На какво трябва задължително да научим децата си до седмата година?

  • 15 685
  • 137
  •   1
Отговори
# 75
  • Мнения: 47 352
Не се сърди, човече, не знам до колко може да се разичита на това, че като са яли бой и за това са агресивни. Напоследък всичките тези дечурлига дето бият учителки, бият/убиват/ритат съученици са точно деца отгледани с много любов от баби, дядовци, един родител и т.н. ...

Не мога да твърдя за деца, които не познавам, но от преките ми наблюдения - всички до едно са бити, и техните родители са бити, + родителите им са бивши побойници като деца.
В основното ми училище синът на една учителка ошамари друга, майка му ошамари него (редовно), и нещата се покриха по колегиален начин. Такива неща си се случваха, но никой не ги правеше публични, само преките свидетели знаеха. И тези деца възпитават децата си по същия начин - бой и прикриване. Но вече нещата се променят и се правят обществено достояние, започват наказания и не всеки напред ще се измъква така лесно.
Но понеже повече тормозени сега се оплакват (както и трябва) се създава усещане, че случаите изведнъж са станали много.

# 76
  • Мнения: 10 694
Ясно че няма универсална рецепта за всички. Всичко си зависи от това как възприема детето. Моето например не вдяваше ни от дума, ни от бой. Обаче почнех ли да му хвърлям играчките, а той много се привързва към вещи (до полуда), направо откачаше и се спираше, и замръзваше, и много бързо му се изясняваше какво не трябва да прави.

Аз бих казала, че родителите трябва да вземат мерки, каквито и да са. Но не да си умават ръцете и да ми твърдят, че им писнало да говорят, че боя не оправя, че те деца и дай да ги оставим като говеда да се държат, а наистина да се намери начин за възпитание. Възпитанието не става от днес за утре и си е доста дълъг процес. Колкото по-рано се почне, толкова по-добър успех ще има. А това за миене на зъби, подреждане и т.н. това ще го научат. Въпроса е как да ги научим да бъдат хора.

# 77
  • Мнения: 138
Скрит текст:
.......И те поотупваха децата си, пък после се чудят защо пребили този и онзи съученик. Няма как. Това е положението, научиш ли ги, че с насилие се решава въпроса, копират.
Насилието е безсилие. Родител, който не може да намери решение удря.
.....................


Не се сърди, човече, не знам до колко може да се разичита на това, че като са яли бой и за това са агресивни. Напоследък всичките тези дечурлига дето бият учителки, бият/убиват/ритат съученици са точно деца отгледани с много любов от баби, дядовци, един родител и т.н. Няма да забравя някакво скоро беше набило някакъв възрастен човек и дядо му дават и човека казва „добро ни е детето, ама защо е направил така“. Така, че по мое наблюдение точно тези дето не са бити, си позволяват своеволия, понеже си знаят, че каквото и да направят, хората дарили ги с толкова любов, няма да ги предадат. Между възпитателен бой (изобщо ако можем бой да го наречем) и малтретиране има разлика.

А тук в Щатите преди да стане модерно да звънят на 911, бая са ги поотупвали според мои колеги. Имах една колежка етиопка, разправяше ми като го докопа сина си с грешно поведение, „застъпвала съм му ръцете с крака и бой с каквото сваря“. Е човека вече е голям, адвокат е по професия, ама не му се е отразило негативно. Други двама американци мъже, те пък все за бой с някаква дървена лъжица ми говорят, но не са влизали в подробности, та не знам точно какво стои зад тази дървена лъжица. И двамата са с по 4 деца. Всичките са с много добри професии, хайта от никой не е излязъл. Та явно дървената лъжица си е свършила работата.

А тези деца за които ви разправях, с пръст не са пипнати, любов в изобилие, отглеждане с любов, тон не се повишава за нищо, понеже на деца се говори, че се озлобявали и резултата на лице. А то щом до бой се стига в някаква ситуация, от ясно по-ясно е, че родителя е бил безсилен. Обаче аз докато се анализирам дали съм силна или безсилна, то ще ти разколачи къщата примерно или ще ти плюе и мачка храна. Което едва ли ще изтърпя, като тези въпросни родители. Бих се изтеглила по най-бързия начин и взела съответните мерки, в зависимост от това как предпочита да ме разбере. Та къде е истината, всеки за собственото си дете трябва да я намери.
А иначе за боя има една нашенска приказка „Боя само на грънцито вреди, че може да го счупи“

[/quote]

"Гледам и не вярвам на ушите си."  Shocked vici75, и каква точно е разликата между малтретиране и  "застъпвала съм му ръцете с крака и бой с каквото сваря“, за което се разказва сякаш е най-нормалното нещо на света?! ... Въпросът е риторичен, не ми отговаряй, че достатъчно развали хубавата тема с теориите колко, ибре, хубаво и полезно нещо е боят...

Това, че някой е станал адвокат, не значи, че нещо такова не му се е отразило както лично, така и в отношенията му с родители и с евентуални съпруга и деца. Само той си знае..., а чакай... то "грънцито" няма чувства, психика и свой вътрешен свят.

