Младоженецът не желае сватба

Ами, ти си писала, че си расла в непълно семейство.

Ти си си решила, че майката, пуснала темата, се меси, че е неразбираща, че е непремерена личност, че я интересува мнението на учинайките, въпреки че тя няколко пъти написа, че не се меси и обясни пространно какво е станало.
Сега твърдиш, че си расла с любящи баба и дядо, с леля и чичо по бащина линия, но няма да ги поканиш на сватбата си, щото не заслужават.............
Ами, не само че е нечестно да нападаш така жената, която сподели болката си тук, че и да ме обвиняваш в озлобеност, само защото ти показвам твоята неприязън и некоректност в трактовките.

Е, представи си че има хора като нас дето събират роднини от 4 страни в Европа.  Още има хора, които не познавам лично. И все повече хора са така. Освен че имам приятели и роднини наистина из цяла България. И дойдоха пак тези, на които държахме. Ще да им е било важно.

Ох, абсурТ, нямам неприязън към никого. Ако вникнеш в това, което съм писала, съветите ми могат да са само от полза на авторката. Да тръгне с рогата напред няма да й бъде в плюс в бъдещи отношения, които имат потенциал да траят дълги години, а именно тези с момчето и родителите му. Не се месела, викаш - да, ама е ходила да говори със свекърите за големината на празненството, навряла си е 30те човека (да де, да, с идеята тя да плати), обяснила е колко е разочарована и още куп фрази, които ме мързи да цитирам втори път, които със сигурност натежават в главата на дъщерята, не на зетя. Ако тя иска щастливо дете, няма да я интересува колко души ще покани на сватбата, а ще й пука да я успокои в дадената ситуация и да я подкрепи, не да налива масло в огъня и да се тормози кой бил сирак и от чий апартамент ще излезе, с чия кола и така нататък. Тези фини манипулации съм ги виждала от баба ми (която също много ме обичаше, да не измислиш сега някакви пак студени отношения) и аз я обичах, но беше убедена, че е права за много неща, все за наше добро, а дали е било наистина за добро... е тя е вярвала в това.

Не съм писала, че съм от непълно семейство, а че съм с разведени родители и Не съм близка с баща ми. Това не значи, че съм била сама в изолираност и съм прекарала детството си, общувайки с въображаеми приятели. Това, което казваш, всъщност по нищо не се различава от мнението на някои баби, които забраняват на внучетата да играят с "онова" дете, защото е дете на разведени и значи е "увредено".

Наистина не харесвам цялата си рода. Има сред тях откровени задници, които просто не заслужават уважение. Има, обаче, и прекрасни хора, с които имам много мили спомени. Те, обаче, биха ме разбрали, ако преценя да си направя мъничка сватба с мама, родителите на МП, сестра му със семейството й и 3-4 приятели. Защото точно това е идеята на малката сватба - да са поканени малко хора - най-близки роднини  и няколко най-близки приятели, с които си в контакт редовно. Ако някой е много близък с МП, то аз го познавам - няма как да е иначе. Сигурна съм, че ако става дума за много близък човек, момчето от темата няма да се заяде за още 1 куверт, защото И той ще е седял в една стая с този човек и ще е видял обичта на жена си към него. В противен случай не са били толкова близки. И да, знам, че понякога хората живеят далече, може да се обичат и прочие и без да са в един град и да познават всички гаджета, но точно това е идеята на малката сватба - да бъдат поканени най-близките скромно, не да ангажираш хора с полети, хотели и прочие, което пък е ОК за голямо тържество с много патардии. Чудесно е да искаш (и да можеш да си позволиш) голямо тържество, сигурна съм, че за много хора е супер и нямам нищо против това. Явно ситуацията не е точно такава и не е работа на майката да урежда нещата през рамото на бъдещия си зет. Тоя човек ясно е казал, че не иска голяма сватба. Даже малко прекалено е натъртил по въпроса. Редно е мнението му да се зачете поне отчасти и ако ще се канят още хора, то нека те действително са от близката сфера - например, сестрата на авторката и мъжа й. Това би било разбираемо. 30+ човека само от нейна страна - не е.

Ако се захвана да правя голямо тържество с много народ, бих разбрала сръдни - все пак не е готино да не си поканен, а съседите на младоженците заедно с далечни познати да са. ОК. Ама щом хората са решили, че искат скромно и с малко хора, значи могат спокойно да си преценят и да поканят малкото най-близки роднини.

Ох, изморих се, докато напиша тоя пост.

А какво пречи да си остане човек близък с роднини и приятели и без да ги кани на сватба? Отива само с кумовете и родителите и готово.
Хем се е оженил, хем никой не се сърди . Точно това, което са искали младоженците отначало...

AbsurT, не е като да не е говорила с родителите на момчето тъщата.

Как какво пречи - човешката природа.  Повечето хора биха се обидили, независимо дали ще ти го кажат. А и тук основния проблем е че май и булката се е пообидила, а не казва.
Уиш, трябва - и то казсно в яд. Накрая е говорила само с щерката. Вие никога ли не се ядосвате?!

Извинявай, не съм догледала. Оправих го.

Нели, ядосвам се и как още. Аз съм от тези, които палят от четвърт, но после им минава за нула време. Но на мястото на тъщата бих се ядосала за други неща, не точно за организацията на сватбата.

То по тая логика всички, които живеят на семейни начала са длъжници на родата, щото не са правили сватба въобще. Моя приятелка само подписа и отиде на ресторант с кумовете и родителите. Никога не е имало и грам сръдня или недоволство от никой от нашето обкръжение. В момента, в който така решиха с бъдещия си съпруг ми сподели какво огромно облекчение изпитва. Сега какво - да я разприятеля и охуля, щото не съм се черпила на сватбата й?

Баща ми не ме покани на втората си сватба, а тогава бях на 7-8 години. Бях достатъчно голяма, за да ми стане болно, че не са ме поканили, когато видях сватбените снимки.
Щом някой може да не покани единственото си дете, защо сте се загрижили, че някоя стринка или лелинчо могат да останат обидени?
Канете тези, които на вас са ви приятни и хич да не ви пука.

Явно.  
И аз не бих се обидила.

АбсурТ, майка ми е от чистокръвните - израсла е в пълно семейство. Дядо и баба се разделиха чак, когато дядо почина. С голяма рода сме. Тя разсъждава по същия начин по такива въпроси. Явно ключът не е там.

Уиш, и аз съм така. Според мен тя просто припали заради свстбата, но това май беше повод да се притесни за други неща.

Ако няма сватба няма и сърдити. И тук говорим дори братя и сестри да не се канят. 

Ето , в този случай е било взаимно решение и съгласие на младоженците.
А в случая на авторката оттук идва голямото разминаване.
Ако дъщеря и не беше плакала , авторката щеше да приеме , че сватбата ще е малка , защото "така са решили".
И аз смятам , че най-важното е младите да решават сами. Когато има консенсус- няма майки , баби и шуранайки  в картинката. Но тук става дума за това , че дъщерята е разстроена от този начин на бракосъчетаване. А то и начинът е някакъв съвсем нелеп- хем младоженецът щял да  и купи рокля , хем няма да има сватба , а скромно тържество. За мен е нелеп , де.
Ако двамата са ок с всичко , и майката ще е ок. То па остава някой ден да се меся , ако синът ми каже-ние така и така решихме. Важно е множественото число

Ами тя цялата тема се завъртя около реакцията на майката, че ще има малка сватба. От сорта, че останали с бащата като гръмнати, че детето й не било сирак, че ще говори с родителите на младоженеца и т.н.
И аз мисля, че множественото число би ми било най-важно на мен