Вижте колко е щастлива мама,че си има породени двама ! ** 33 **

-идва ми да се гръмна поне по веднъж на ден
- към момента съжалявам, но малката е само на 2 месеца, така че още не мога да дам чак толкова обективно мнение
- за момента не е лесно, надявам се да стане, но не знам....
- остава време, когато заспи големият, бебето е душица
- още не знам, но знам за момента кой ме дразни повече

Моите са с разлика 1г2м. Проблемът ми е баткото, който крещи за всичко. Бебето е момиченце и не можеш да й чуеш гласа.
 

Аз съм с три породени: 2 г. разлика и 1,9 г. Момиче и след това две момчета. За мен разлика две години си е почти нормална😁, майки героини са тези с разлика година и два- три месеца. Лично мнение разбира се. От голямо значение е какви бебета са. Аз лесно се навивах за следващо, защото моите деца нямаха колики, не са имали проблеми с никненето на зъби, на няколко месеца започваха да спят по цяла нощ, 6 часов интервал да има, защото най- тежко ми беше недоспиването, храненето през два часа. Та моите бебета бяха деца- мечта. В момента вече ситуацията е различна: карат се, бият се, постоянно някой реве за нещо ( 5 г., 3 г. и 1+ г). Понякога просто се изключвам, много често се налага да викам, защото иначе само с говорене не се получава. Но пък и много се заиграват. Трудно е, признавам, аз ги гледам сама, ММ пътува по три месеца. Но си има и плюсовете.
А в началото бебето основно спи и яде и в това отношение не ми е било трудно с две малки деца. Мятам го в количката, отивам на детската площадка и голямото си играе. Трудното идва след 6-7 месец, когато започва да става активно.

Моите са с 1.7г. разлика - две момченца. Не съжалявам, може би 3-5 месеца повече ако им беше разликата щеше да е една идея по-лесно, защото баткото много дръпна откъм осъзнатост от 1г. 10 месеца нататък. Но пък плюса на по-малката разлика е, че още помниш всичко от бебе 1 и ще е по-вероятно да са на един акъл и да се спогаждат.

Имало е трудни моменти около първите месеци на бебето и никненето на зъбите на големия (а и сега на малкия), но тези неща минават и се забряват. Трябва повече търпение със сигурност, но в един момент нещата от организационна гледна точка се напасват и остава някакво време за почивка. Сега макар че бебето е на 7м. вече започват да се заиграват двамата. Очаквам да стане още по-добре като проходи.

Това което е важно и помогна според мен е да се говори много на голямото дете още докато бебето е в утробата - да му се обяснява за братчето/сестричето му и да се настрои позитивно. Също не е без значение и помощта от таткото, която ако я има, прави нещата много по-лесни. Относно обичта и аз имах притеснения, но се разсеяха като се роди бебето - и двамата си ги обичам еднакво, но по различен начин, защото като характери са много различни.

В крайна сметка никой не може да ви даде отговор да или не, защото нещата са строго индивидуални, но аз съм привърженик на максимата, че човек обикновено съжалява за нещата, които не е направил, а не обратното.

Моите са момиче и момче с 1г. и 4 м. разлика.
Със сигурност не мога да кажа, че е лесно, но в края на деня си давам сметка, че си заслужава.

При нас основният проблем е, че каката е адски палава, не стои на 1 място пжвече от 30 секунди, не се заиграва и непрестанно върши някоя щуротия.
Бебето пък не е от най-кротките и  сега е в такав период, че нито седнал, нито легнал - иска все на ръце.
Като ревнат двамата и е олеле-майко.
Да, изнервена съм, да, викам, но просто имам нужда от малко почивка.
Каката все още НЕ спи нормално. От 3 години не съм спала като хората. Тя се буди през 2 часа.
Спим в една стая, напаснахме се някак и не се будят взаимно (в повечето случаи), но е много забавно като се събудят едновременно или тъкмо си приспал единия, той пък се събуди другия.

