С какво ви дразнят свекървите- 83

Аз имам сестра, но тя живее в чужбина. Майка ми няма на кого да разчита, освен на мен. Вярно, че още работи, но жена пред пенсия сама, ако е до плащане на нещо ще се справи, но с битовизмите ѝ е трудно. Всякакви ремонти по апартамента и битовата техника на майка ми, ги прави мъжа ми. Е сега в неделя ще ходим да оправя заключването на мазето, че се е изкривила някаква желязна планка, където стои катинара.
Мъжа ми има брат и сестра. Свекъра и той още работи. На всички се занимава и с ремонтите и с колите.
Сестра му преди 2 седмици, му звъни в 19ч. в петък вечерта, мъжа ми да вземе товарен бус от работата, че в събота имали да карат обемист багаж на вилата  Беше си тръгнал от работа, при това се заявява предварително рентакар, ама толкова ѝ е съобразителността. Даже се разсърди, че останало за следващата седмица, като, че той бусовете си ги избира на паркинга и се качва на който му хареса. Има ли, няма ли, това са подробности.
Общо взето има ли по-тежка работа, все е той. Не, че брат му не се включва, напротив, но мъжа ми го бива в ремонтите на всичко доста повече, а превоз може да вземе, че такава му е работата. Никога не е държал сметка, на кого колко е помогнал. И никога не е натяквал. Както и аз на него защо все се занимава с нещо на някого в почивните си дни и не е тук.
За подаръци също не натякваме от кого са, от самото начало някак автоматично се смятат от двамата и от нас и от получаващия.
А през годините е повече от ясно, че за различните подаръци е било различно участието на двамата. До сега винаги, всичко ни е било общо и щом ние така го приемаме, значи и другите ще го приемат.

Аз от темата разбрах, че трябвало да ме канонизират за светица задето подарих на майка ми за Коледа лаптоп. Ами някак логично ми изглеждаше, защото техния стария вече съвсем е взел дал, а тя обича да се рови в нета. Пък то се оказа кой знае какво, тц тц тц.

Къде е участието на мъжа ти? Подарихме се казва. Или на мама може да подариш, но когато е за свекървата трябва двамата.

И той участва. Използвам първо лице, единствено число, защото обикновено аз ги избирам и купувам. А моята свеки е истински брилянт, аз съм си я похвалила в съответната тема. С нея проблеми нямаме, чудесно мелим заедно. И на нея подаряваМ по същата схема.

Какво е антиваксър?
Иначе по питането на Сийка за намесата съм пряк свидетел на следното.
Далечен наш братовчед има син, който от малък има някакъв дефект на крачето в стъпалото. Майка му, демек свекървата, постоянно им правеше забележки как детето куца, как трябват специални обувки, водеше го на лекар, без снахата да знае. Казаха някакви специални обувки да носи момчето, ортопедични, тя му ги купи, но когато беше с майка си детето не ги носеше - снахата не ги одобряваше и твърдеше, че нищо му няма. Свекървата се ядосваше. Накрая се отказа, вече не общуват.
Той, младежът сега вече е пети клас, по-добре е, все още трудно тича, но е добре. Лошото е, че получи леко изкривяване на гръбнака. Може би понякога е добре да се вслушва човек в това, дето му го говорят.

А ако пред мен някой маже пъпки на дете с ракия и то плаче, аз ще се намеся, ако ще да ме овикат после. Не издържам на детски плач, веднъж даже го отнесох в Южния парк от една майка, но пък детето спря да плаче

Пропускаш, първо му даваш вино и после хич не плаче.

Ма  ко ,това ми хареса ,нещо такова мисля.Когато има.Като няма се казва и отказва.Рядко цитирам ,това си го запазвам.

Ние подаръци винаги правим. Обаче, ако съм в положение да няма за подарък, направо ще си кажа. Та и моята мисъл беше, че не само материалните подаръци трябва да се гледат.
Със семейството на девера сме много близки и дори се е случвало да получаваме подаръци, нужни ни за децата за лични празници. Особено аз и етървата. Но това е защото тях винаги мога да питам какво точно да вземем и те питат нас. Понякога нещо за децата ни е по-нужно в този момент, а за личен подарък да нямам нужда от нищо. Практични сме си.
Това беше и причината да споря с КАГ по нейния казус и заради думите ѝ, защото това, че не си във всекидневен контакт с родител, не значи, че те няма когато няма нужда. Или, че ти се свиди времето, или, че ти е досадно или не знам си какво.
Да, може да е досадно понякога, защото знаеш, че няма кой друг освен теб и належаща нужда на роднина ти обърква плановете, но пък не може и да ги оставиш. Но пък за объркани планове и на себе си се ядосвам, какво остава на друг.

А на Хепи не знам какво да кажа. На нас поне ни признават направеното (с изключение на сестра му на мъжа ми, тя си е отраснала с нагласата, че двамата братя са ѝ вечно длъжни).
След години се надявам да ни стигне акъла, преди да приемем нещо от детето, да видим дали има достатъчно за него или семейството му. 

