Вижте колко е щастлива мама,че си има породени двама ! ** 33 **

Здравейте ,включвам се при вас. Синът ми е на почти 8 месеца, току що разбрах, че съм бременна. Засега най-много се притеснявам как ще се пазя. Правим и ремонт, боядисване, местене. Малкият е 10 кг. И ме е страх да го вдигам. Въобще доста съм объркана. Ще се радвам, който има време да драсва по някой ред за обмяна на опит.

Дъщеря ми беше на 8 месеца, когато забременях.
Сега е на 1г. и 1 м., а аз съм вече в 7мия месец.
Трудо е, няма как да се пазя, тя си идка своето, да не говорим пък около прохождането какво беше и все още е... 10.500 е, вдигам я, нося я, къпя я под душа сама...Таткото е в чужбина...
Изморявам се, задъхвам се тежи ми, но се свиква. Сега съм на двойна доза магнезий + Алеракт заради болезнени контракции, но не са нещо страшно на този етап.
А и дори кърмих до преди седмица

Моят беше на 7 месеца, когато забременях. Носех си го през бременността, нямаше как. Най-трудно ми беше да му сменям памперса, защото мнооого ме теглеше корема като се наведа напред и кляках пред спалнята или сядах до него, за да го преобуя. От носенето му между 5-тия и 7-мия месец имах много контракции, и то болезнени. Не веднъж съм си мислила, че ще почне раждането. С времето свикнах и като ме заболи повече си полягах за половин час. Първите 4 месеца имах ужасно гадене и ми беше трудно да се грижа за детето, но... за всеки конкретен проблем се намира конкретно решение. Аз повече си лежах, той си обикаляше около мен в спалнята, слиза, качва се, намира си сам занимавки Моята бременност като цяло не беше лека, защото в 8 г.с. получих обилен кръвоизлив от отлепване на плодния сак, но за щастие тя оцеля и днес вече е на 5 месеца Така че всяка бременност е различна и за всяко затруднение, което се появи ще намерите разрешение Успешна и лека бременност желая!

Здравейте и от мен. Преди броени дни рязбрах, че съм бременна за втори път, първото ми дете ще стане на година на 11 декември. С приятеля ми целенасочено искахме малка разлика между децата, но вече започвам да се притеснявам, като си представя как няма да спим още 2 години. Иначе още кърмя дъщеря ми по един път на ден, но мисля скоро да я отбия. Тя е доста тежка и ми се налага да я нося, което също леко ме притеснява. Първите 3 месеца ще се опитам да се пазя повече, но тя още не ходи и е доста трудно.

Здравейте. Аз забременях с второто, когато първото беше на 11 месеца. Не съм имала проблеми с вдигането, въпреки че и аз се притеснявах. Първото беше 10 кг и проходи чак на годинка и 2 месеца и поради тази причина я вдигах постоянно до края на бременността. Нямах отлепвания или болки, но и това си е до човек и бременност, за моя радост моите бяха сравнително леки (като изключим гаденето). Ако имате възможност, се пазете повече, въпреки че няма как да се избегнат някои физически натоварвания с толкова малки деца. Желая ви успешни бременности и вярвайте, че всичко ще бъде наред. Тялото на жената издържа много повече, отколкото си мислим

Забременях точно след годинката на голямата за мой късмет тогава проходи. Не я носих на ръце само вдигах на спалнята на столчето за хранене. Почна да спи на спалнята при мен защото е едричка. Научи се да качва стъпала да се къпе права. Носеше я предимно мъжа ми на ръце. Когато родих и мина месец да я взех на ръце беше учудена, но после се усмихна. Много ми беше мъчно че не мога да я вдигна. Но вече не иска да я носим, а си е и едричка.

Това, което аз знам е, че ако женското тяло е свикнало с вдигането на определени килограми, не е проблем и когато забременее. Както и мамите, които спортуват активно, правят си интензивни (за мен сигурно непосилни) тренировки и като бременни.
Все пак, ако можете се пазете и леко бременеене!

Малко ми е депресиращо от реакциите на близките ми. Майка ми и баба ми ме сравниха с циганка, а дори не сме казали на приятели. Не знам какъв е този негативизъм при това от роднини. При вас така ли е било?

Ужас, точно сега имаш нужда от подкрепа, а не от такова отношение   При това от най-близките ... Аз лично бих обяснила това и бих защитила избора си, защото всеки сам решава за себе си. А може би е най-добре да не се обръща внимание на коментарите, но на мен ми е трудно. За мен децата са нещо прекрасно и винаги съм искала деца с малка разлика. Майка ми не реагира добре на второто, но защото първото беше със секцио и нали навсякъде се говори, че е добре да се изчакат поне 2 години. Но после всичко си беше наред. С третото ги подготвих предварително, като подхвърлях уж на шега, та не им беше такъв шок. Обаче с него пък какви въпроси получавах от познати - "Планирано ли е?", "Ама как се навихте в тези тежки времена ...", "А другите две какъв пол са?" И на това като отговоря "Момиче и момче", веднага следва: "Че тогава защо ви е трето?"

