Младоженецът не желае сватба

Това звучи повече като китайско мъчение, отколкото като весело събитие в живота на двама млади.

   Просто навремето е трябвало да избереш някого, с когото споделяте максимално общи възгледи за живота и си приличате като хора, и нямаше да има изречения като горното. Казвам го съвсем добронамерено, защото аз подобни значими различия между мен и половинката не бих толерирала, а бих прекратила връзката в зародиш. Да ме дразни, че си е купил сини гащи, вместо харесаните от мен маслинено зелени – OK; ама да сме на коренно противоположни мнения по семейни, финансови, битови и прочее въпроси, и да се налага да търпя / да се нагаждам / да преглъщам / "много неща да не са ми супер приятни" – не го приемам, категорично.

Т.е. ако ти нямаш семейство (хипотетично, нямам предвид точно теб), значи и мъжът ти няма право да поддържа връзка със своето, защото ти не изпитваш такава нужда? Губи ми се логиката нещо. Разбирами двамата да имате по 10 първи братовчеда и единодушно да решите да не каните никой от тях. Но да кажеш "аз нямам/не си общуваме, значи и ти няма да ги каниш" ми изглежда доста егоистично и неуважително.

Ми аз съм го избрала, Блек Кет, просто няма двама напълно еднакви човека на земята. Нямам предвид характера му, нито дори гащите (харесват ми), а някои роднини или приятели. Но приемам че вървят в комплект и няма драми. Не обичам излишното драматизиране и тръшкане че всичко трябвада е на моята. Уважението го има, компромисите и от негова страна го има, значи и аз мога пък да преглътна някои неща (хайде, хора), които дори не са ми важни  и не са ми в къщата.

Ще се радвам. Но това няма нищо общо с факта, че ще изтърпя тупурдията, ако има такава, все едно, че ми вадят зъб. Аз и вадене на зъб търпя, така че ще изтърпя. Именно "изтърпя" е точната дума. Но аз съм виден темерут.

Защо да е мъчение, все пак младоженецът ще яде и пие за чужда сметка. Булката ще е щастлива и на двете си сватби. Малко жени могат да се похвалят, че са се омъжили два пъти за един и същи мъж.

Аз го обмислям за 10тата годишнина, че на първата сватба си харесах една рокля за 4000 долара, ама не можах да си я позволя 

Как може някои хора да сравняват сватба с вадене на зъб?
Преживяването покрай сватбите на децата ти може и да не е изтърпяване, а приятно и незабравимо изживяване.

Виждаш ли, животът дава втори шансове да имаме това, което не сме имали в миналото.

А те могат да се оженят два пъти в рамките на една седмица и да празнуват по две годишнини всяка година.

Кажи, че се майтапиш, моля те!
Защо да не може? Не сме еднакви. Не съм длъжна да харесвам това, което харесват останалите.

   Ако подходим чисто хипотетично към така описаната от теб ситуация – то аз не смятам, че връзката между двама ду́ши, с толкова несъвместим семеен background, би могла да просъществува дълго и безметежно.

   Тук, разбира се, правим уточнението, че този с многочленната фамилия (да го наречем X) изключително държи на семейните си връзки и е възпитан по патриархалния модел, докато другият (Y) е самостоятелен, саможив, не зачита патриархалните ценности, не поддържа твърде близки отношения с роднините си (ако допуснем, че ги има) или, както ти предложи като вариант, може да е сирак, например. Просто двамата, на базата на различния начин, по който им се е стекъл животът, ще имат съвсем различна перспектива върху него.

   Единият (X) ще счита всички празници, радости и постижения в живота си, като повод за събиране на рода́та и мултиплициране на тези положителни емоции, в другия (Y) навярно ще се проявява индивидуалистичната природа и желанието му в повечето случаи ще е да отбележи тези специални поводи само с половинката, в обстановката на домашния уют или на аватюристично пътуване за двама.

   Да вземем като пример и семейните финанси – този с голямата фамилия (X) може да е свикнал (при нужда или пък може би не само тогава) да стимулира с щедри финансови инжекции определени членове на фамилията си, стига да е по силите му – половинката пък (Y) вероятно вярва във финансовата независимост на всеки човек, независимо от неговите семейни връзки, и да е твърдо против една такава практика на родствено-фамилно парично подпомагане – може да се чувства ощетена, че басейнът на семейния бюджет се точи за оправяне финансовите проблеми на роднините на съпруга / съпругата.

   Ох, мога да измисля и още, ама много дълго стана – няма смисъл да пиша повече – мисля, че идеята, която искам да прокарам, стана горе-долу ясна.

   Ако трябва да вкарам и капка личен елемент – аз съм доста подозрителна към мъже, които често, на първите срещи с някоя жена, говорят за майките, братовчедите, племенниците (!!!) и други далечни родствени членове. За мен е голяма червена лампа, че този мъж е твърде зависим от мнението на семейството си и не е достатъчно самостоятелен, най-вече – психически и емоционално, и определено бих прекъснала комуникацията.

Има чудесна поговорка за такова мислене:
"Куче кокал не яде, но и на друг не дава".

Не бих се омъжила за безпросветен егоист, който утре и хапките ще ми брои- да не изям повече, нищо че вече се е наял.

Не се майтапя, въображението ми се развинти нещо.
За мен сватбите са нещо хубаво, не разбирам негативното отношение на някои хора.
Явно аз съм прекалено романтична.

Не е до романтика, zemfir@, а до характер. Има и темерути като мен, които ни втриса от мисълта да отидем на сборище с много хора. Ако се налага, ще отида, даже ще бъда учтива и ще водя приятен small talk. Това обаче с нищо няма да промени усещането, че ми вадят зъб. Всъщност, бих предпочела ваденето на зъб.

Не виждам защо аз да нося вината за житейския факт, че половинката няма толкова много братовчеди/братя, а аз имам и съм почти еднакво близка с тях. Не говоря за 9-то коляно, а за братчеди, които нерядко са близки почти колкото брат/сестра, особено ако са гледани накуп от общата си баба.
Това не е моят частен случай, аз съм точно наопаки.