А, и защо ще си сменяш религията? Да правиш секс с някого не изисква да сте от една религия.
- Публикувана: 9 юни 2017, 00:14 ч.
- Последно мнение: 2 юли 2017, 16:46 ч.
Влюбена съм в шефа си, но той е с 30 години по-голям от мен
А, и защо ще си сменяш религията? Да правиш секс с някого не изисква да сте от една религия.
So Lucky*, какво семейство, какви пет лева? 
Той два пъти я е заговорил и един път седнал до нея. Сексът е мираж. Засега само загубата на работата е почти 100% сигурна. Пък и като толкова иска да прави семейство, може той да си смени религията. За такъв вариант помислено ли е?
Той два пъти я е заговорил и един път седнал до нея. Сексът е мираж. Засега само загубата на работата е почти 100% сигурна. Пък и като толкова иска да прави семейство, може той да си смени религията. За такъв вариант помислено ли е?
Той два пъти я е заговорил и един път седнал до нея. Сексът е мираж. Засега само загубата на работата е почти 100% сигурна. Пък и като толкова иска да прави семейство, може той да си смени религията. За такъв вариант помислено ли е?
Хех, опасявам се, че има тънкости на еврейската религия, които правят това невъзможно
Хайде да успее първа среща да докара пък после ще се чудим за релиите
Моята най-голяма любов започна точно по същия начин.. той беше много по-голям от мен, на по-висок пост във фирмата. Всеки път, когато го видех и полудявах, получавах сърцебиене, даже устните ми трепереха от притеснение. И така мина година - заспивах с мисълта за него, събуждах се с мисълта за него, само си търсех поводи да говоря с него, даже го ревнувах от други колежки, а той хич не ме забелязваше. И един ден чакахме асансьора заедно /той попринцип си е шегаджия и ме попита как си изкара на нова година и нещо се избъзика/ и тогава изтърсих "няма ли да си запишете номера ми" (заклевам се никога аз където съм толкова срамежлива и притеснителна никога не бих изтърсила такова нещо особено пред човек, който не познавам и който е над мен във фирмата) но думите ми просто излязоха от устата. И той си го записа, започнахме да си пишем, после да излизаме, но ми е казвал, че ако аз не бях направила първата крачка той никога нямаше да я направи /било го страх да не съм поставено лице да му вземе някой поста, някакви компромати да тръгнат и т.н./ и така после 3 години бяхме заедно - най-хубавите в живота ми, завинаги си остана моята тръпка и любовта на живота ми... 
Моята най-голяма любов започна точно по същия начин.. той беше много по-голям от мен, на по-висок пост във фирмата. Всеки път, когато го видех и полудявах, получавах сърцебиене, даже устните ми трепереха от притеснение. И така мина година - заспивах с мисълта за него, събуждах се с мисълта за него, само си търсех поводи да говоря с него, даже го ревнувах от други колежки, а той хич не ме забелязваше. И един ден чакахме асансьора заедно /той попринцип си е шегаджия и ме попита как си изкара на нова година и нещо се избъзика/ и тогава изтърсих "няма ли да си запишете номера ми" (заклевам се никога аз където съм толкова срамежлива и притеснителна никога не бих изтърсила такова нещо особено пред човек, който не познавам и който е над мен във фирмата) но думите ми просто излязоха от устата. И той си го записа, започнахме да си пишем, после да излизаме, но ми е казвал, че ако аз не бях направила първата крачка той никога нямаше да я направи /било го страх да не съм поставено лице да му вземе някой поста, някакви компромати да тръгнат и т.н./ и така после 3 години бяхме заедно - най-хубавите в живота ми, завинаги си остана моята тръпка и любовта на живота ми...
Ех, че хубава история...а защо няма и заживели щастливо, докато смъртта ги раздели?
Щот много лигаво ще стане.Ще почнем да се пързаляме из темата
Принципно погледнато, щом авторката е решена да действа, със сигурност могат да се намерят по-интелигентни начини да привлече вниманието на този шеф.
Аз самата съм мениджър, имам подчинени и ако някой ден някой от тях ми се изтъпани с молба за напускане в ръката и ми каже, че е влюбен от години в мен, защото няколко пъти сме си разменили любезности и съм седяла веднъж на служебна вечеря до него, честно, ще го помисля за откачен и ще му посоча вратата.
Да не говорим, че мъжете, пък било то и религиозни евреи, са ловци и тя никак няма да спечели ако му се поднесе на тепсия.
Според мен, щом толкова го иска, нека да измисли някаква стратегия как да събуди интерес в него и да го подтикне той да направи първата крачка. Само да внимава да не се направи на шут пред колегите си.
Аз самата съм мениджър, имам подчинени и ако някой ден някой от тях ми се изтъпани с молба за напускане в ръката и ми каже, че е влюбен от години в мен, защото няколко пъти сме си разменили любезности и съм седяла веднъж на служебна вечеря до него, честно, ще го помисля за откачен и ще му посоча вратата.
Да не говорим, че мъжете, пък било то и религиозни евреи, са ловци и тя никак няма да спечели ако му се поднесе на тепсия.
