Некопетентният ми съвет е да се успокойте и да не мислите за нищо. Може би някоя техника за изчистване на мислите ще ви помогнат. Смисъл такава, която да ви отпусне. Пробвайте с йога. Четете нещо развлекателно, такова да не ви депресира. Надявам се да се оправите !
- Публикувана: 23 май 2017, 10:15 ч.
- Последно мнение: 27 фев. 2025, 11:47 ч.
Психолози, психотерапевти, психиатри
Прекалено много мислите и анализиране и сама си създавате проблеми. Терапия с терапевт, който дълбае в травми, минало и т.н., още повече ще влоши положението.
Постоянно ще излизат някакви неща за "поправка" и накрая ще се побъркате съвсем.
Проблемът е точно в навиците и поведението ви. На първо място, трябва да се приемете каквато сте, с всички положителни и отрицателни черти, на второ - да научите мозъка си да реагира различно в подобни ситуации, в която сте сега. Мозъкът е свикнал да търси проблеми и да анализира, защото му е даден сигнал, че нещо не ви е наред. И той трябва да намери решение и затова постоянно мисли и анализира, създава адреналин и кортизол и тялото влиза в режим на оцеляване. Начинът да си "превъзпитате" мозъка е когнитивно-поведенческа терапия. Мога да препоръчам и специалист, ако искате ми пишете на ЛС
Постоянно ще излизат някакви неща за "поправка" и накрая ще се побъркате съвсем.
Проблемът е точно в навиците и поведението ви. На първо място, трябва да се приемете каквато сте, с всички положителни и отрицателни черти, на второ - да научите мозъка си да реагира различно в подобни ситуации, в която сте сега. Мозъкът е свикнал да търси проблеми и да анализира, защото му е даден сигнал, че нещо не ви е наред. И той трябва да намери решение и затова постоянно мисли и анализира, създава адреналин и кортизол и тялото влиза в режим на оцеляване. Начинът да си "превъзпитате" мозъка е когнитивно-поведенческа терапия. Мога да препоръчам и специалист, ако искате ми пишете на ЛС
С толкова колебание и премисляне /кой е по-добър, дали помага, хайде следващия и т.н./ ми звучи като повишена тревожност, може би натрапливи мисли. При мен имаше нещо такова, дълго ходих при психолог с когото имах добра връзка и доверие, но нещо не се получаваше достатъчно /бях след голямо дългосрочно пренапрежение и физически и емоционално разклатена/. Сякаш докато не се намали тревожността да се поотпусна, не успя толкова добре да се усети ефекта от терапията. Едва после видях разликата и си дадох сметка. При мен стана с лек антидепресант, макар че също много се дърпах. Та някой от всички тези специалисти изказал ли е такива наблюдения, препоръча ли психиатър? На мен да, просто трябваше време докато сама узрея и се осмеля. Не съм фен на АД, но по моя опит ви трябва някаква форма на физическо успокояване, за да се отворите по-успешно към психолога. Може да се каже, че в момента съчетавам двата вида терапия / специалисти. Въпреки резервите ми, препоръчвам да помислиш тъй като отдавна пишеш. Иначе знам, че е трудно и рисково с психиатрите и лекарствата. МОят е много умерен, но не е в Сф, иначе щях да препоръчам.
Аз и на няколко психиатри ходих, последния съвсем наскоро. След това пък три нощи не можех да заспя от стрес. И този терапевт ми каза, ако искам, да отива за хапчета и че психоанализата нямало да помогне. Общо-взето така се изказа сякаш почти няма надежда в никоя терапия. Но аз не мисля, че съм за хапчета, просто искам да се доверя… но след тези думи още повече се притеснявам.
Здравейте! Преди време съм писала, сега пак искам да споделя, имам нужда. Не мога да се спра на един терапевт, имам много проблеми за решаване, но вече се чувствам чак изморена от това лутане. Знам, че само по себе си това е проблем. Случвало ми се е, докато ходя при един, да запазя час при още няколко, за да се консултирам, защото все мисля дали този, при когото ходя, е достатъчно добър. Сега имам час за след празниците с тази, която е психоаналитична, при която ходя от лятото. Бях прекъснала за един месец, сега пак я помолих да се видим. Не мога да преценя дали ми помага. Стигаме до някакви дълбоки прозрения, но не съм сигурна дали това е начинът. Понеже тези дни ми се случиха едни неща, заради които много се тревожех, вчера си запазих онлайн консултация при един когнитивно-поведенчески. И той ми каза да търся такава терапия и че тя е най-научно обоснованата. Сега ще ме е срам ужасно пак да отменям сесиите с моята терапевтка от психоаналитичното направление, защото тъкмо я помолих пак да почнем, че и се извинявах. Направо не знам вече, не мога със себе си. Знам, че съм ужасна, но не мога да намеря стабилност и покой. Мислех за известно време да спра с всякакви терапии и съм го правила, но след няколко седмици пак чувствам страх, че не мога сама, и искам да има някой, при когото да ходя. А имам и тежки финансови проблеми, хич не е розово положението. Моля ви, не ме укорявайте, ще се радвам да чуя мнения и съвети.
