Искам да кажа ... (127)_19.06-25.06

Добро утро.
Аз от 7 съм на крак днес, такава ни беше програмата тези дни.
Тук вляло, студено разбирам, добре, че в моя  "Младост 2 " не валя
Но върнахме се и донесохме хубавото време.  
Като малка съм спортувала основно, игри по много, здраво и подвижно дете бях.
Моето също върви така, като Сбъдваща съм на мнение за таблет-телефон-не  давам в присъствие на друго дете/деца да играят или общуват чрез тях.
Само  когато е сама при път, в самолет, кола,  може да се гледа нещо.
За шофирането, мога но го правя рядко,  не ми се отдава особено, не ме и влече, за това казвам, че не мога.
За разлика от мъжа ми, който е луд фен на автомобили. Ако може пет да ги сменя на ден.   Мъжка му работа.

В моя пък валя 

Ох, ДжеНа, скицо неописуема, сега те прочетох,  задавих се с кафето, много си ми сладка  
Мъка, мъкааа, верно мъка  е, това  твоето живот ли е
Бърди, ми...  

Чек, ако някой компютърен специалист види клипа, дали няма да разпознае рязано ли е монтирано ли е?

Ети, островите около Венеция, конкретно Мурано е интересно, датата ще видят как се правят изделия от стъкло, по много стара технология. Има магазинче с много финни, цветни и красиви неща. Още си оказа купичка и вазичка от там. Другото остривче Бурано пък беше известно с дантелите оплетени на ръка. С едни цветни, като приказни къщички. Много отдавна сме били, дано не бъркам за плетивата, но съм почти сигурна, че там бяха. Не знам колко са големи децата, на моите би им харесало.

Джен, имам книжка от 12 години... Не обичам да карам и не вярвам някога да ми е удоволствие:) Ама знае ли човек:) Тони, за мен да се купи кола е жива загуба, така ще си седи, но скоро Миа ще има и ще ми я дава:) Тя поне ще е добър шофьор, има голям мерак, внимателна е и с чувство за ориентация.

Същата съм с колите и аз. Дано дъщеря ми да се ориентира по-добре от мен и да стане по -добър шофьор,  нищо, че е по-руса от мен, имам надежда. И коли има.

Днес стягам багаца за морето само чакам детето да се събуди да свършим стотина неща преди това де.

Ети, за островите около Венеция и аз да се изкажа. До Мурано се стига за 20 минути, има музей на стъкларския занаят, който така и не открихме. Но и не сме го издирвали сериозно. Демонстрациите се правят в определени ателиета, има си часове за записване, влиза се групово, все пак са високи температури, пещ...
Магазинчетата за стъкло са малко, реално цените са каквито са и във Венеция.
За Бурано се чака доста, пътя е по-дълъг. Самото пътуване е изживяване, ако изключите тълпата във вапоретката. Обикновено трудно се намират места за сядане, всеки иска да отиде до там.
Ако сте за повече от ден, отидете до Лидо-голям, красив остров е, често пътуват до там вапоретите.
 И плажната ивица е широка, поне ще потичат децата.

Много игри играехме като деца, пък и голяма тайфа се събирахме.

Чек, няма с какво да помогна, но стискам палци всичко да се нареди 

От колата не слизам, обичам да шофирам 
Времето започна да се оправя, а за морето другата седмица го дават идеално   

Хубава седмица на всички

     Концертът на детето мина, беше много хубаво изживяване.
Малко тъжничко ми стана, защото по една случайност бяхме в същата зала в която той пееше в хора на момчетата, мислех, че ще продължи, но нещо не си учеше текстовете и там изкара само един концерт.После тръгна в първи клас, замотаха се нещо нещата и прекратихме. Но с китарата много е увлечен, две години ми мрънка да го записвам, аз уж имах условия за някакъв успех в училище, но капитулирах .

