. Стискам палци на всички да сте добре!
всичко най -хубаво мила.Нека лошите моменти да останат зад гърба ти.
Здравеите,
За първи път се регистрирам в някакъв форум, но имам нужда да поговоря с някой. Преди около месец заминах за САЩ, малко педи да тръгна насам(около 2 седмици) разбрах че съм бременна. Това беше голяма радост за мен. Първоначално се притесних че отивам на другия краи на света,а и с бебе
, но таткото е с мен и все пак отивахме при родителите му. Всичко беше идеално, всички много се грижеха за мен,докато един ден(на 09.септември) когато отидох до тоалетната и видях 2-3 капки кръв. Изплаших се, но всички ми казваха че това се случва и няма нищо страшно. Да, обаче започна и да ме боли и през ноща болките станаха много силни. На сутринта едва издържах от болки,но все още кървях съвсем малко. Болките не прекаснато се усилваха и ние тръгнахме към една клиника за бременни. Когато стигнахме там(около час), ми казаха че в тази клиника няма лекари, те приемали бременните и ги препращали към болници. Посъветваха ме да отида в спешното. Аз едва се държах да не припадна от болка. Отидохме в спешен център(още час). Там парво ме регистрираха, после ми казаха да чакам,аз одидох до тоалетна и изведнъж всичко стана в кръв. До тогава все се надявах че няма да е нещо страшно и че с бебенцето ми всичко ще е наред. Не мога да ви опиша какво беше и какви болки бяха. Повярваите ми имах чувството че ще умра. Чаках около 3-4 часа докато ме приемат. Всичко окло мен ставаше в кръв, аз вече виках от болки. Не помня всичко, което се случи като ме вкараха вътре, но помня че всеки лекар които минеше през мен, изкарваше кръв от мен. Не ми даваха обезболяващи, само ми правеха иследванич и прегледи, а агонията ми продължаваше. Накрая като видяха че плода е все още в мен свикаха екип, който да ми направи кюртаж. Вече беше около 7-8 часа вечерта на 10 септ. Тогава вече в операционната съм заспала и когато се събудих болките ми ги нямаше, но и бебето ми също. Казаха че независи от мен и 4е така е трябвало да стане, защото самия плод не е бил както трябва, но е толкова тежко и в главата ми е само въпроса"Защо?". Вече мина около седмоца, но все още плача всяка вечер и имам чувството че ще ми се пръсне сърцето. Бях някъде около 3-4 г.с., но вече не мислех само за себе си, а за едно малко човече, което расте въртре в мен и е част от мен. Много боли, само една жена знае колко много.
За първи път се регистрирам в някакъв форум, но имам нужда да поговоря с някой. Преди около месец заминах за САЩ, малко педи да тръгна насам(около 2 седмици) разбрах че съм бременна. Това беше голяма радост за мен. Първоначално се притесних че отивам на другия краи на света,а и с бебе
, но таткото е с мен и все пак отивахме при родителите му. Всичко беше идеално, всички много се грижеха за мен,докато един ден(на 09.септември) когато отидох до тоалетната и видях 2-3 капки кръв. Изплаших се, но всички ми казваха че това се случва и няма нищо страшно. Да, обаче започна и да ме боли и през ноща болките станаха много силни. На сутринта едва издържах от болки,но все още кървях съвсем малко. Болките не прекаснато се усилваха и ние тръгнахме към една клиника за бременни. Когато стигнахме там(около час), ми казаха че в тази клиника няма лекари, те приемали бременните и ги препращали към болници. Посъветваха ме да отида в спешното. Аз едва се държах да не припадна от болка. Отидохме в спешен център(още час). Там парво ме регистрираха, после ми казаха да чакам,аз одидох до тоалетна и изведнъж всичко стана в кръв. До тогава все се надявах че няма да е нещо страшно и че с бебенцето ми всичко ще е наред. Не мога да ви опиша какво беше и какви болки бяха. Повярваите ми имах чувството че ще умра. Чаках около 3-4 часа докато ме приемат. Всичко окло мен ставаше в кръв, аз вече виках от болки. Не помня всичко, което се случи като ме вкараха вътре, но помня че всеки лекар които минеше през мен, изкарваше кръв от мен. Не ми даваха обезболяващи, само ми правеха иследванич и прегледи, а агонията ми продължаваше. Накрая като видяха че плода е все още в мен свикаха екип, който да ми направи кюртаж. Вече беше около 7-8 часа вечерта на 10 септ. Тогава вече в операционната съм заспала и когато се събудих болките ми ги нямаше, но и бебето ми също. Казаха че независи от мен и 4е така е трябвало да стане, защото самия плод не е бил както трябва, но е толкова тежко и в главата ми е само въпроса"Защо?". Вече мина около седмоца, но все още плача всяка вечер и имам чувството че ще ми се пръсне сърцето. Бях някъде около 3-4 г.с., но вече не мислех само за себе си, а за едно малко човече, което расте въртре в мен и е част от мен. Много боли, само една жена знае колко много.
