На какво трябва задължително да научим децата си до седмата година?

Така е, но сега маТряла май много лош, та бъдещето плаши. Дано се вразумяват с годините, само това се моля, че те ще са ни докторите, те ще са ни учителите ....Даже те трябва още по-лесно да намират пътя на добрите обнсоки и възпитание, на фона на цялата информация с която израстват.

Такава дума е езика ни няма.

Има такава дума, но значи друго (континентален шелф, термин от география и геология).

Хахаха, права си, ама от него книги трудничко ще събориш.

Приемам забележката, неволно съм използвала чужда дума. Ама като гледам и теб те мъчи българския  Карай, не се притеснявай. Нямаше нужда да спамиш. За друго си говорехме, а и не виждам някой да не е разбрал за какво става дума.

здравейте, чета темата от известно време, включвам се защото се хванах за думите на vici75, че ".... но сега маТряла май много лош, та бъдещето плаши." Vici75, искрено се надявам,че под маТряла визираш нас самите, а не децата защото то нещата тръгват от нас. Детето попива средата в която живее, то е ... както казват някои празен лист върху който живота рисува, дори мисля че по презумция децата се раждат добри, после стават това което са. Просто споделям собствената си теория. Аз ги приемам като потърпеши от това, че са се родили в един много по-материален и презадоволен свят - презадоволен от вещи, но не и от ценности.

Напълно съм съгласна с вас . Точно така е.    Като чета за какъв бой става въпрос и си викам аз съм уцелила от тотото. Всички на вън ми завиждат колко кротки и послушни деца са моите как съм го постигнала .Само на 2 години ,а вече комуникираме като големи хора .Разбират всичко от първия път не се налага да обяснявам по повече пъти още по малко да прилагам бой .Пък после ми кажете дали деца не се гледат в спокойна среда без някой непрекъснато да им се кара за нещо .Само дето понякога съвсем умишлено ги оставям да правят бели и след това обяснявам ,че примерно сега както са изцапали трябва да изчистят и друг път не го правят ,защото знаят какво следва .Не съм от хората ,който само повтарят това не може или Еди какво си не може .Като падне само ще стане.Не ходя подирта им да повтарям сега ще паднеш .И все пак внимание да не е тежко падането .

Ани, реално на никой не му пука какво правят другите майки с децата си. Правят там нещо...само майките си мислят, че ги гледат, но наистина- на никой не му пука. Също така не мога да повярвам, че двегодишни изпълняват всичко и винаги ще е така. Изчакай малко, след седмица може друго да им дойде на ума. Общо взето като са добрички, е временно затишие, като станат дяволи, също е временно. Но такова нещо като перманентно възпитано дете няма- може да има някои наплашени или притиснати, но детето винаги ще разваля рамките, а майката винаги ще има задача да гради нови рамки.

Абе то и моето до 2 г. беше душица, но после ми стопи лагерите, пустия бебешки пубертет, по-зле от същинския.
Не всяко дете го минава, но пък които ги хване ги друса яко.
Затова на тази крехка възраст не бих се радвала колко са кротки, рано е да се каже

Много сте зли!
Жената иска да се похвали колко е перфектна и какви идеални деца има, а вие и отваряте очите...
Оставете я да си вярва, че всички пред блока и завиждат

Светът винаги е бил материален.
Няколко века само ако се обърнем назад, колко народ е продавал 12-14-годишни момичета на уважавани и велики крале, заради някое парче земя и графска титла, а жените са се радвали на нови рокли, бижута и прочие дрънкулки. Страшни "ценности"...
Няма значение времето, какви ще бъдат децата ни зависи от нас.

Отговарям по темата, Ани едикояси не знам коя е и защо сте я захапали  

1. Да съчувства на другите, да помага
2. Да си прощава

Всичко останало: хигиена, дали да пие вода по време на ядене или да мре от жажда, дали да мие ръцете си по 567 пъти на ден, ми е тотално безразлично. У дома живеем с 3 дом. животни, ръце мие рядко след игра с тях, зъби понякога пропуска - не я следя. Вода пие когато й се пие, храни се колкото поиска, когато поиска. Никой никога не ме е карал да ям под час, за което съм благодарна на родителите ми. Връщам жеста към следващото поколение, както ни съветва Атанас Далчев.

Уча я да помага - участваме в базари за болни дечица, отделяме от нещата й за благотворителност, помагаме на животинки в беда. Малки, но редовни жестове, които имат за цел да я накарат да осмисли мястото си в този свят. Мечтата ми е да стане вет. лекар - ако се случи, ще се смятам за успял родител.

       Допълвам- не точно уча, защото това не се учи, а се старая да култивирам една по-фина чувствителност към заобикалящия свят, към значими събития,които хората някога са преживели и към актуални проблеми.Не мога да допусна да не се знаят и да не се чувстват определени събития или поне да няма някакво, пък ако ще и неприемливо за мен отношение. Но не и безразличие.За целта говорим, отбелязваме дати, посещаваме исторически паметници макар и със спорно в хода на историята значение, гледаме тематични филми , четем понякога все още заедно и обсъждаме прочетеното.

     

Слънчоглед66 до някъде си права, защото не виждам аз моето дете да попива нищо от нас – ни за хранене, ни за спорт, ни за нищо. За всичко водим борба, както казах и по напред. Прави си каквото знае, даже ако не го оставя съм сигурна, че и то ще направи опити да мачка храна, да вършее където му скимне и т.н. Но не сме го оставяли, та от там и подобни пориви са потушени още в зародиш. А съм напълно съгласна с това че са потърпевши от това, че са се родили в един много по-материален и презадоволен свят, въпреки че така е било от как свят светува. В момента се чувства някакво пренасищане, което повлича и тая свободия и чувство на безнаказаност. Съгласна съм и с това, че никой не го интересува кой как си възпитава децата. Мен също. Кой каквото иска да прави и каквито иска методи да използва, до момента обаче в който чуждо дете почне да се държи странно в моята къща на пример, посяга на учител, малтретира животно, малтретира друго дете, безчинства необезпокоявано някъде, ми е крайно не приемливо и започвам да се чудя къде са му били родителите и как са позволили да попие такова поведение.

Ани малки са ти дечицата още. Но въпреки това ако успееш да ги запазиш близко до това което са в момента, ще е голям успех. Може пък да си останат такива, по-хрисими и всичко което правите сега, от гледна точка на възпитание, да им е в помощ за напред в живота. Имам и познати, не много, на които децата им бяха точно като това което си споделила за твоите. Вече са големи и така си се съхраниха. Но това са единици случаи.
Също така деца лекарства да пият, е едно от трудните неща. В болницата която посещаваме, даже имаше конкурс на подобна тема от сорта „трикове за най-лесно приемане на лекарства“. Явно наистина им е трудно, не се лигавят.


Не разбрах защо така нападнахте Ани, независимо как е описала децата си.

Що пък да не е възможно да й завиждат за кротките деца?!?!

Моето второто, уж е момиче, а е непослушно колкото три деца. И инато /зодия Скорпион/...  Обикновено  всичко постигаме с много преговори и разправии, увещаване, повтаряне по 200 пъти.   Та като видя кротко и послушно дете, не е чак да завиждам, но определено ми прави впечатление.