Мама стачкува! Стигнахте ли вече дотам?

И аз мразя да гладя, но сме купили толкова ризи, че да стигат за 3 седмици негладене някъде.  

П.С. В "топлото" сиво има примерси на други топли цветове, не е само монохромното черно-бяло. Предполагам това е визирано в предния пост.

chrissy, не знам - аз съм само един прост графичен дизайнер.  За мен сивото е процент от черното.

Ааааа, хич не ме интересува с колко нюанса на сивото се облича, когато не е с мен. Когато сме заедно и двамата се консултираме какво да облечем.

Зависи как изкарваш цвета- но по принцип има "топло черно" и "студено черно". Говорим за микс от пигмент и текстил- има всякакви варианти, плюс отражение от светлината. Цветът в реалния свят не е толкова просто нещо, както в RGB схемата. А и при дизайнерите имаш палитрата Pantone, в която има разграничение между warm grey и cool grey.

Да не говорим, че ако седнеш с едни боички, има много начини да получиш сиво и наличието на различни пигменти в сивото ще даде по-топли или по-студени цветове. Сиво не се бърка от черно и бяло, а може от оранжево, синьо и бяло. И двете ще са сиви, но с различна температура.

И ако обуеш топло сив панталон със студено сиви чорапи, става странно.

Те нюансите на сивото не бяха ли 50?
Сега сериозно - по времето когато нашите баби са имали поле за изява като домакини, естествено, че са се занимавали самите те с готвене, чистене, гладене, пране. И още - шиене на дрехи, плетене, бродиране на гоблени, плетене на дантели, приготвяне на различни видове сладка и конфитюри. Говоря за градски бит с достатъчно свободно време при правилно разпределение на задачите. Тези дейности по същество са били важни за тях, така са си запълвали времето - на следобедното кафе са имали възможност да опитат домашния кейк на братовчедката на мъжа си например, или на кумицата и т.н. Просто лайфсталът най-общо казано е бил различен.
После след 50-те години с със соц. правилата "Всяка жена на работа!" тези дейности са се поопростили, но чувството, че така жената се доказва пред обществото е останало.
И моята майка ме е учила например да бродирам и да гладя, но сега не се занимавам с това. Не считам, че трябва да се изявявам като примадомакиня, домът ни е място, в което да се отпуснем и да се радваме един на друг, а не театър за изява пред роднини, близки и приятели.
Мъжът ми не е глава на семейство, а равноправен партньор във всяка една дейност. Ако ми е приятно, ще го поглезя с изгладена риза, ако не съм на кеф - няма.
Но и ние двамата и децата ни можем да се оправяме с домакинството, то остава при наличието на тази битова техника да е нещо друго. Негово "величество" мопа приляга добре и на четирима ни, , когато се налага да се забърше пода например.
Единствено за лично удобство сме си разпределили ресори - кой от нас за кой уред отговаря, кой за какви провизии е длъжен да следи, кой плаща битовите сметки, кой поддържа колите, кой полива цветята. Имаме и строго разграничение и дейности, свършвани от който свари. Така никой не се чувства  прислужник на останалите, а човек, който допринася за общото спокойствие.
Малко дълго стана, но ми дойде музата.

За мен милион пъти по-странно е да забележиш такова нещо 

Нюансите сиво трябва да бъдат само 50 и никакви други извън тях! 

Е, как, нали ще ти е студено на краката.

Уж ме бива в тези неща, но и аз не правя разлика м/у топло и студено сиво
Дъщеря ми пък е тотално сбъркана с цветовете. Сигурно е неосъзнат мъж. Добре че е модерна шаренията и да ходят с различни чорапи, та минава, че нарочно е точно по модата 
Като се замисля за познатите мъже и жени, май са еднакво ориентираните и неориентираните от двата пола. Поредната градска легенда за мен.

Все едно аз съм го писала, за рекламата със забравената ютия все се шегувам, че нямам такива проблеми по простата причина, че няма опасност да я включа
Като се наложи за по-официален повод си се гладя, не съм с 2 леви, но ми бърка в здравето.

Аз съм по сивото. Дъщеря ми вече ми се смве, като посегна към сива дреха в магазина. ММ прави безумни цветови съчетания, обаче му се кефя. Облича се сам сутрин, аз спя. Гладя само моите рокли и ризи, останалите карат с изпънати тениски.

Мъжът ми е минал на системата "униформа", еднакви тениски и дънки. Ако имам време, трябва да му измисля някакъв перманентен стайлинг и да не го мисли- дънки, тениска, hoodie, униформа за айтита, много са ми сладки така:)

Лесно се виждат различните температури сиво, като сравниш двете, няма как да не се забележи. И аз обичам сиви дрехи, а там трябва да се внимава. Например ако искаш да комбинираш сиво плюс цветно, трябва сивото да има "парче" от цвета в себе си, иначе излиза странно.

Бе да ви кажа, не съм доволна, че съм жена, мамка му! Напоследък се замислям за това какво, аджеба, другите членове на семейството правят за мен. Ама лично за мен. Нещо, което е свързано с личността ми, вещите ми и конфорта ми. Аз им пера гащите, моите никой не ги пере. Аз им правя закуска и кафе,  на мен никой не ми прави, все аз ставам първа, ама и последна да стана, все тая. Аз стягам техните багажи, моят никой не стяга, те никога не знаят кое къде им е, вечно трябва да знам къде са им ключовете, очилата, портмонетата и изобщо задниците къде са им. А ако аз не мога да си намеря нещо, никой никога не го е виждал. Никой не ми сервира, никой не ми отсервира, не ме пита как съм, аз просто винаги съм добре и в кондиция. Тук включвам и двете баби (дядовците си отидоха), едната от които живее отскоро с нас, а другата е болнава. Все търча да оправям някой, да помагам, да обгрижвам и си викам, ми ако аз легна болна (да не дава Господ) какво ще се случи, дейба?! Ще поставя цялото семейство в шах. Ама мъжът ми плащал сметките, ама нам ко... Ама това са сметките на цялото семейство. Не моите лични. Да оправиш нещо счупено вкъщи също не е грижа за самата мен, както аз ти оправям дрехите, които си нахвърлял безразборно из цялата къща и утре ще си ги намериш на дъвка. Всички мен чакат аз да кажа какво ще ядем и да вземам решения за милион други дребни битовизми. Нещо ми е несправедлива цялата работа. А бях толкова глезено дете...

И аз съм така. Мъжът ми дава парите, ама аз плащам сметките. Не искам нищо да правят за мен, просто искам да си вършат своите неща и да ме оставят на мира. Ето, сега и кучката иска нещо!

Сметките ги плащаме с едно цъкване на мишката, нямаме разпределение строго.
За поливането на цветята също - който види, че са за поливане ги минава. Имаме едни във входа, тях той ги полива, пресаждане също - мен ме е гнус да пипам пръст, все имам чувството, че ще изскочи някой гигантски червей, трябва си силен мъж за тая борба 

По колата е той, хоби му е, на мен пък мебелите вкъщи са ми такова, и да няма нещо за майсторене си намираме какво да ръчкаме

Но имам предвид оправяне лично, ако е за майстор няма значение кой ще врътне телефона или ще закара нещото (в общия случай, не конкретно при нас), освен ако не е нещо тежко, тогава викаме някой приятел за помощ.

Но последните са извънредни неща, като дойдат ги разпределяме, а за който е по-малко поема ежедневните.