Ех, babulq!
Надявах се поне в "белите" държави отношението към пациентите и профилактиката на спонтанните аборти да са на ниво...
Няма думи, които да те успокоят, знаем всички тук от опит. Най-много ще ти помогне любимият човек до теб.
Психолозите ще кажат, че е можело да бъде много по-лошо, но и това няма да помогне да се почувстваш по-добре.
Ще минат седмици, месеци и се надявам да бъдеш по-добре, запази надеждата и усмивката си. Аз чета всеки ден в този форум историите на другите, започнах работа, но много бавно минават дните. Знам, че това което ми се случи, не бива да забравям, а да се опитам да го предотвратя следващия път. А такъв ЩЕ ИМА, всички го знаем, нали:)
Утрото е прекрасно, нека му се радваме!
Надявах се поне в "белите" държави отношението към пациентите и профилактиката на спонтанните аборти да са на ниво...
Няма думи, които да те успокоят, знаем всички тук от опит. Най-много ще ти помогне любимият човек до теб.
Психолозите ще кажат, че е можело да бъде много по-лошо, но и това няма да помогне да се почувстваш по-добре.
Ще минат седмици, месеци и се надявам да бъдеш по-добре, запази надеждата и усмивката си. Аз чета всеки ден в този форум историите на другите, започнах работа, но много бавно минават дните. Знам, че това което ми се случи, не бива да забравям, а да се опитам да го предотвратя следващия път. А такъв ЩЕ ИМА, всички го знаем, нали:)
Утрото е прекрасно, нека му се радваме!
Аз не исках да кажа че отношението не лекарите не е на ниво, защото след като ме приеха вече всичко беше много професионално, но с часове чаках да ме приемат(защото нямат свободни стаи), а иначе дори след това ми се обаждаха вкъщи за да ме питат как съм и дали всичко е наред(една мед. сестра и адната лекарка). Но колкото и да са добри, самото преживяване е кошмарно и дано никога не ми се налага отново да го преживея.
Казаха ми че мога да забременея отново след месец, но не е ли прекалено рано това. Колко е наи добре да изчакаме, защото искам всичко да е наред този път, и не искам от нетърпение да сгреша .
Влизам само да ви дам малко кураж момичета и аз преживях спонтанен аборт със усложнения с огромен кръвоизлив,бях просто на ръба после,още повече че ни казаха 6 месеца да се пазим,а за мен беше много време,но да знаете че това е най вече за да се възтанови психиката,тялото се възтановява много по бързо.Минаваха ми същите мисли като на вас,че може би аз съм виновна,не спирах да се питам "Защо стана така?" "Защо моето бебе?",страхувах се че ще се случи пак или може би няма да мога да забременея отново,безкрайни нощи много плач,много мъка,ходех като призрак.
Но винаги и след най-жестоката буря изгрява слънце.Сега чакам моето бебе,имах много проблеми,на 2 пъти за малко да го изгубя,но искам да ви кажа момичета наложете си да бъдете спокойни и никога не губете надежда.Знам че е адски трудно,но ще дойде момента в който ще гушнете своите слънца.
А болката се притъпява но не изчезва никога,още помня първия си термин,първите трепети над теста,името което бях избрала,не мога да не мисля че сега щях да гушкам бебе на 5 месеца и да му дам цялата си любов,чудя се дали е било момче или момиче,но съм длъжна да се примиря и да съм силна заради бебето което чакам.ще му дам двойната си обич.
Късмет момичета и бъдете много,много силни.
Но винаги и след най-жестоката буря изгрява слънце.Сега чакам моето бебе,имах много проблеми,на 2 пъти за малко да го изгубя,но искам да ви кажа момичета наложете си да бъдете спокойни и никога не губете надежда.Знам че е адски трудно,но ще дойде момента в който ще гушнете своите слънца.
А болката се притъпява но не изчезва никога,още помня първия си термин,първите трепети над теста,името което бях избрала,не мога да не мисля че сега щях да гушкам бебе на 5 месеца и да му дам цялата си любов,чудя се дали е било момче или момиче,но съм длъжна да се примиря и да съм силна заради бебето което чакам.ще му дам двойната си обич.
Късмет момичета и бъдете много,много силни.