Не бъркайте липсата на възпитание за някои цитирани случаи с липсата на бой.

... наместо това може би не е зле "задължително да научим децата си до седмата година", че насилието поражда насилие и че до физическите разправи стигат тези, на които акълът, креативността, а и нещо от вътре им куцат.

Последна редакция: чт, 22 юни 2017, 08:48 от lachezarna

# 78
  • Мнения: 10 694
По същия начин и аз мога да попитам – от къде тая агресия в тия отгледани с „любов“. Те нали не са бити, наказвани, ограничавани...И ти не ми отговаряй. Там пък безхаберието наречено „любов“ за благозвучие пак не е свършило работа. Аз също не съм си била детето, нито агитирам някой да го прави, но съм намерила слабото му място и не го оставям да безчинства с оправданието „ми те деца“. До седмата си година определено беше разбрал кога как да се държи определено.


И понеже това, че боя не оправя го чувам точно от такива родители на подобни хуни, съм решила, че много бой е трябвало да има (като допускам, че се е говорило до тогава), докато му уври главата, че на чуждо място така не се прави ( и не само).
 

# 79
  • Мнения: 47 352
По същия начин и аз мога да попитам – от къде тая агресия в тия отгледани с „любов“...
Не знам. Не познавам такива.
Възможно е да има изключения, но като цяло не мисля, че има подобна тенденция.

Аз бих казала, че родителите трябва да вземат мерки, каквито и да са. Но не да си умават ръцете и да ми твърдят, че им писнало да говорят, че боя не оправя, че те деца и дай да ги оставим като говеда да се държат, а наистина да се намери начин за възпитание. Възпитанието не става от днес за утре и си е доста дълъг процес. Колкото по-рано се почне, толкова по-добър успех ще има...
Така е. Но е много по-лесно да завъртиш един шамар зад врата, отколкото да възпитаваш под формата на дълъг процес

# 80
  • Мнения: 10 694
Снощи отиваме до библиотеката с моя син. И вътре някакъв зверилник настанал. Позаслушваме се – е то няма кой да е, пак българчета (говорим за такива отглеждани в западния свят, моля не се чувствайте засегнати). Пак 3 деца. Едното безчинства братко, овършя всичко. Събаря книги от шелфовете със замах. Оголи два шелфа. Майката че му се моли да спре, че му говори, че така не е хубаво, че полиция ще дойде. Онова още повече книги взе да хвърля, по нея хвърля, по другите деца хвърля, имаше един моливник с химикали изсипа го на земята, някакви листи сложени за обща употреба и тях пръсна.Детето да е било 5-6 годишно. Е, питам аз в такава ситуация какво е редно да се направи. Колко още пъти ще му се примоля, колко още пъти да му  обесня учтиво....В такава ситуация не съм изпадала ни като ми е било на 2, ни на 3, ни на 7 детето. Но такова едно освен с шутове да го изкарам, не виждам от какво друго може да разбере. И то си беше видно, че жената предпочита да му говори, то ако беше по друг начин още на първата хвърлена книга и щяха да са в колата. Темпераментни, какво да ги правиш.

# 81
  • Мнения: 13 194
Снощи отиваме до библиотеката с моя син. И вътре някакъв зверилник настанал. Позаслушваме се – е то няма кой да е, пак българчета (говорим за такива отглеждани в западния свят, моля не се чувствайте засегнати). Пак 3 деца. Едното безчинства братко, овършя всичко.

Може да е било болно, затова майката да не реагира адекватно.Иначе дете на тази възраст не е проблем да се изнесе, едва ли е повече от 15-20 кг

# 82
  • Мнения: 10 694
Светкавица, ако е било болно, вече се чудя дали не е заразна тази болест. Те всичките така се държат и все българчета, има и изключения, не искам да обобщавам, че друга ще дойде и ще каже моето не прави така. А например моето наистина не прави така и не е бито.  Подобни истории като снощната, ония магарици с мъфините, тия другите с баницата мога да ти разправям и да се чудиш къде са им били родителите и какво са правили през първите седем. Очевидно бой не са яли, ама не им е и говорено.

За мен темата би била по-полезна ако дискутираме в подобна ситуация как би постъпил всеки един от нас, което си е пак част от възпитанието и първите седем години. Какво бихме направили, как бихме се държали....до къде могат да издържат нервите и с нерви какво най-правилно решение може да вземе човек, възможно ли е да не се стига до тук.

# 83
  • Мнения: 47 352
Няма ли служители в тази библиотека, които да следят за реда?

# 84
  • Мнения: 10 694
Абе има, ама те какво да кажат. Усмихват се и вдигат книги и така. Те не са като нашите лели, да се месят където не им е работата, някак си не правят забележки, както примерно в БГ съм 100% сигурна, че някой ще нахока, както и са ни правили за какво ли не забележки, я съсед, я някой в автобус....Но тук не е прието като че ли, и да направят са единици случаи. Сега ако възрастен почне да буйства има охрана, ще дойде, но за деца нищо.

