Психолози, психотерапевти, психиатри

Здравейте,
Единствено и само защото цитата,  включва и отпратка към Румен Бостанджиев ще си позволя да споделя впечатлението си от него, като целта ми не е да го свързвам с другия ми коментар.  Мен съшо ме прекъсваше в някои случаи и включваше коментари, но няма как да не изразя благодарността си от срещата с него, от професионалната обратната връзка, която получих,  от споделения  професионален  опит, познания, емпатия и отношение,  от които имах нужда в онзи момент. 

Споделям недоволството си от психотерапевтичното отношение на  д-р Антон Даракчиев, на база на   моя опит с него.
Наложи ми проблем , свързан с негово тълкуване на моя сексуална травма, което го облагодетелства личностно и професионално, а осакатява мен, и който няма  когнитивно, емоционално и телесно решение ,  води ме  към разрушение на личността, произхождащо от неговата визия мен и поставя живота ми в невъзможност да бъде пълноценен и нормален. Трансформира проблем, свързан със взаимоотношенията ми с него, на база  на различното му  тълкуване и разбиране за сексуална травма от миналото ми,  което бе напълно противоположно на моето такова , като мой личностен проблем и неразрешим конфликт. Пренесе с психотелесни средства, въздействащи върху несъзнателните аспекти на психиката, ума и тялото ми , своята собствена   визия, ценности, влияние върху сексуалността и  идентичността ми, като такива, произтичащи  от родителите и от авторитетите от миналото ми, което не отговаря на реалността, и е напълно конфликтно  и неразрешимо за мен от всяка гледна точка без неговата намеса и прекрати терапия без никаква отговорност.
 Този проблем не ми дава възможност да оцелявам в живота и да мога да  съхраня границите ,  душата, тялото , ценностите си и да имам с положителна изява на сексуалността едновременно , каквито възможности имах преди неговата намеса.  Вместо да анализираме и да намерим компромисно когнитивно, емоционално и телесно решение,  на този проблем, каквато нагласа изгради в мен ,че има желание, готовност и възможност да направи, се оказа, че в продължение на 9 месеца ми налага неговата визия, без да разберем, осъзнаем и намерим общо консенсусно и компромисно решение за факторите, които я правиха конфликтна за оцеляването ми.
Първо не можа да разбере, че в процеса на психотелесна работа  по агресия и граници,  отпределени мои телесни реакции, които се отключват  са в резултат от сексуална и професионална едновременнно травма в миналото ми. Те  се проявяват след нарушаване на  различни мои граници ми от всеки човек и във всяка една сфера от живота,  а може би  ги е  приел , като персонално мое отношение и сексуален интерес към него персонално. Подобно разбиране от своя страна бе напълно конфликтно за целите на психотерапията ми, за личността ми, свързани със самоусъвършенстване за преодоляване на някои травми в последните години, които не разбирах откъде произтичат и какво следва да променя.
Не се съобрази с дистанцията, която поддържах с него  в едновременната работа  за сексуалност и лично , духовно самоусъвършенстване, чрез която овладявах, контролирах  и управлявах интегритетта на личността ми със защитна реакция от сексуалната ми травма в миналото. На база на тази дистанция и граници в отношенията, можех да контролирам и насочвам  реакциите си към духовните аспекти съвместната работа, а не към сексуални такива, които не бяха адекватни и съвместими с целите и формата на взаимоотношенията помежду ни. Преодоля  дистанцията и границите ми в отношенията с него с психотелесно с докосване на гръдната ми кост над върха на тимусната жлеза с десния си юмрук,  което поради отслабените телесни граници  и неизвестно за мен последващо въздействие допуснах. Оказа се че е навлязъл в личните ми граници много дълбоко, мощно и с продължително действие, което не подозирах, че възможно и  по- дълбоко и мощно ,  от колкото можех да управлявам и контролирам  ефективно с тялото и ценностите ми едновременно  както преди, в резултат на  сексуалната ми травма. Преодоля защитните ми механизми за подкрепа на отслабените ми телесни граници със засилени ценности, в някои аспекти, преди да допусна човек в сексуална близост до себе си, за да се чувствам в безопасност. Така си живех със сексуалната ми травма, без да осъзнавам дори, че съм преживяла травма, защото защитите ми позволяваха да се фокусирам върху позитивните ефекти от нея и да я преодолявам ежедневно успешно със защитните ми механизми.