Много често се замислям, че...да, би било много по-лесно ако бяха с по-голяма разлика, но въпреки това не съжалявам.
Особено като ги видя двамата гушнати или когато каката ходи да го целува, да му носи играчки... и най-вече, когато се събуди, а него го няма, първите й думи са "Бебе?!?!?" ... търси си го постоянно, гушка го, целува го....
Заслужава си на 100%.

Породените ми деца са с 1г7м разлика - момиче и момче.
- даа, когато бяха малки често ми идеше да се гръмна (в кръга на шегата) После свикнах и доста намаляха нещата, които можеха да ме впечатлят.
- определено не бих променила нищо. За мен малката разлика е страхотна. Е, когато второто беше бебе бях на друго мнение - че трябваше да изчакаме още една година (за да не гледам 2 бебета, а първото да си е осъзнато човече, само да слиза по стълби, да не тича безцелно в различни посоки и т.н.), но от сегашна гледна точка (на 6 (без 2 седмици) и 7г7м са), разликата ми се вижда идеална. Играят заедно настолни игри; гледат един от друг какво могат и той се опитва да я настига, че дори и изпреварва, което пък стимулира нея да става по-добра и да върви напред, защото знае, че той е по-малък; четат си приказки взаимно ( понеже мама често няма време), харесват подобни неща - играчки, филмчета и имат много сходни интереси. Много предимства си има, които при по-голяма разлика (над 2-3-4 години) щяха да дойдат по-късно или изобщо да не се появят. Затова аз лично не бих постъпила различно, въпреки трудностите в началото, то е само за година-две, а след това тази разлика във възрастта се отплаща многократно.
- Май частично отговлрих по-горе и на това. И при нас нямаше кой да помага, но мъжа ми вечер след работа се включваше, което ми беше от голяма помощ след дългия ден сама с тях. На мен лично най-трудно ми беше като бяха бебета, имаха си колики, имаше драми със зъбките, каката беше изключително дразнещо мрънкаща и залепена за мен. Колкото повече растяха, толкова по-лесно ми ставаше. Може би като стана той на 2, тя на 3++, стана по-лесно. Той беше сравнително кротък, заиграваше се сам. Тя не можеше да седи на едно място повече от 30 секунди. Когато той беше точно на 2, ги пратих на ясла и градина едновременно и двамата. Тогава ежедневието ми се разнообрази (върнах се и на работа) и това ми се отрази доста добре. Първата година доста боледуваха (леко, но постоянно някой от тях или и двамата бяха сополиви), но после нещата се нормализираха, те бяха на 3+ и 4+++ вече и стана още по-леко и ... се навихме на трето
- някъде като малкия направи 3 вече имахме време един за друг хахахахах. Щом успяхме да сътворим номер 3, явно вече нещата са били доста добре Определено имаше доста нерви, преумора, викове и т.н. първите години, но ако партньорите се обичат, ще издържат според мен. Всичко трудно отминава. Също едно мое виждане е, че ако са се съхранили след първото дете, то ще успеят и след второто, третото и т.н. За мен лично най-трудно се гледа първото дете, защото тогава всичко е ново, неизвестно, всеки период ни подлага на физическо и психическо изпитание. Обаче после отминава и когато отмине си даваме сметка колко кратък е бил и колко силни сме всъщност.  Затова и с другите деца вече очакванията са други, търпението е друго и нещата не изглеждат толкова драматични
- подобни мисли за обичта се изпариха в момента, в който се появи второто. Обичам ги безкрайно и тримата. Но техните характери всъщност ме карат да се държа различно с всеки от тях - с едно играем диво и правим щури неща, с друго се гушкаме дълго и така. Те показват от какво имат нужда и как да изразяваме любовта си един към друг. Това също се променя и с възрастта.
- най-големите проблеми - сега са, че доста се карат на моменти (но пък според мен това ги учи да общуват, да споделят, да решават социални проблеми) - в такива моменти се намесвам и ставам арбитър, намираме решение на проблема, което се старая да задоволи донякъде и двете страни (често не се получава). Преди години пък най-големите проблеми бяха, че се оправяхме по минимум час за да излезем. В началото и двамата бяха с памперси, тя ядеше храна за нейната възраст и по различно време от него, той сучеше на 2-3 часа. Влизаш в омагьосан кръг, докато ги приготвиш - накърмиш бебето, нахраниш другото, бебето се наакало, другото после и то, приготвиш чанта с нещата за парка, облечеш голямото, бебето пак се наакало, преобуеш го, голямото иска на гърне, сложиш го, бебето пак огладняло, докато кърмиш, голямото ти се катери по гърба и скача от там на леглото и така 100-тина пъти .... на моменти ми се струваше, че полудявам. Когато ги помъкнех по стълбите на блока (едното в кошче, другото виси в ръката ми) и после ги вържех в количката за породени и потеглях към парка, изпитвах огромно облекчение, че съм успяла да изляза от този безкраен цикъл. Затова и в парка седяхме и обикаляхме с часове. Беше най-приятната чадт от деня. В началото там кърмех. После давах пюрета. Голямото също спеше в коюичката, затова много си я харесвах. Малкото когато спи, голямото играе.
Сега живеем в къща, много по-различно е.
Да, не бих променила нищо. Надявам се децата да са здрави, защото каквито и трудности да имаме, ако са здрави, всичко отминава много по-леко.