Знам, да, трябва време. Имам много напрежение и не мога да мисля трезво. Имам и чувство за вина, което засилва този ефект. Освен това съм силно религиозна, което също ме хвърля в още повече тревожност и колебания. Наскоро един близък ми каза, че като вярваща не трябвало да ходя на терапии и почна да ми изброява Карл Юнг какви неща бил писал против Бог. Аз не съм съгласна с него, пък и Юнг казва в интервю, че вярва в Бог, но малко ме плаши да се доверя напълно на някого. Моят случай е много особен, хем трябва да запазя вярата си, хем да отработя негативните аспекти на религиозното влияние. Вярвам, че може и затова не съм се отказала да ходя на терапии, просто сега ще се побъркам от мисли. Днес ходих на разходка и тогава много добре се почувствах, но няма как постоянно да съм в движение. Ще ми мине вес някога, и преди се е случвало. Никой не може да ме успокои, ако сама не го направя.
П.П. Имам също дългове, заради шопинг мания от миналото. Въпреки че спрях да купувам предмети, почнах да "купувам" услуги, включително сесии с терапевти. През юли месец бях дала над 700 лв. само за консултации. Знам, че не нормално и сега се сдържам, за да не запиша поредната сесия. Действа ми успокояващо да им разглеждам профилите и биографиите, все едно си избирам по някакъв каталог поредния специалист, който да ми помогне. Простете, че пиша такива неща, супер откровена съм.
П.П. Имам също дългове, заради шопинг мания от миналото. Въпреки че спрях да купувам предмети, почнах да "купувам" услуги, включително сесии с терапевти. През юли месец бях дала над 700 лв. само за консултации. Знам, че не нормално и сега се сдържам, за да не запиша поредната сесия. Действа ми успокояващо да им разглеждам профилите и биографиите, все едно си избирам по някакъв каталог поредния специалист, който да ми помогне. Простете, че пиша такива неща, супер откровена съм.
Надявам се, всичките съвети, които ви дадохме да ви помогнат. Ако се почувствате по-добре отидете в църквата и се изповядайте. Започнете да ходите на разходка всеки ден първо по един час, после по два часа. Мисля, че и медитиращите музики ще ви помогнат да мислите по-малко. Занимавайте се с нещо, което ви прави удоволствие. За да си помогнете сама ви трябва воля и упоритост. Манифестирайте хубави мисли- Ставайте и всеки ден казвайте Днес нищо не ме безпокой, днес съм спокойна. Правете го всяка сутрин.
Според мен движение би помогнало в случая като за начало. Ще намали тревожността - от там и мислите. Упражнения, йога, разходките.. може би масаж.. няква терапия през тялото. Усети си тялото, вместо да се оплиташ в мислите - те довели ли са те до някакво решение?.. успокоение?
И тази религиозност май не действа добре..
А, или пясъчна терапия.
И тази религиозност май не действа добре..
А, или пясъчна терапия.
На мен след последния пост, нещата ми миришат на обострено ОКР, особено компулсията с шопинга и преглеждането на списък с терапевти. Позволявам си да давам мнение, защото и аз съм с ОКР и отлично познавам симптомите, когато се обостри. ОКР се регулира с когнитивно-поведенческа и exposure терапия. Медикаменти не се включват, защото пречат на терапията, трябва да е на чиста глава, за да има дългосрочен ефект. Аз вече от година съм "чиста" от ОКР-то, а бях много много зле. Мислите ме бяха обсебили изцяло и не можех да функционирам, не виждах изход. Попаднах на добър терапевт (лекар), който за два месеца ми даде основите и техниките да намеря пътя сама и то в дългосрочен план. Търсете терапевт с опит с ОКР и то дългогодишен, съответно exposure терапия и когнитивно-поведенческа. ОКР е особено състояние (не е заболяване, а спада към неврозите, за ваше успокоение) и малко терапевти могат да работят с него. Успех!
