КАНАДСКА лятна тема - 60

Ние също сме с работна виза.
Но не разбирам как човек стига до идеята за Канада, когато българите имат право да живеят и работят легално в която си искат страна от ЕС.
Канада е далече, емиграцията отнема години и е скъпа, търсенето на работа също е сложна инвестиция, ако трябва да отдеш на място заради цените на самолетните билети. След като се установиш, всяко прибиране в България коства освен много пари, много време, часова разлика и т.н. Не можеш да отскачаш за кратко, както от европейска държава.
На нас Канада и през ум не ни беше минавала. На мъжа ми му предложиха работата без той да я е търсил и известно време се чудехме дали сме толкова смели да се изстреляме на другия край на света, но все пак се решихме.
Но сега виждам голяма активизация на опитите да се стигне до Канада и се чудя защо. Да не би да е заради Brexit?

Аз пък виждам много причини българите да искат да живеят в Канада, а не в европейска страна. Канада е страна на имигранти, тук стандарта на живот се води един от най-високите, няма как просто и да става дума за сравнение. Не съм живяла и работила в Европа, била съм в някои държави просто като турист, но имам познати, които са работили и все още работят из цяла Европа и казват, че ако имат възможност била дошли в Канада,просто тук е много по-сложно за идване и за това не всеки успява.
Тук нещата стават сравнително лесно ако си умен, знаеш езика и си постоянен. Трябва много труд и желание и хората те оценяват. Вярно е, че е е на края на света нас това много ни тежи, защото това пътуване не знам колко ще можем да го пътуваме така редовно всяка година. В един момент си дотежава.
Аз лично казвам за себе си изобщо не бих тръгнала да се занимавам с работни визи и т.н. Ние си изкарахме процедурата, заделихме някой лев, който да стигне за няколко месеца без работа и тръгнахме, но знаехме, че има връщане назад. С процедура и необходимите документи е по-лесно. Федералната ставаше сравнително бързо навремето, но пък доста неща трябва да им покриваш в изискванията.

Канада с туристическа виза или ЕТА  си е чиста загуба на време и пари, както са ви казали. Работната виза е временно решение, ако имате намерение да имигрирате, но е далеч по-добро решение. Канада не е богата страна, нито прилича на Европа. Емиграцията е сложен процес и Европа е по-приемлево решение, според мен. Българите като цяло имат много погрешна представа за Канада и това за съжаление води до много нещастни имигранти    Стандартът на живот не е кой знае колко висок, живяла съм в страни с много по-добри условия. Причините поради които Канада си струва са правата на хората, възможността за реализация, социалните аспекти на живота, възможността да срещнеш много различни култури и хора. Хубави коли, евтини жилища и лесен живот, определено не е Канада. Климата е суров, данъците убийствени ... България не е лошо място за живеене, ако имате прилични доходи. Смазването го има навсякъде под една или друга форма. Понякога не си струва.

Къде си живяла в Канада?

Ние миналата седмица на14ти направихме 10 години в Канада. По този повод почерпих колегите (само местни) и те ме разпитваха, как така сме събрали кураж да го направим. Аз им разказвах за първите ни дни, как сме спали на земята, как нощното ми шкафче беше един кашон, как обикаляхме в четвъртък вечер квартала, за да намерим някакви изхвърлени мебели...спомени. Тръпки ги побиха.
От друга страна, сега след 10 години сме повече от добре, поне повече отколкото съм очаквала на времето. Работя работа, която обичам и която е добре платена, децата са добре, кой завърши, кой ще завършва догодина, говорят по няколко езика, върви им в училище без особени напъни. Мъжът ми не е много хепи, но той не направи нищо, за да има шанс за по-добри перспективи, така че не го съжалявам
Всичко това се случи някак си плавно, без особени мъки, страдания, липса на пари. Вярно, в началото работех гадни работи, по фабрики, пицарии, еврейски къщи, но в момента, в който си изясних какво искам да правя и най-вече как да го направя, нещата си дойдоха на мястото. Канада(Квебек) ми харесва  заради лесен досъп до образование и не толкова трудна реализация след като завършиш (поне в сферата на образованието). Аз бях в програма за учители - имигранти в университета и с повечето колеги от тогава се засичаме по разни училища, което значи, че и те са се реализирали в сферата. Като погледнеш списъците на учителите в CSDM има много повече имигранти, отколкото местни. Това е един шанс за реализация, които не винаги може да намериш в Европа.
Социалната програма помага да не се чувстваш притиснат до стената, да не си броиш стотинките и да не знаеш как ще си платиш наема другия месец. Не съм се сблъсквала с дискриминация или негативно отношение, сменила съм доста колективи и винаги съм била добре приета. Нещо, което пак не е толкова разпространено в Европа.
С 2 думи, лично за мен смятам, че направихме правилния избор и се чувствам комфортно. Със студената зима се свиква, още повече, че винаги има пари да си платиш парното, което работи денонощно. Разстоянието до България никога не е било проблем за мен, защото не обичам да си ходя (никогане съм го правила), затова пък, който иска да ме види ми идва на гости, така че няма срещу какво да мрънкам