Според мен, щом толкова го иска, нека да измисли някаква стратегия как да събуди интерес в него и да го подтикне той да направи първата крачка. Само да внимава да не се направи на шут пред колегите си.
Скрит текст:
Моята най-голяма любов започна точно по същия начин.. той беше много по-голям от мен, на по-висок пост във фирмата. Всеки път, когато го видех и полудявах, получавах сърцебиене, даже устните ми трепереха от притеснение. И така мина година - заспивах с мисълта за него, събуждах се с мисълта за него, само си търсех поводи да говоря с него, даже го ревнувах от други колежки, а той хич не ме забелязваше. И един ден чакахме асансьора заедно /той попринцип си е шегаджия и ме попита как си изкара на нова година и нещо се избъзика/ и тогава изтърсих "няма ли да си запишете номера ми" (заклевам се никога аз където съм толкова срамежлива и притеснителна никога не бих изтърсила такова нещо особено пред човек, който не познавам и който е над мен във фирмата) но думите ми просто излязоха от устата. И той си го записа, започнахме да си пишем, после да излизаме, но ми е казвал, че ако аз не бях направила първата крачка той никога нямаше да я направи /било го страх да не съм поставено лице да му вземе някой поста, някакви компромати да тръгнат и т.н./ и така после 3 години бяхме заедно - най-хубавите в живота ми, завинаги си остана моята тръпка и любовта на живота ми...
Доста елементарно те е ....изпързалял.
Ама то това, влюбената жена, е готова да вярва на всякакви глупотевини.
Без грам подигравка, и мен са ме пързаляли.
Личи си, че авторката няма никакъв опит с мъжете....Друга, по-"отракана", на нейно място, досега щеше да е осъществила връзката и да е забравила.
А начини да "подмамиш" един мъж-безброй.
1.може да търсиш професионални съвети
2.може да си измислиш драма и да плачеш на рамото му
3.използваш личен повод за почерпка с колеги, каниш и него
още да измислям ли?
Моята най-голяма любов започна точно по същия начин.. той беше много по-голям от мен, на по-висок пост във фирмата. Всеки път, когато го видех и полудявах, получавах сърцебиене, даже устните ми трепереха от притеснение. И така мина година - заспивах с мисълта за него, събуждах се с мисълта за него, само си търсех поводи да говоря с него, даже го ревнувах от други колежки, а той хич не ме забелязваше. И един ден чакахме асансьора заедно /той попринцип си е шегаджия и ме попита как си изкара на нова година и нещо се избъзика/ и тогава изтърсих "няма ли да си запишете номера ми" (заклевам се никога аз където съм толкова срамежлива и притеснителна никога не бих изтърсила такова нещо особено пред човек, който не познавам и който е над мен във фирмата) но думите ми просто излязоха от устата. И той си го записа, започнахме да си пишем, после да излизаме, но ми е казвал, че ако аз не бях направила първата крачка той никога нямаше да я направи /било го страх да не съм поставено лице да му вземе някой поста, някакви компромати да тръгнат и т.н./ и така после 3 години бяхме заедно - най-хубавите в живота ми, завинаги си остана моята тръпка и любовта на живота ми...
Това звучи като приказка. Благодаря, че сподели, много се радвам, че при теб се е получило!
Беше си приказка.. за съжаление обстоятелствата ни разделиха, въпреки че все още знам, че той си ме обича, като ме види на асансьора и ме целува по челото..много боли,че не сме заедно, но вярвам че има съдба, че не беше случайно и се радвам, че послушах вътрешния си глас и изживях най-хубавите мигове в живота си. Пожелавам ти да ти се случат нещата точно както ги желаеш..
Беше си приказка.. за съжаление обстоятелствата ни разделиха, въпреки че все още знам, че той си ме обича, като ме види на асансьора и ме целува по челото..много боли,че не сме заедно, но вярвам че има съдба, че не беше случайно и се радвам, че послушах вътрешния си глас и изживях най-хубавите мигове в живота си. Пожелавам ти да ти се случат нещата точно както ги желаеш..
А защо се разделихте, ако не е твърде лично?
Бъди по-смела и действай доколкото позволява ситуацията. Млада си- работа бол, особено след като си и способна. По-скоро тези вълнуващи моменти са дефицит в нашия живот, а някои какво ли не дават, за да изпитат такава емоция.
Аз познавам евреин, който има 4 деца и жена и въпреки това не спира да ме кани да излизаме, при все че знае, че съм омъжена. Той е от кофти евреите, със сигурност, но твоя пич е различен. Пожелавам ти една щастлива любов, другото не го мисли. Само внимавай, защото понякога представата ни за някой човек (а ти доста дълго си влюбена) може да ни подхлъзне много жестоко. Успех !
Аз познавам евреин, който има 4 деца и жена и въпреки това не спира да ме кани да излизаме, при все че знае, че съм омъжена. Той е от кофти евреите, със сигурност, но твоя пич е различен. Пожелавам ти една щастлива любов, другото не го мисли. Само внимавай, защото понякога представата ни за някой човек (а ти доста дълго си влюбена) може да ни подхлъзне много жестоко. Успех !
Препоръчани теми