# 85
  • Мнения: 47 352
Странна работа, а в темата за селфитата обясняват колко било строго всичко по чужбина.
Лично аз на твое място не бих прибегнала до саморазправа. Жалби до управителя на мястото, че не може да се ползва нормално, докато се види резултат.

# 86
  • Мнения: 10 694
Ами навсякъде в чужбина различни порядки, летвата е различна. Специално при нас от щат до щат различно, от училище до училище пак различно. Иначе в училище имат и строги и не толкова строги правила. А ние си свършихме работата и заминахме хич не съм и искала да се занимавам с никой, още повече че българка и без друго тя самата се чудеше как да си озапти чадото. Какво да ѝ създавам още неприятности. И съм ѝ се чудила на акъла и на нея, абе като виждаш че не се оправяш, ами изнеси си детето и се разправяй на улицата ли, във вас ли, просто се махни от там. То гробна тишина вътре, това само вилнееше....

За това сме се и събрали тук да обсъдим какво може да се направи за да не се изпада в подобни ситуации, и ако пък се случи какво би било правилно решение. Но определено всичко трябва да се случи до първите седем. Как да им се втълпи, кое е приемливо, кое не, как да им се обесни без бой, без грубости, и как да разберат с блага дума...

# 87
  • Мнения: 47 352
Така е  Peace
М/у другото такива примери са много полезни за нагледни уроци какво не бива да се прави.

# 88
  • Мнения: 10 694
Не се сърди, човече Heart Eyes ами не знам. Аз съвсем не исках да разбунвам духовете, или да загрозявам темата, но просто имам много такива примери край мен. Моето дете вече поотрасна, съвсем не е перфектно. Прави опити за лошо поведение от време на време (по-скоро инат за нещо), но като че ли вече проумя и тези му опити са все по-малко и по-малко. Но много труд хвърлихме с моя мъж, много нерви, много приказки се изговориха, буквално първите седем години ми бяха кошмар ако трябва да съм откровена. Но и в ситуации като примерите не съм била.

Иначе битка за всяко нещо сме водили за зъби, за къпане, за спортуване, за ядене, за не ядене ако щеш, как да събере сили да каже извинявай, съжалявам, да признае грешка ( с тия още се борим), за използване на нож и вилица, за салфетки (както за ползването им, така и за прекаленото им изпозлване), за благодарност (имахме проблем с това, че не оценяваше подаръци пратени от бабите в БГ; брей докато се обесним и разберем, че те ще ги изгладуват тези подаръци, ще стоят на студено, ще се лишат от храна голяма мъка). Повечето неща са отхвърлени, но пък най-трудните остават, с които се бори човек цял живот.


Жалко, че не влизат по-възрастни да споделят мнение, да направят съпоставка как те виждат децата и какви препоръки от тяхна гледна точка биха дали, как те биха реагирали. Ясно, че сегашните деца не са както ние сме били като малки. Но различна гледна точка би била интересна винаги.

# 89
  • Мнения: 47 352
Жалко, че не влизат по-възрастни да споделят мнение, да направят съпоставка как те виждат децата и какви препоръки от тяхна гледна точка биха дали, как те биха реагирали. Ясно, че сегашните деца не са както ние сме били като малки. Но различна гледна точка би била интересна винаги.
Гледната точка е една от векове, не се променя, всяко поколение мисли за следващото следното:

Скрит текст:
Старите хора, които не знаеха ще могат ли да претътрят нозе през междата на стогодието, го очакваха с погнуса. Защото светът се променяше, невинността си бе отишла, добродетелите също. Върху ръждясващия свят бе плъзнала тревога: какво ли не бе изгубено — и добрите обноски, и безгрижието, и красивите неща! Жените повече не бяха дами, а и не можеше вече да се вярва на джентълменската дума.
   Беше време, когато предните копчета на панталоните биваха здраво закопчани. Но мъжката свободия кипва. Дори детството вече не бе тъй хубаво, то просто не беше като едновремешното. Каква бе тогава детската грижа, освен да си намериш един по-хубав камък, не съвсем закръглен, а плосък, огладен в реката, който да влиза в направената от стара обувка прашка? Къде отидоха всички хубави камъни, къде отиде онази простоватост?
   Човешката памет леко помътнява — та как да си спомняш чувството на радост, на тъга или на задушаващи трепети? Можеш единствено да помниш, че си ги изпитвал. Позастарелият мъж наистина би си спомнил, малко смътно, колко плахо е играл на чичо доктор с малките момиченца, но той забравя — защото иска — онова разяждащо усещане, носещо такава всеобхватна меланхолия, от която момчето заравя лице в греховете на младостта като в див буренак, удря с пестници по земята и хлипа: „Исусе, защо, Исусе?“ Такъв човек би рекъл, което и става: „За какво се е проснало това шантаво момче в тревата? Може да настине!“
   О, и ягодите вече нямат прежния си вкус! И женските бедра вече са изгубили своята жилавост.

"На изток от рая", Стайнбек

Познато, нали Simple Smile
И нашите деца ще казват колко добри и възпитани са били, и колко лоши са тези след тях, неизбежно е  Mr. Green

Общи условия

Активация на акаунт