Това,  което аз харесвам в САЩ и Канада е широко разпространената дистанционна работа, коята не е много популярна в Европа. Има доста позиции за САЩ и Канада в момента, но в Европа не са много популярни. Друг момент е образованието - дори и само за това бих се преместила в Канада. Хората над 40 може би гледат и като възможност за дълга работа, в Европа и България специално дискриминацията на хора на средна възраст е страшен проблем.

Аз също съм се ориентирала повече към дистанционната работа, която би ми дала възможност за повече гъвкавост и т.н. Знаеш ли конкретни сайтове, където да се гледа за такава работа? Аз наскоро кандидатствах на 2 такива позиции в сферата, в която аз работя. Малко не си се представям съвсем пък в офис да не ходя, но от друга страна наистина ми трябва гъвкавост заради детето и заради това, че ще почвам да уча. Работата в офис на фиксиран работен ден определено ще е проблем за мен в близкото бъдеще та в момента се оглеждам за такава.

Все още съм в Монреал

ДДС-то и данъците върху доходите ви са високи наистина, сравнени с Албърта. Но пък цените на имотите във вашата провинция са едни от най-ниските. Звучиш разочарована. Какво не ти харесва?

На мен ми харесва, но срещнах много разочаровани хора, доста българи. Представата за Канада в повечето случаи е погрешна, особено за Кебек. Хубаво би било хората да проучат по-добре преди да стегнат куфарите, не всичко е прекрасно ...

Ооо, кайджи, те такива разочаровани колко има. Ама хич не ги разбирам. Не им харесва, това било гадно, онова не им било по вкуса, ама си натискат парцалите и стоят тук. Като не ти харесва, самолета и към следващата дестинация, няма нужда от героизъм и саможертви.

Иначе познавам много хора, които дойдоха, за няколко месеца прецениха, че реалността не отговаря на очакванията им и си заминаха. Най-фрапиращият случай, който знам, е за едно семейство с малко момиченце, които не се задържаха даже и седмица. Толкова ужасен им се сторил Монреал, че даже и документи не си извадили.

Ние навремето дойдохме с едно семейство от Пловдив пак, срещнахме се в самолета. Мъжът поп, жената мед. сестра, имаха едно момче. Мъжът вече беше дошъл в Монреал да намери квартира. Не бяха казали на работите си, че имигрират, бяха си пуснали неплатени. Жената я бяха налъгали, че едва ли не, слиза от самолета и започва работа като сестра, а тя и една дума френски не разбираше, аз и попълвах декларацията в самолета. Поседяха 2 месеца и когато разбраха, че ще мине доста време и доста учене, докато тя стане сестра и, че мъжът трудно ще стане поп, си направиха една екскурзия до Ниагара, хванаха си самолета и обратно в Пловдив. Поне работа си имаха.

Хора има всякакви, по адаптивни, по неадаптивни, доста идват с нереални очаквания и големи кошници, пълни с мечти, а то Канада си е страна като страна, с проблеми, с корупция, с високи данъци, с престъпност. Затова имигранта трябва добре да си направи сметката, къде ще се чувства най-добре.

Здравейте!