Момичета, страхотни сте, много ви благодаря, че споделихте толкова подробно радости и терзания от живота си!! ❤
Представяйки си малката принцеса по 2 направо ми побелява косата, защото тя пищя от колики чак до 4 месец, от 4 пък до ден днешен мрънка непрестанно заради зъбите, като все още няма нито един, откакто се е родила няма нощ, в която да е спала (с баща й живеем за деня, в който просто ще може да се наспим), а през деня приспиването е безкрайно и изтощително, съответно изпитвам ужас от това дали няма да полудея, ще остане ли изобщо нещо от социални ни живот, как ще гоня едното, докато другото се мъчи да падне от някъде, как ще мога да ги нахраня и двете, как ще ги приспя изобщо и какво прави едното, докато аз приспивам другото? Та.. как няма да съм раздвоена 😁
Същевременно кърменето беше най-мъчителния и гаден период в живота ми, изпълнен с 24 часови болки и посещения на лекари и консултанти, но без резултат, та някак спомена за него много ме подтиква към това да си останем само с едно дете. (Всъщност всички около мен са от семейства с две деца и не знам как израства дете, което си няма братче/сестриче. 🤔)
НО като ви чета и определено си казвам, че това е страхотна разлика и трябва да го направим, преди да са минали годините и да сме се отказали, защото в крайна сметка си струва 🙏

Бъдете здрави, все така щастливи и сплотени семейства 🤗😘

Здравейте, сега открих темата. Чака ме одисеята с породени с разлика 14 месеца.
Другия месец очакваме бебето и аз се чувствам все по-неподготвена.

Ще трябва да спят в една стая и не знам как ще се получи.
Цял ден ще съм сама, баткото още не ходи и ползва количка. Разходката обмислям да е със слинг и количка. Парка е на около 5 мин. 🤔
Пазаруване с двете ми се вижда невъзможно, а за готвене абсурд.

Все такива неща ми се въртят и ми иде да се гръмна отсега.

В началото се обвинявах, че ограбвам детството на сина си като няма да мога да му дам нужното внимание😞 все още ми е трудно да свикна.

