Младоженецът не желае сватба

Абсолютно съм съгласен с мъжа ти, мразя да ме правят на маймуна и мен. Това с големите сватби, бил съм поне на 6-7 такива, е пълна простотия. На последната такава се чувствах, като на селски цирк - пилета, жартиери, оркестър, па крадене на булка, па всички съседи наизлезли, музиката дъни. Чички и стринки до девето коляно, хора които не са се виждали и няма да се видят, защото са много далеч в житейските си разбирания едни от други.
За моя радост жена ми мисли, като мен и ни беше много хубаво и приятно, въпреки това вечерта бяхме гроги.
Всички насаждат мисълта за прекрасната първа брачна нощ, да беее, нямахме търпение да си легнем от изтощение Не мога наистина да си се представя на сватба с 50 или 100 човека, но пък има хора дето си им харесва.

Няма такива, не са и нужни явно. Било достатъчно да решиш самосиндикално, че "каквито и логични аргументи да ти бъдат представени, ти ще останеш непоколебим в решението си", т.е. магаре на мост, скривайки го зад "Виж, не мога, няма как да станат нещата по този начин."
Интересно е само ако и другата страна каже "не мога (да не поканя 4-те ми първи братовчеди, с тях съм израснала; междувременно всеки от тях е с поне по едно дете и оп, ето ти 12 човека.) няма как да станат нещата", какво правим.
Защото има как и другото е само измиване на ръце.

За мен като страничен наблюдател ситуацията е ясна: Трябва да има някакво съобразяване с двете страни. Съмнявам се тази булка да не иска поне някоя приятелка да си покани на сватбата и смятам, че дори едно празнуване в ресторант 30 човека е напълно в реда на нещата - без да е огромна сметката, без дандании и цигании. Може да се оформи като сватба и да се похарчат малко пари за декор и разни такива глезни, може и да е просто почерпка.
Нещо, което ми се вижда странно - тази двойка не е ли коментирала въпроса преди? Ако младоженецът е смятал за редно сам да си плати сватбата, не е ли обсъждано горе-долу какво биха искали да направят, колко пари им трябват, не е ли казал "дай да пробваме всеки месец да отделяме по Х лв. за сватба"? Ако не е имал намерения да поспести, отдавна е било ясно какъв тип сватба иска или по-точно - не иска. Не са ли ходили на сватба заедно и поотделно и да са си казали "ей тая селска ръченица с пилето не искам и да я видя" или "ех, колко е хубаво да видиш сватба с толкова млади хора". Все нещо е имало, което е можело да подскаже на девойката доста по-рано какъв тип сватба иска партньорът й, друг е въпросът дали е споделено на майката.

И на мен ми направиха впечатления чувствата и интерпретациите на майката. И особено "ясно и категорично заяви", последвано от "аз така го усетих". Няма как да са и двете - или го е заявил и е извън съмнение за всеки какво е искал да каже, или майката е интерпретирала някакво изказване по неин си начин. И на мен предположението, че е разочарована, ми звучи нормално, но не и приключването до там. Аз лично, ако предполагам, че ще разочаровам някого, който ми е близък, бих се постарала да обясня моята гледна точка, а не да кажа "така стоят нещата". Не в смисъла на даване на отчет, а в рамките на най-нормален диалог между младоженците и родителите - "планираме да направим това и това, защото..."


Някой попита по-нагоре, но отговор не видях - булката като се разплака, въпросният момък как реагира?

За мен авторката е от типа хора, за които най - важно е какво ще кажат хората... Явно дъщеря и и приятеля и са се разбрали, предложил и е брак, тя е приела и проблем там няма. Ако дъщеря и е нещо недоволна, спокойно може да го обсъди с бъдещия си мъж, но там авторката няма право да се меси, това са си техни работи. На мен ми остава натрапчивото усещане , че драмата е в това, какво ще кажат родата и там който авторката смята , че трябва да са поканени...и следва ужас и шок.

Ако на мен ми снесат на мен аргумент тип "така стоят нещата", без право на повече обсъждания, ще го пратя да си търси друга жена. И проблемът не е, че няма да станат както искам, а че другата страна не е склонна на преговори.

Ама чакай, той това го е казал на тъщата! Тя ли да го прати да си търси друга жена? Съвсем изкукурдясахте вече

Е, ако не е толкова краен и е склонен на компромис, тогава темата е съвсем различна.

Месечинка Виторога,
това се даде за пример като "аргумент", който приключва спора преди да е започнал, за да не хабиш ценните си емоционални ресурси, когато никакви логични аргументи нямало да ти променят мнението.
Слава Богу, хора, които се поставят в центъра на Вселената и си отмерват ресурсите за най-близкия с капкомер, си личат отдалеч и можеш да се измъкнеш от тях доста рано.

Ох, умирам от смях вече. Авторката никаква я няма да каже какво що...разгледахме всички вариант от-до, по няколко пъти. Ами да дойде да каже какво стана- победи ли, не успя ли, или го натири да си търси друга жена

 
И аз предлагам да я изчакаме вместо да пишем още.
Може вече да се разбрали и да са седнали на по ракия

И за мен....   
НАй-вероятно след дългоочакваното предложение за брак бързо-бързо се е похвалила на родата и съседите, че дъщеря й ще се омъжва, пък какъв пръстен й е подарен, пък каква сватба ще й направят, една дъщеря имат, човек веднъж се жени, пък как ще се зарадват леля Пена или чичо й Гошо.....   
И изведнъж, шок и ужас, сватба няма да има.      Няма да може да си покани родата, няма да може да се изфука с булката....Как да не й е черен зетя, като я лишава от мечтата й .....
Аз продължавам да се съмнявам, че това е мечта И на булката.

За тъщата е ясно. До тук оставам с впечатлението, че е поставил нещата така и пред бъдещата си жена. Което не е ОК. Ако греша, моля някой да ме поправи.
Апропо, аз процедирах така и със собствената си майка. Казах, че това е моята сватба, ние си я организираме и нещата ще бъдат както ние решим.

Честито за събитието!
И все пак подчертаното по-горе за мен е малко крайно: първо, защото за меродавно смяташ единствено мнението на мъжа си, а ти някак нямаш мнение, теб те няма сякаш в решението; той искал еди как си - едва ли не думата му е закон. И, второ, звучиш неуважително спрямо родителите си - да, няма да живееш с тях, но те не са кой да е, не изразяват просто някакво "чуждо мнение", а са хората, които са те отгледали (освен ако в случая няма някакви непреодолими напрежения). С годините аз лично все повече оценявам усилията на родителите си, особено след като баща ми вече го няма. На собствената ми сватба ми беше тъжно заради това отсъствие.

Е що реве на маминка тогава ?! Та маминка като орлица скача да дири що така, що онака...

Наистина е малко крайно, но не можеш да угодиш на всички и накрая и ти да си щастлив. Аз го изпитвам върху себе си - баща ми не желае да дойде на моята сватба, защото принципно не е съгласен с избора ми на съпруг - без изобщо да го познава и не иска и да го познава. Когато 30 години се съобразяваш с комфорта на всички останали, само не и с твоя собствен, тогава взема, че ти писва.

Защо да е неуважително?
Става въпрос за нещо, което касае основно двамата-булката и младоженеца.Родителите са просто гости.Могат да имат мнение, ако ГИ ПОПИТАТ какво мислят.Или ако става дума за проблем, който касае и тях.
В случая, дали ще е сватба с 10 човека, или с 1000, какво значение има за родителите?Не е ли важно какво мислят по въпроса основните "герои"?