Детско приятелство

  • 2 581
  • 10
  •   1
Отговори
  • София
  • Мнения: 5 197
От известно време с детето ми излизаме все сами. По ред причини изгубих връзка с майките (и децата им) с които излизахме. Коя в друг град ,държава и пр.
Детето ми е много контактно, винаги намира с кой да общува и игрАе по площадките, но ме гложди отвътре , че си няма приятел , ако ме разбирате. Той е на 5 и половина.
Какво мислите вие , при такива обстоятелства ,важно ли е детето да има приятел с който да се виждат често ?

Последна редакция: пт, 26 май 2017, 12:12 от Wind_

# 1
  • София
  • Мнения: 44 456
По-добре така може би.
Моят пък, нали не ходи на детска и няма приятелчета оттам.
Има 3-4 деца, с които иска да излезе и ако не могат да излязат, не мога да го изкарам навън.
На 6 и половина е, разсъждава вече като възрастен, пита "Ама защо да излизаме сега". Уфф.
То пък и времето е едно такова, гадно!
Преди още Април месец бяхме всеки ден навън.

Последна редакция: пт, 26 май 2017, 12:29 от Free Agent

# 2
  • Мнения: X
Моето има 2-3 деца, с които предпочита да играе в ДГ, но често не се засичат и там. Има си предпочитани дружки и на спортните занимания. Навън по площадките също има деца, които са му по-симпатични, но на случаен принцип се засичаме. Приятелства ще се изградят по-нататък, в тази възраст са по-скоро родителски приятелства, които определят с кого ще се общува извън ДГ, но аз не съм почитател - не ми беше приятно като дете по този начин да ми определят средата, в пъти по-добре се чувствах с непознати по площадките, в началното си изградих приятелства.

# 3
  • Мнения: 11 743
Ако ходите на една и съща площадка по едно и също време, ще се засича почти винаги с едни и същи деца и може да установи приятелства с тях. Хем сам ще си ги избере.

# 4
  • София
  • Мнения: 1 257
Моя още е малък, но.... От площадката си има 2-3 приятелчета, с тях играе. Засичаме се случайно, не правим предварителни уговорки. От ДГ си има пак 2-3 дечица, с които играят и след детска. Чак приятелства не мога да ги нарека, по - скоро познати. Но хайде, той е малък, има време, но не мисля, че Вие има за какво да се притеснявате. Гледам племенника си - сега завърши първи клас и едва през тази учебна година завърза приятелства. Контактно дете е, много даже, но някак в ДГ още май не създават истински приятелства, както е сега. Ходят си на гости с преспиване, родителите се редуват да ги водят на кино, театър... Има време, според мен излишно се притеснявате.  Peace

# 5
  • Мнения: 7 325
И моята дъщеря е на 5.6 год. почти. До миналата година имаше сестра по душа. Израстнаха заедно. Наложи се да се преместим и ги разделихме. И двете го изживяха зле. Сега едно дете от класа и се опитва да я привлече, но аз не съм ок. с това приятелство, като гледам тя също. Не ме притесняват приятелствата все още.

# 6
  • Мнения: 4 496
Моята има приятели, които вижда всеки ден, откакто бяха бебета. Страда истински, когато са разделени. В момента сме на почивка и сме взели една блуза на съседчето, с което растат заедно, за да й напомняла за него. Плака като магаре, преди да тръгнем, хем не й е за първи път да ходи някъде и да не са заедно.

Тук пък отказва да играе с децата, защото не ги разбира. В същото време те идват, говорят й, придърпват я да играе с тях и тя ги разбира и се забавлява, но сама няма да направи първата стъпка.

Оня ден ми каза, че не разбираме какво е да си дете, особено като си сам с възрастни. Било гадно. Имала нужда от приятелите си.

# 7
  • Мнения: 612
Какво мислите вие , при такива обстоятелства ,важно ли е детето да има приятел с който да се виждат често ?

В подобна позиция съм и аз. При нас се случи така, че сменихме няколко местожителства. Дребният тъкмо си намери приятелчета, и айде пак нанякъде. В България съответно като не са се виждали 1 година със старите, се забравят. На есен е в първи клас в София. Надявам се, че ще си намери устойчива компания.

Имам приятелства започнали точно във възрастта 4-5 год., така че, според мен е важно детето да си има приятели от сега.

# 8
  • София
  • Мнения: 5 197
Имаше една майка а която се разбирахме ,но децата ни не. Това беше насилствено "приятелство " Прекратих го , защото с майката в последствие се изпокарахме заради децата. Такова не искам изобщо да се случва повече.  Виждаме се с няколко приятелски семейства , има првдпочитания към децата с които се виждаме.

Лично аз нямам спомени дали съм имала приятели на тази възраст, но ние сме 4 деца с година разлика.

В детската , има 2-3 приятелчета.

# 9
  • Мнения: X
Според мен е важно в градината да има приятели. И после в училище, естествено.
Ние събираме детето с приятелски деца, той си ги познава и говори за тях, но се виждат сравнително рядко (на месец, два). Та не знам доколко ще продължат тези другарства или ще са формални, покрай нас родителите.
Аз избягвам площадките, но все пак имаме познати из махалата. Но това са временни познанства, според мен и изобщо не ги мисля.

# 10
  • Мнения: 17 039
Преди година дъщеря ми съвсем случайно се запозна с едно момченце, година и половина по-малко, НООО - любов от пръв поглед. Оказа се, че с майката сме се засичали веднъж, преди години. Заради децата започнахме да се виждаме редовно, и двамата се търсят, знаят, че ще ги съберем през почивните дни и все питат ще се виждат ли. Миналата събота момченцето отказа да излезе и щерката чак си порева от разочарование, но й мина. В градината през годините си сменя приятелчетата и сега си има едно по-специално приятелче, жалко че скоро ще се разделят. Ще видим дали ще поддържаме това приятелство, все пак зависи и от другите родители. Синът ми миналото лято казваше за някои деца на площадката "моите приятели", но вече не ги търси, сега "приятел" му е синът на моя приятелка, но се виждат рядко.
Wind, мисля че детето само ще си намери приятел, когато срещне сродна душа, а на теб ще си остане само да дадеш възможност да общуват и да поддържат това приятелство. На тази възраст си мисля, че приятеля е дете, с което се разбират в игрите.

Общи условия

Активация на акаунт