Аз пък имам ОКР към миризми. Такава на "крака", особено пък комбинирана със силен афтършейв, е в състояние да ме държи със седмици полуболна. Главата ме заболява веднага, а адреналинът направо ме задушава.
- Публикувана: 5 юни 2017, 11:23 ч.
- Последно мнение: 11 юли 2017, 15:15 ч.
Мама стачкува! Стигнахте ли вече дотам?
Аз пък имам ОКР към миризми. Такава на "крака", особено пък комбинирана със силен афтършейв, е в състояние да ме държи със седмици полуболна. Главата ме заболява веднага, а адреналинът направо ме задушава.
Не знам дали това е точно ОКР . 
И според мен описаното с миризмите не е ОКР, едва ли има човек, който да се чувства добре при описаното
savina_33, в други теми сме си говорили, че си ок с това човек да не пипва нищо в дома си (мисля за съпруга ти става дума), учудвам се, че реагираш така, чак пък 1 г. наказание
Това пък ми е "любимо", да натъпчем всичко на топка и да имитираме ред 
хич не е мърлявщина 
savina_33, в други теми сме си говорили, че си ок с това човек да не пипва нищо в дома си (мисля за съпруга ти става дума), учудвам се, че реагираш така, чак пък 1 г. наказание
Ако по чекмеджета е пъна лудиница, няма проблем ,стига да не го виждам .
хич не е мърлявщина 
НСЧ, вярно е че мъжът ми не помага много, но и не разхвърля и не цапа. Не разхвърля дрехи и чорапи, не оставя чаши и чинии след себе си.
До компютъра нарежда чаша за кафе, после бира, на другия ден вино....ако не мина да ги обера ще изнесе цялата кухненска посуда в хола......аз съм обичам подредено, чисто, красиви вещи, уютна къща....но отдавна съм разбрала, че с такъв мъж и дете приличащо на него няма спасение....!
Аз пък имам ОКР към миризми. Такава на "крака", особено пък комбинирана със силен афтършейв, е в състояние да ме държи със седмици полуболна. Главата ме заболява веднага, а адреналинът направо ме задушава.
Тук съм и аз, ама И към подмишници.
Блъсва ме мигрената, пада ми пердето и ако не успея да се отдалеча бързо достатъчно надалече, става страшно.....
..Писах за съвета на баба ми "не ходи празна". Много помага. Ако съм тръгнала към спалнята и видя нещо по пътя, просто го взимам и слагам на мястото му. Не ми пречи да прибера нещо в шкафа, вместо на края на седмицата да се видя в затрупани плотове и да се хвана за главата и вместо да си почивам да трябва да подреждам, преди да изчистя. Самото чистене е не повече от час. Хамалогията по подреждането е повече и ако се прави на момента, спестява супер много време.
И смятам, че е притискащо за децата, и за който и да било да не могат да си оставят нещо по плота или в хола, защото мигом ще бъде прибрано, или да виждат как се вмъкваш след тях в банята да подсушаваш крана.
На мен пък ми е интересно защо точно жената се изкарва мързеливата и корена на проблема с хаоса.
Не забравяйте, че все пак живея с полусъзнателни създания и един "разсеян професор", като всички имат различни по успешност дни. Някои дни са като торнадо. В такива дни по никакъв начин не мога да си наложа да вървя след всички. Просто наум изчислявам колко време се налива за нулев резултат и зарязвам всичко. Защото, както казах, дори да оправя 3-4 пъти, което въобще не е мързел, понякога трябва да се разтреби и 10 пъти. Е нямам сили.
Сутринта намерих фунията и кухненските ръкавици в спалнята. Едната дъщеричка е решила, че това е най-най хубавата играчка на момента. А понякога ако ме види да прибирам по местата, може да се случи така, че от любопитство да наизкара целия шкаф и да ми отвори работа.
И преди да заговорим за възпитание- не режа изследователския дух, нека рови. Но си имам лимит от прибиране за деня и като ми свърши лимита, оставям всичко- и чинии в мивката, и играчки по пода. Таткото въобще не забелязва. Особено ако си има задачи или обмисля нещо- живее в паралелната вселена. А и на мен не ми е приятно да го гоня със забележчици, така си убиваме либидото взаимно.
А Контесата продължава да не прави разлика между питомци и собствени деца...
Не забравяйте, че все пак живея с полусъзнателни създания и един "разсеян професор", като всички имат различни по успешност дни. Някои дни са като торнадо. В такива дни по никакъв начин не мога да си наложа да вървя след всички. Просто наум изчислявам колко време се налива за нулев резултат и зарязвам всичко. Защото, както казах, дори да оправя 3-4 пъти, което въобще не е мързел, понякога трябва да се разтреби и 10 пъти. Е нямам сили.
Сутринта намерих фунията и кухненските ръкавици в спалнята. Едната дъщеричка е решила, че това е най-най хубавата играчка на момента. А понякога ако ме види да прибирам по местата, може да се случи така, че от любопитство да наизкара целия шкаф и да ми отвори работа.
И преди да заговорим за възпитание- не режа изследователския дух, нека рови. Но си имам лимит от прибиране за деня и като ми свърши лимита, оставям всичко- и чинии в мивката, и играчки по пода. Таткото въобще не забелязва. Особено ако си има задачи или обмисля нещо- живее в паралелната вселена. А и на мен не ми е приятно да го гоня със забележчици, така си убиваме либидото взаимно.
А Контесата продължава да не прави разлика между питомци и собствени деца...
Barefoot Kontesa, казах кое според мен е притискащо и плашещо - бърсането на капки в банята и примиране след всеки, ако си е оставил нещо в общите стаи за ползване (кухня, хол). Щом смяташ, че е нормално, ок, но има и други много по-леки варианти, в които също не липсва хигиена, просто се живее спокойно, без да се подрежда постоянно.
Мен ме подплаши това пазене на някаква възглавница, която е забранена за облягане и е само за красота и трябва да е изпъната. Като дете такава чест съм оказвала само на ръчно везана възглавница, как ли пък ще пазя някакви Икейски или други серийни производства...възглавниците са за облягане.