Някои хора на всичко реагират отрицателно. А когато са и толкова близки роднини е трудно да се имунизираш срещу реакциите им. При нас също го имаше това. За първото се въздържаха, но и радост не показаха, а за второто и третото вече бяха подчертано негативни реакциите им. По-конкретно свекърва ми така реагира. Е, споменът нагарча години по-късно, но с ММ винаги сме били наясно какво искаме и сме били сплотени, подкрепяли сме се взаимно и сме преодолявали заедно подобни пък и други трудности. Давайте си кураж взаимно, мислете положително и не отдавайте значение на отрицателните коментари.

В тази връзка,нещо смешно😁.Когато се роди дъщеря ми,имаше вълнения ,направихме маса след изписването (само с моите родители,но си беше вълнение).Две години без две седмици по-късно,се роди 2-ят ми син.Пак вълнение,маса,радваме се на бебето,дундуркаме го.1,9 г по-късно се роди 3-тото момче: пак сме същият състав на масата- ние и моите родители.Обаче сценарият е различен: бебето е метнато в леглото,ние си хапваме,пийваме,никой не го дундурка и не се вълнува😂.Шегувам се....донякъде.

Ние пък още като разбрахме, че първото е 1 (надявах се на близнаци) и вече не криехме от близките, че планираме и второто за най-скоро време. Всички казваха, че сме луди, но ни се радваха на ентусиазма.
Сега съм в 7м с второто, живот и здраве ще имат 1г8м разлика и с изключение на най-близките ни, които знаеха какви ги мислим, никой друг не вярва, че е планирано

Аз никога не съм искала  много деца,не съм се замисляла дори.Обаче като си направихме бебето с ММ,то едно такова сладичко,а и момиченце-моя сбъдната мечта ( вече имах 9 годишен син),решихме със съпругът ми,че искаме още едно,веднага ,още на първи цикъл започнахме да действаме по въпроса 😁.
Стана,ама след 1 година ( той го няма по 3 месеца, работи в чужбина).Като се роди и то,си казахме,Абе,що да не си направим още едно😁и така.Но,аз продължавам да твърдя,че разлика от 1,8-2 г,не е толкова страшна и трудна.За мен истински породени са деца с една година,година и 2-3 месеца разлика.Това от моя личен опит разбира се.

На мен лично ми беше доста трудно когато бяха бебета, защото тогава живеехме на квартира, асансьорът спираше между етажите (дори на партера нямаше, а спираше наполовина под партера в този блок и все имаше стълби за качване и слизане), количката (двойна) не се побираше в асансьора и съм ги мъкнала и двамата на ръце, заедно с разни чанти и други неща. После ги връзвах в колата да не бягат, сглобявах количката, която също седеше в колата и потегляхме на дълга разходка. За кратките не ползвах количка, а слинг. Отделно оправянето за излизане беше истинска надпревара - и каката беше още с памперси, тя има един режим на хранене, той друг на сукане, лудница си беше. Да изляза да изхвърля боклука или до магазина ми беше подготовка 1 час с тях и винаги имаше изненади в послесния момент.
Обаче сегаааа - играят заедно, като близнаци са, учат се един от друг, занимават ми бебето понякога когато имам доста неща да върша, свикнаха да вършат много от нещата сами - почистват си стаята (за това малко трябва да напомням постоянно ), сгъват и подреждат дрехите си, понякога съм ги оставяла в стаята им с часове, без да се притеснявам, защото ако единия направи нещо, другия ще дойде да ми каже (на 5 и на 6 са, всъщност каката през януати ще стане на 7). Ако беше едно, щях да го проверявам как е доста често. Освен това живеем вече в къща и е доста по-лесно да ги изкарам навън и те да играят, а аз да си свърша нещо. И така, вече на тази възраст според мен определено се усещат предимствата да са породени.
А относно истински породените - на едната ми баба децата са с разлика 10 месеца и 20 дни Много се подкрепят и обичат и до днес. Аз и брат ми имаме 8 години разлика и някак не сме така близки, не че не се обичаме, просто почти не говорим. Аз се изнесох от нас и заживях в София когато той беше на 11. Затова винаги съм искала децата ми да са с по-малка разлика.

Да и моите имат голяма разлика с батко си- 8,5 г;10,5 г;12 г и 4 м.Той си има вече свой живот,като е с тях ги мачка,върти ги,играе ,но за кратко.Докато малките са постоянно заедно,дори бебето ( 1,3 г)е все с тях.Определено малката разлика си има своите предимства,особено след като мине бебешкия период.
Иначе и на мен много ми тежи зимата излизането.Всичките тези ръкавици,якета,ботуши...
кошмар.Бебето като го навлека много и започва да се олюлява и пада,а иначе в къщи върви стабилно.Но...всеки един период минава и става все по-лесно,поне от физическа гледна точка.Дори сега каката помагаше на брат си в ДГ да се облича и съблича 😁