Е може би аз прекалявам с черните краски, знам ли
Аз съм приела цялата рода такива, каквито са. Какво да се прави. Няма как да ги променя.
Опитвам се винаги да се поставям на тяхно място и да не съдя. Понякога е доста трудно. Съдя. Минава...

Това според мен не е съдене. И аз не бих си пренебрегнала семейството, че да уйдисам на роднина, ако ми се сервира в последния момент и не е належащ здравословен проблем. Играли сме го и този филм и променихме режисурата. Сега поне се научиха да се обаждат предварително (освен пак сестра му, както стана ясно), че се е случвало и да се обадят майка ми или свекъра със "стани и тръгни защото..." . Е, ставахме,  тръгвахме, докато няколко пъти не се обадихме, че ще пътуваме и казахме, че няма как да бием път обратно за глупости и щом може да чака.
Като не чуват, като им се казва да се обаждат предварително

Ма ко, вашите взаимоотношения са си напълно нормални и показват близост. За мен това е нормално, а и напълно подкрепям, че подаръците са от двамата, когато хората имат общ бюджет.  Ясно е, че по-често детето избира за родителите си, но в крайна сметка и и съпругът/а участват.  Дори и за помощ като ремонти е така, защото се споделя време, което може да е прекарано различно, дори и ако не участваш пряко в ремонта.

Даун, точно това обяснявах по казуса на КАГ, че не само техните отношения и честотата на срещи/чувания са мярка за близост.
Обаче излезе, че си незаинтересован, ако не водиш едни и същи досадни разговори по телефона ежедневно

Проблемът е във форумното общуване Ма ко. И на мен си ми звучала доста студена, сега намирам за напълно топли и нормални взаимоотношенията ти.

Аз се чувах ежедневно с родителите си и сме правили такива неща към тях, но мъжът ми не се е чувал с неговите, но винаги сме помагали, ако се наложи.

За подаръците, мисля че е ясно, че са според възможностите. Свекърва ми е пенсионерка, загуби партньорът си и се справя сама. Не мога да очаквам подаръци от нея. Казвала съм, че праща колети поне три-яетири пъти в годината, за което и се карам, защото таксата е повече от цената на подаръците и няма нужда да го прави, но тя се радва.

Праща на детето разни лакомства от детството му, които тук ги няма, а на мен слънчоглед .  Радваме се много, защото праща неща, които обичаме.

Нашия случай е по-особен, защото, когато се събрахме с мъжа ми ние не трябваше да се опознаваме и напасваме с родители, а да променяме порочни практики. С него се познаваме от ученици, а майка ми викаше него и друг приятел, звънейки директно на тях, за всеки така наречен проблем, свързан с мъжка работа. Аз познавам и помня и свекърва си, между другото, само дето тогава не ми беше свекърва.
От тази позиция винаги съм била на мнение, че границите трябва да се поставят в началото, защото установени отношения, по-трудно се променят. Ако нещо не ти харесва в отношението отсреща, е по-добре да го изясниш и промениш в началото. Не може някой да прави нещо с което не си съгласен с години и да чакаш да му просветне от самосебеси. Няма как да стане.
Майка ми много се изпускаше в началото да дава непоискани акъли, но аз бях тази, която при неуместни изказвания ѝ казвах в прав текст, че за въпросното нещо нито ѝ искам съветите, нито ще ѝ търпя месенето. Ясно съм показала за какво няма да търпя намеса и акъли и за какво може да направя компромис.
Свекъра може да е несъобразителен, незаинтересован дори, но не се е месел. Имал е изцепки с изказвания за децата, тогава мъжа ми си реагира.
На майка ми доста по-трудно ѝ увря главата в това отношение, защото тя предварително си имаше мъжа ми и общия ни приятел за близки. Мъжа ми не е от споделящите с всеки, но приятеля често е споделял с майка ми като с негова, много преди да се съберем с мъжа ми, а те двамата (както и аз всъщност) са израснали заедно с въпросния приятел и открай време са като залепени.
Трудно ми беше да ѝ поставя границите, докато действах с нагласата "от мен да мине". Като ми мина "от мен да мине" и обърнах подхода, много бързо ѝ стана ясно къде ѝ е границата.
За това винаги съветвам снахите да не минава от тях, защото установят ли се отношения, които не им харесват или нещо, което ги дразни,  е в пъти по-трудно да го промени после. Не защото не се променят възрастните, а защото не се променят мъжете. Ако не си поемат техните фунции в семейството да се премахне нещо, което спъва каруцата, то тя сама трудно ще го направи.

Даун, първото което майка ми слага в колетите за чужбина е семки

Даун, първото което майка ми слага в колетите за чужбина е семки
[/quote]

Най-важното на първо място  .