Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.
НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.
НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.
НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.
НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.
Ние най-накрая отидохме да вечеряме, ама минахме през сумати заведения - навсякъде беше претъпкано, децата празнуват. Намерихме някакво заведение, което не знам как да ви опиша, пълна лудница. Имаше меню "ядеш колкото можеш" и а ла карт. Имаше само няколко маси заети и решихме да е по-спокойно, и да останем там, обаче персонала май беше яко на черешата, ама яко ви казвам, тия дето бяха отпред не знаеха къде се намират, но беше толкова смешно и абсурдно - забравяха ни поръчката, носеха други неща, изнесоха половината кухня да я пробваме, говореха несвързано. А кухнята на другата крайност - беше много вкусно. Нищо де, поне бяхме в настроение и се посмяхме, макар че аз бях толкова гладна, че ми идеше да се гръмна по едно време, след като и обядът не ставаше, ама ден ми е било. 
както си мислех, че скоро не е боледувал.
Писна ми от това време.