Чета ви от известно време - моя близка приятелка след година и малко процедура по кандидатстване вече е с редовни документи в Канада, по това време аз бях твърдо решена за емиграция в ЕС.  Тогава и започнах да ви следя тук, защот честно казано бях раздвоена, да не кажа разтроена - повлияна от опита на приятелката ми (много положителен), желанието ми да осигуря по-добро бъдеще на децата си и знам ли... тук в БГ имам добра работа, добре платена,  жилища на мое име, мъжа ми работи също добре платена работа - ако емигрирам в никакъв случай няма да е по икономически причини.
Това, което ме дразни в БГ и искам да избягам е простотията - буквално! Не може да ме избутат на кръгово кръстовище, където съм си в в правилната лента и карам по правилата, в идващия отдясно в автобус, да застрашат моя живот и този на децата ми на задната седалка и като искам да пусна оплакване и знам, че има камери там от полицията да ми кажат "те не са наши, те са на хотела, нищо не можем да направим" Естествено на нарушителя му се размина - неизвестен се оказа. 
На детето му счупи ръката друго дете в детската градина след като са се били?! Госпожата къде е била не е ясно. И  да не съм се оплаквала, защото можело да бъде всяко дете?! WTF?!

Няколко тома мога да изпиша и си съкратих поста няколкократно до тук. Извинявам се ако има неточности.

Искам да живея в държава с правила. Да важат за всички и да се прилагат еднакво строго.
Та въпросът ми е - Канада може ли да бъде моето място?

Разбира се, че може да е твоето място. Все още добре си спомням какво спокойствие ме обзе в първите дни след пристигането ни тук... Една от причините ние да сме тук е същата, която би те накарала и теб да напуснеш България. Помня, че преди време беше писала  нещо за емиграция насам, но явно сте си променили решението. Къде е приятелката ти?

Здравей, ТДИ, преди да ти отговоря, имам няколко въпроса.
1) На колко години сте вие и децата? Колкото по-голяма е възрастта толкова по-трудна става адаптацията и вашата и на децата. Ако те дойдат в тийн възраст, много трудно се откъсват от приятелите в Бг. Лични наблюдения.
Аз бях на 30 когато дойдохме, децата на 10 и 5 и ми се иска да бях го-направила по-рано. 10 годишното ми дете свикна по-трудно и имаше повече проблеми в училище от 5 годишното, което директно си започна училище тук.
2) Прибави към възрастта 3 години, защото горе-долу толкова е процедурата в момента.
3) Какви са професиите ви?
4) На какво ниво владеете английски/френски за Квебек? Знам, че има много програми за учене на езика тук, доста от които безплатни, а и такива на които плащат на теб, за да учиш, но това е време, в което не можеш да излезеш на пазара на труда. Аз самата въпреки професионалния английски, с които дойдох, отделих 1 година учене на френски (вечер), за да достигна едно добро ниво на владеене, което ми трябваше, за да работя във френски скуул борд.
5) И двамата ли сте готови да започнете буквално отначало или само ти? Питам, защото проекта за имиграция беше моя идея, мъжът ми се съгласи, но и никога не заобича Канада, обича да я критикува, не си направи труда да учи и да си намери добра работа, а работи това, което намери преди 7 години, макар че е ниско платено и го нерви.
6) За финансовата страна няма да питам, казваш, че сте добре, но готови пари се топят като снега през май ( не е шега, понякога има )
Иначе определено има повече закони и правила от Бг и най-важното - спазват се. 

TDI, според мен Канада много ще ви допадне по този показател. Ние дойдохме по сравнително аналогични причини, плюс образованието, което в Канада е много добро за разлика от България. Отношенията между учители и ученици, самата атмосфера на насърчаване и подкрепа и т.н., са много ценни страни.

Начинът, по който се шофира, е много различен от този в България. Няма ги стресовите ситуации при шофирането в София или Варна, особено сутрин в час пик, когато е най-зле. (В другите градове не знам как е, но не вярвам да е много по-добре.)

Вече за процедурата и за започването от начало нищо не мога да кажа, ние си спестихме и двете. Но срещам доста българи, които са успели, пробили са и живеят много добре.
Хубаво е да познавате някого. Самотата в началото може да е смазваща, но това всеки го преживява по различен начин. Ще е много хубаво ако можете да работите по специалността си.

Честит празник на всички!