Може да се запознаете с книгата - Обсебен мозък, ще се припознаете. Там има и техники за справяне с натрапливите мисли, НО човек сам с ОКР и без правилния опитен терапевт е много много трудно да се справи. Да не казвам, че не може. Най-най неправилното и обострящото още повече ОКР-то е дълбаенето на мислите и анализирането им. Не работете с терапевти, прилагани такива техники, защото накрая съвсем ще затънете.
Може да се запознаете с книгата - Обсебен мозък, ще се припознаете. Там има и техники за справяне с натрапливите мисли, НО човек сам с ОКР и без правилния опитен терапевт е много много трудно да се справи. Да не казвам, че не може. Най-най неправилното и обострящото още повече ОКР-то е дълбаенето на мислите и анализирането им. Не работете с терапевти, прилагани такива техники, защото накрая съвсем ще затънете.
Не мога да преценя дали ми помага. Стигаме до някакви дълбоки прозрения, но не съм сигурна дали това е начинът.
Терапията е двустранен процес. Жената явно си върши работата. Как си представяте Вашия дял на общия ви труд?
С лутането между терапевти фокусът Ви се измества от Вас си към тях - записване на по няколко консултации, оценяване на качеството и начините... Давате много енергия за това. Но при това "даване" дали успявате да черпите нещо полезно за себе си?
Имате и сила, и устрем, но те, изглежда, изтичат навън и се разпиляват. А може би се нуждаете точно от обратното - някакво събиране, оцелостяване. Като с блуждаенето по кабинети надали си помагате.
Не мисля, че сте ужасна, но най-вероятно се чувствате ужасно.
И аз мисля, че това с избирането и четенето за терапевти, е компулсия. И стигането до 'дълбоки прозрения' едва ли би помогнало.
Как бихте разпознали, че някой терапевт Ви помага? По какви признаци?
Терапията е двустранен процес. Жената явно си върши работата. Как си представяте Вашия дял на общия ви труд?
С лутането между терапевти фокусът Ви се измества от Вас си към тях - записване на по няколко консултации, оценяване на качеството и начините... Давате много енергия за това. Но при това "даване" дали успявате да черпите нещо полезно за себе си?
Имате и сила, и устрем, но те, изглежда, изтичат навън и се разпиляват. А може би се нуждаете точно от обратното - някакво събиране, оцелостяване. Като с блуждаенето по кабинети надали си помагате.
Не мисля, че сте ужасна, но най-вероятно се чувствате ужасно.
Не мога да преценя дали ми помага. Стигаме до някакви дълбоки прозрения, но не съм сигурна дали това е начинът.
Терапията е двустранен процес. Жената явно си върши работата. Как си представяте Вашия дял на общия ви труд?
С лутането между терапевти фокусът Ви се измества от Вас си към тях - записване на по няколко консултации, оценяване на качеството и начините... Давате много енергия за това. Но при това "даване" дали успявате да черпите нещо полезно за себе си?
Имате и сила, и устрем, но те, изглежда, изтичат навън и се разпиляват. А може би се нуждаете точно от обратното - някакво събиране, оцелостяване. Като с блуждаенето по кабинети надали си помагате.
Не мисля, че сте ужасна, но най-вероятно се чувствате ужасно.
Компулсия е, да. Натраплива мисъл - "Зле съм, а некой терапевт не може да ми помогне, какво да правя, трябва да се оправя." Компулсия (действие, което успокоява тревожността от натрапливата мисъл) - постоянно гледане на списъци с терапевти и съответно: постоянни посещения при тях. Обаче натрапливите мисли не позволяват да се задържи пациента при един терапевт. Затова трябва работа с терапевт, тясно специализиран в ОКР, че иначе става страшно накрая. Или, ако не се получават нещата - малко медикаментозна терапия и като се успокои нервната система - започване на работа с терапевт. Според мен в този случай май трябва първо да се мине за кратко на медикаменти, защото доста е задълбано в натрапливите мисли и терапията не може да се осъществи реално. Авторката спомена, че има и религиозни възгледи, шопинг мания, това са още ОКР теми, религиозното ОКР е и малко по-трудно за работа.
Изход има, просто трябва психиатър за изписване на подходящи медикаменти и после терапевт, който работи с ОКР.
Изход има, просто трябва психиатър за изписване на подходящи медикаменти и после терапевт, който работи с ОКР.
И аз мисля, че това с избирането и четенето за терапевти, е компулсия. И стигането до 'дълбоки прозрения' едва ли би помогнало.