Освен китаристите, имаше и малки пианисти, които бяха спечелили някакви награди, като куклички бяха момиченцата и свиреха много добре. Имаше и едно по-голямо момиче, в 11 клас , то свиреше на цигулка и направи голямо впечатление на сина ми, той веднага отиде да се запознае с него.Май все си пада по големи момичета.

Макар и на моменти с грешчици , китаристите най-ми бяха на сърце, не само заради моето дете.

За игрите- Играехме до късно на народна топка, Да бие, да бие- аз все си избирах да съм Италия и се ядосвах като ми я вземеше някой. Играехме на ластик , на федербал.
Много обичахме да играем на "Просто 10"- момичешка игра с варианти на удряне на топка в стената/ с една ръка, с две и т.н./Стига да намерехме стена , от която да не ни изгони някой. В нашия блок има една баба, някога беше студентка и все изпити имаше и ни се караше.А ние- птички волни във ваканция.

В нашата махала децата все още играят. Имаме футболно игрище и там играят от 6 до 16-18 годишни, понякога заедно.Имаме и две градинки, детска площадка. Преди година децата играеха на стражари- апаши, на "Зем"- нещо с елемент на гонене, но не му зная точно правилата, а в училище на "Крокодил"- пак е нещо с чертане и гонене, но Крокодилът беше в ранните класове.Тези игри "Зем" и "Крокодил" не съм ги чувала в детството си.


Ние сме стара махала, някои от децата са пето поколение. Моето дете си играе с друго, на което прабаба му и моята баба бяха приятелки, живеехме някога къща до къща. Вероятно тази приемственост оказва значение. Освен това има горе-долу място - градинки с люлки и достатъчно удобно импровизирано футболно игрище.

Всеки си мисли, че децата не играят, защото са зомбирани от електроники, но не е съвсем така.
Когато сме сред природата или на почивка, ако има много деца и пространство, забравят за електрониките.За да играе едно дете най-малко му трябва пространство, после останалите неща.

На мен друго ми е интересно- колко са децата на които да им остава време за игра? Ама ей така, неорганизирана игра или организирана по техните си правила. Защото обикновено са или на училище или на "нещо си" - език, спорт, други занимания и то май няма много време.

Всеки ден играят навън. В натоварените дни по-малко, но дори и половин час да е, не пропускат. Време за игра винаги се намира.
Смятам, че имат хубаво детство. Децата имат нужда и от време за шляене и неорганизирани занимания, в които тренират фантазия  и социални умения извън родителската опека.
Едно от най-добрите решения, които сме взимали някога, беше да купим точно тази къща, в точно този квартал, в точно това село.

 И аз съм на това мнение, но за съжаление през зимата и есента, когато дните са по-кратки и детето е на училище, не му остава много време за такава игра.Иначе през почивните дни не пропуска, независимо от сезона.

Светкавица, до 3 клас синът ми ходеше на частна занималня, там им оставяха доста време за неорганизирана игра - просто ги водеха в някой парк и ги наглеждаха, но игрите си ги измисляха те. Та успяват да си играят децата и в учебно време. После стана проблем към 5 клас, когато децата масово се затвориха вкъщи по компютрите и просто отказваха да излизат, стана трудно да си намери компания за игри навън.

Щерката е взела вътрешния на листовките, браво, упорито дете, дано от нея поне излезе шофьорка  
А покрай нея и аз се амбицирам, Жаки  .

И аз да ви помоля за професионалното ви стискане на палци днес

Aз пък забелязвам все по-завишени родителски амбиции към децата, затрупват ги с какви ли не глупости, уроци, извънкласни дейности и накрая не им остава време да си изживят детството. Мисля, че трябва да се намери златната среда между учене и игри.

Харесах кола. Довечера ще ходим да я видим, много се вълнувам. Не е нищо особено и на фона на колите в темата, ще си трая, че...  Но за мен е идеална, малка, удобна. Оказа се, че ми е съседка, на две пресечки от нас е. Стиснете палци да е читава и я взимам!!! 

Стискам и на Жаки и на Захирчето Захир, ще чакам снимки после, може и на лични, ако не щеш тук да я покажеш.