Наложих си вътрешна граница в отношенията с него във вътрешния ми свят на ценностно ниво, която да замести преодоляната телесна и емоционална такава,  като го приех  в ролята на духовен родител и изключих сексуалния компонент в мислите си, като напълно неприемлив и невъзможен, в рамките на професионалното взаимотношение, разчитайки на терапевтичната рамка и норми, за да управлявам двата конфликтни аспекта, резултат от травмата ми в миналото, като съхраня интегритета на ума, душата и тялото ми, за да продължим към целите на терапията, които бяха много важни за мен. Бягството ми от терапията нямаше да ми помогне да ги постигна. Тъй като не можех да си обясня рационално, а само емоционално  случващото се, нямаше как да формулирам критерий за себе си за промяна в психотерапията, за да предприема подобна промяна. Но той не се съобрази и с тази моя граница.  Нито ми помогна да разбера случващото се с мен от това психотелесно взаимодействие в процеса на работа.
В края на тренинг по психотелесна психотерапия,  в който той освен мой терапевт, бе и треньор, събрах смелост да потърся професионална подкрепа от него в задълбочаване на изследването на мои реакции от тренинга,  в ролята му на духовен родител, психотерапевт и с пренос със баща ми.  Той  не изслуша докрай  и не разбра тази молба за подкрепа, като духовен родител, пренасочи разговора за личната терапия след тренинга,  а след тренинга в личната терапия започна да ме отхвърля  грубо, арогантно на личностно ниво, което от позицията на духовен родител  ме травмира, без да разбирам причината за това, поради задействаните  защитни  механизми от сексуалната ми травма.  В опита ми да разбера, каква е причината за личностното ми отхвърляне, не ми даде никакво рационално когнитивно обяснение. Различна гледна точка от моята, представена ми само с въздействие на несъзнавано ниво през  емоциите и тялото и невербално поведение  бе неразбираемо и травмиращо от  позицията на активирани травми и защити в мен, изключващи с ценностите и вярата ми темата за сексуалност, поради водешите духовни и роителски аспекти във взаимотношенията ни и много силни преноси с баща ми и найка ми .
 Изказана реплика от него в един момент, че след като съм я преживяла веднъж, мога да я преживея отново, като единствена вербална обратна връзка за случващото се , ме шокира при мисълта, че може да мисли така за  травматичната ми  комплексна   инициация ,като жена.  Бях готова да прекратя терапия, ако се потвърди  разбиране от негова страна за сексуални подбуди от моя страна  за провежданата психотерапия,. Не се съобрази с изразеното ми нежелание и визия, че сексуалните компоненти в работата ни, като фокус са напълно неприемливи и изключени за мен, поради естеството на миналия ми опит,  на начина ми да се справям с  него и на наложените ми възприятия за него катп духовен родител и учител, със силни преноси с майка ми и баща ми, във връзка с което бях готова да прекратя терапия, вече осъзнавайки потенциален разделителен в разбиранията ни проблем.
Вместо това в хода на разговор за травмата, в който ме помоли да опиша случилото се в нея, отключи  с движение ключ несъзнавани спомени от травмата ми с психотелесни методи –, и тя се пресъздаде изключително живо и реалистично с негово  участие  , като жив участник в нея по нов начин, което се оказа конфликтно за ума, душата и тялото ми и  повод за  разпад между тях.
Благодарна бях, че прояви отговорност и пожела да продължим заедно, за да коригираме проблема, който от позиция на травмата ми и  пренебрегнатите ми защити,  бе станал отново неразбираем и изключен за мен.
Правя уточнение, че сексуалния ми партньор – доктор от миналото в професионално  взаимоотношение, след идентифициране на негативния ефекти от  комбинацията на сексуално и професионално взаимодействие, плод на недоразумение помежду ни, вкл. на незрялост от моя страна и блокирането ми на момента, ( в опит да се справям сама в живота  в условията на  отдалеченост  от родителите  на 150 км, в процес на  обучение в друг град ), след като видя неочаквания напълно разрушителен за мен ефект , изрази своето съжаление, цели и ме помоли за шанс да промени  това възприятие с положителен спомен. И ми остави силен такъв, който бе продукт на  взаимно осъзнат и приет компромис от двете страни, на  признаване на грешката помежду ни, като нецелено и от двамата недоразумение  и коригирането и до колкото  бе възможно в личностно и живото утвърждаващо преживяване  след предходното напълно противоположно такова. Така , въпреки грешката, от която никой не е застрахован, той ми върна вярата в хората, в професионалистите, хуманността  в лекарската професия , в спасението и в Бог. И този спомен бе изключително важен и силен за мен. Той ми даваше възможност на база на изборите и контрола над себе си в настоящето да имам живот, който съвместява и ценностите и емоциите и сексуалността ми , когато имам увереността, че партньора ми ще оцени и ще се съобрази с границите ми, ако имам потребност да поставя такива, както и  ми даваше положителна нагласа   и възможност да  защитавам границите си, душата, тялото, ценностите , личността си  в социалните взаимоотношения, разчитайки на ценностите,  вярата  и самоконтрола над себе си в подкрепа на тялото,  които  ми помагат да преживявам асоциативно  утвърждаващия, вместо унижаващия травматичен спомен в социалния си живот.
