Фиффи,и аз така съдя по мен. Но за спането няма как да е като нас,щото ние спим голи.
Много, много ми е криво. На всичкото отгоре този месец сме и без кола, та трябва да я возя с таксита и без столче и ще си скъся животеца с поне 10 годинки!
За това, че може да се наложи операция с упойка, изобщо не искам и да мисля....

После загрях за какво иде реч. Аз още не съм, но ММ го направи веднъж и на секундата изяде и той един през ръцете от мен и се чудеше от къде му е дошло.
А аз просто инстинктивно като видях, че се посяга към малкия (нищо, че е ММ) реагирах като майка орлица (неочаквана реакция).
Майтапа на страна, но четох, че така като почнат сами да си я дърпат и понякога успяват да си я забелят, та надявам се това нескончаемо опъване поне да има полза някаква.
Скарам му се и сбърчи муцуната за рев. Ама карам му се понякога, особено като почне да се лигави (не буквално
, че то ако е буквално, ще трябва да е непрекъснато
). Повишавам тон и по-сериозно му говоря. И аз си помислих, че сте се научили да пляскате с ръчички

Коментира се, че ако всеки ден го следиш стриктно, може да се види още в началото и с дръпване да се оправи. Гадна история