След като бях стимулирана да отхвърля  в терапията ми с агресия към дюшек сексуалния ми партньор -  агресор и спасител едновременно, а в последствие с движение ключ на ханша  към вербалното ми окуражаване да давам изява на сексуалносттта и агресията си, след което  конфликтно за ценностите ми започнах да приемам Антон Даракчиев в представите си като сексуален партньор вместо този от миналото ми, освен като духовен родител и спасител  за травмите ми в конфликт със спомените от баща ми,, последва разпад на единството на ума, душата и тялото ми.
Очакваните и търсени от мен обсъждания, анализ  и преодоляване на конфликтните аспекти, за да се намери адекватното решение , в продължение на 9 месеца бяха приемани от него  негативно, включително и ме обвини веднъж след неуспешен опит за представяне на двата конфликтни за мен аспекта, че  флиртувам с него. Той ми налагаше собствената си визия с много силно въздействие над емоциите ми след психотелесно  емоционално свързване помежду ни, което се бе случило с психотелесни техники през емоцията гняв , който резонираше по  определен от него начин  в тялото му и се връщаше към мен през споделена с него емоция,  с което надгради вече съществуващото  такова след докосването на върха на тимусната жлеза над гръдната ми кост и ,чрез които се създаде много силна емоцинална професионална връзка помежду ни, с която  да отработваме травмата с огромно количество допамин в неин резултат и насочвани свободни асоциации и визуализации в тази посока. В този период, той не пожела и/или не можа  да разбере причините за защитата ми в психиката и тялото ми и да ми предложи когнитивно разбираема за мен в позицията на травматична реакция тяхна алтернатива в психотерапията и в живота, които да ми позволят да оцелея и  да съхранявам границите , душата, ценностите, вярата, сексуалността си едновременно  и интегритета на личността си.  Бидейки в  силни  емоции и в позицията на травма, аз не можех да разбера, какво се очаква да променя в себе си, за да свърши кошмара ми.
В резултат  след биоенергиен масаж за намаляване на контрола, стимулира  ескалирането на травмите и  конфликтите в личността, тялото, емоциите и ума ми, породени от неговата намеса в пресъздаването по нов начин на отключената и преработвана по негова инициатива и концепция сексуална  травма от миналото ми в игра с емоциите, психиката, тялото , въображението ми със стимулирани асоциации и визуализации  - друг психотелесен инструмент за работа, като въплъщаваща всички мои характерови травми ( отхвърляне, изоставяне, унижение, предателство, несправедливост) по нов, нехуманен , разрушителен за ритъма на живот и за личността ми начин с неговото участие, като жив участник в тях. В този начин, задоволяването на базовите човешки потребности, включително на ескалираните нагони към живота и смъртта, асоциирани с нето в хода на пресъздаване на травми по нов начин в терапията, бе противоествено прекъснато на етап, в който връщане назад е невъзможно и , блокирано като  физически, физиологично, емоционално, когнитивно, социално , морално, етично, професионално неприемливо за мен, за него.  Асоциира  създадените мускулните блокажи в тялото ми от това емоционално споделено преживяване с дихателна практика с неговото дишане, емоции, енергия, сетивност, глас, визия, воля и подчини на това въздействие, отключените в  групова сесия за биоенергиен масаж на цяло тяло несъзнаваните телесни спомени от майка ми преди формирането на неокортекс и рационалното ми мислене и прекрати психотерапия.
По този начин постави личността ми в психотелесна зависимост от неговата воля и визия  и в невъзможност за оцеляване без никаква морална, етична, професионална отговорност.
 При това  без когнитивна, емоционална и телесна възможност да бъдат преодоляни,  без да бъда напълно осакатена сексуално със сексуална кастрация и личностно от инстанцията на вътрешния родител и вътрешното дете в мен, което научих след консултации с различни  психотерапевти и психиатри и изследване на проблема.
Разбирам, че възприятията ми могат да се считат за субективни и нереалистични. Затова ги описах писмено и му ги изпратих за преглед, обсъждане и корекция, заедно с въпроси за визията му за отблокиране на блокираното от него задоволяване на базовите ми потребности.  Липсата на на отговори на и коментари, всъщност утвърждава посланията от психотерапията.
Не пожела да отговори на отправените към него въпроси и да  коригира моите  възприятия с адекватните според него стимули в  проведената психотерапия,  , въпреки професионалните и етични норми,  в които се обясняват правилата и принципите на психотелесната психотерапия и всички закони, харти и конвенции , обясняващи равните човешки права, неприложени на практика.  Избягвайки  личен  контакт с мен, с психотелесно въздействие на  Тодор Стефанов и Мадлен Алгафари, ефектите от психотерапията ми бяха ескалирани и задълбочени.
Липсата на регулаторен и контролен орган в психотерапията не дава възможност за неутрално разрешаване на конфликтни взаимоотношения между клиент и терапевт в психотерапия.
Опитите ми да потърся  конструктивно професионално решение на проблемите от психотерапията ми с Антон Даракчиев неочаквано за мен срещнаха хуманно, професионално и етично отношение от страна на мното психотерапевти и съм  благодарна за него. 
За съжаление обаче такова не можахме да намерим  въпреки инвестираните  хиляди  в психотерапия, включително и консултации и психотерапия и психиатър/психотерапевт, поради формираната психотелесна зависимост и нежеланието на Антон Даракчиев да я коригира.
Специфичното психотелесно въздействие от терапията  в психиката , през входа на тялото , отключваха и необясними за терапевт в друго направление телесни реакции при опит за работа по корекция  на някои аспекти с други терапевтични методи, което се оказа реална пречка в друг тип работа освен емоционална подкрепа.
Никой уважаващ себе си психотерапевт не  би представил официално писмено становище  срещу свой колега, защото всеки професионалист , разчита на подкрепа от професионалната си гилдия.
Адвокат не може и няма никакъв интерес да защитава клиент, без професионално становище и в конфликт с интересите на професионална  гилдия.
Това поставя ме поставя като клиент - жертва на психотелесната психотерапия с Антон Даракичев в позицията на  кучето  в клетка без контрол на Селгман и Майер, което е подложено на напрежение без контрол над него,.
Поставя ме в положение на  наложена ми принудително от Антон Даракчиев сексуална и личностна кастрация и подмяна на идентичността ми в нейната противоположност, погубване на душата и вярата ми.
Проявеното отношение бе, като в религиозна секта, но много по -жестоко, Свързване, използване, прекъсване на подкрепящата връзка от близките,. Само че случващото се е в рамките на   психиката , тялото , емоциите, вътрешния ми свят ,. Създадените и наложени ми  от Антон Даракчиев конфликти се  случват без концепция за край и за мир в душата, тялото , умам ми, както в живота, така и след смъртта, ако човек е склонен да приеме  идеята за задгробен живот .
Има ли коректив  в обществото, който може да защити правата на клиента в психотерапия в България  в този и подобни случаи освен интересите на психотерапевт? Не знам.
Има ли някой интерес да има коректив в  обществото, който може да защитава  неутрално интересите и на двете страни? не знам
Има ли други случаи в практиката с подобно напълно разрушително и унизително въздействие над личността, идентичността, сексуалността,  смисъла от живот, не знам.
Най-удобното терапевтично решение се оказва,  да бъда стимулирана да полудея и да поема цялата вина и отговорност от проведената психотерапия, заплащайки за нея с парите, душата, здравето, вярата и живота си. Такива са моралните , професионални и етични норми , налагани ми в психотерапията ми с Антон Даракчиев без алтернатива.
Дали това са водещите ценности, морални , професионални и етични норми на практики,  които да се налагат т в обществото, като морални,, етични, професионални, законосъобразни, утвърждаващи професионална власт и влияние, налагащо се над всички утвърдени норми и институции в обществото, включително и над вярата на човек.  Не знам. Зависи от професионалната гилдия, клиентите, обществото, институциите.

Дали този споделен опит, би могъл да бъде полезен на някого и да доведе до нещо по- добро в прилагането на тази благородна професия,  не знам, но споделянето му  се оказва единственото нещо, което мога да направя.

Намирам за неетично измислянето на истории с цел популяризиране имена на терапевти.