Моите са с 16 м. разлика, така че при нас ситуацията е сходна. В допълнение и ужасно палава кака.
Честно си казвам, време за готвене 0. Ако няма помощници...не зная.
Пазаруване с двама - никакъв шанс. Абсурд. Само докато се обърна и каката е съборила магазина.
Само с нея по бива.
Непрестанно се обвинявам, че все на някой не съм обърнала достатъчно внимание, но мисля, че и с голяма разлика да са, пак би било така.
Ние излизахме с двойна количка основно.
Сега вече каката ходи и на кратки разстояния излизам сама, тя върви, а бебето в количката.
Първите 2 месеца според мен са най-тегави

Честно казано, когато сме сами съм по-организирана, а каката слуша много повече и не прави маймунджалъци. Има ли друг вкъщи и става олеле-майко.
Но за някои неща без помощ все още не се справям, а бебето вече е на 5 месеца, каката на 1г.9м.

Моите деца са с разлика 2 години и 1 месец. Преходът от 0 към 1 дете е много по-стресиращ и голям от този 1 към 2 деца. Относно отношенията между родителите, нашите не са се променили много от преди децата. Имаме си време на един за друг. Не всеки ден ми идва да се гръмна. Но моите деца спят през нощта, според мен това е огромен фактор. Най-сложно е храненето, защото в нас е пълно с претенции и готвя различно нещо и за 4-ма ни. Както и това, че е винаги разхвърляно, но с това свикнах горе долу, обикновено това е и нещото, което ме вади от нерви. С разходки, пазаруване нямам проблеми с децата. Каката много ми съдейства с ппазаруването. Бебето постоянно търси кака си, като цяло по - голямата част от деня прекарва в това да я наблюдава и следва. Аз самата съм едно дете и се чувствах самотна, съответно исках да имам 2 деца.

В началото и аз се чувствах така че няма да отделя нужното внимание на голямото. Сега като ги видя как заедно играят незнам как би било живота ми само с едно без малкото. Първата година е трудно но втората е голяма веселба.

Моите двамата са с 2г. и 2м. разлика и също в началото, както и през бременността изпитвах голяма вина, че лишавам големия от внимания. Вече бебето е на 6 месеца и не мога да повярвам колко сме щастливи, че се решихме на второ. Не мога да кажа, че много се заиграват, но определено комуникират по техния си начин. Няма по-голямо щастие. В момента критериите относно чистота, подреденост или ред у нас са на минимума, но това ни е релността в момента.
Малкия беше на 1 месец когато го преместих в детската при брат му и имаше 2-3 месеца спокойствие. Вече и двамата се будят по 2-3 пъти на нощ, пречат си, но все по-рядко единия буди другия. На пазар ходим само като сме двамата с мъжа ми или пък си разделяме децата и единия ходи да пазарува докато е само с едно дете.

При мен пък се получи така, че дори като се роди малкия (номер 2), пак на каката отделях повече внимание. Тя просто не ме оставяше за секунда. За мой късмет той се оказа сравнително кротко и спящо бебе и въпреки че имаше и той колики, не беше толкова драматичо, като с нея. Той се заиграваше сам с играчки, за разлика от нея, дори по-късно, като можеше вече да реди пъзели и да играе с конструктори, можеше да седи и да си реди много дълго време. А тя не стоеше просто на едно място. По-голямото внимание беше за нея тогава, изобщо не е била ощетена и по-скоро изпитвах угризения към него. Сега малкия (номер 3) е по-скоро като сестра си, отколкото като брат си - залепен и той и много палав, само гледа каква беля да измисли и къде да се покатери. Сега вече ми е съвестно, че не им отделям нужното внимание на тях, направо си крадя моментите с тях. Но пък те са двама и заедно играят, творят и учат различни неща, направо не ми се мисли ако беше само единия колко щеше да си чака аз да поиграя с него.
За пазаруването - още като се роди второто дете ги ограничих. Мъжа ми пазаруваше след работа. Само до други, нехранителни магазини ходехме всички (например в някой мол). Сега пак е така, единия остава с децата, другия отива на пазар. Когато сме двамата вкъщи, сме ходили с всички деца по магазини, но става пълна лудница. А когато децата бяха на градина, съм ходела само с малкия и е съвсем друго нещо, много по-спокойно.

Аз пък като родих втория ми беше съвестно, че няма да има това изцяло наше внимание, което сме давали на първия като бебе. И то си е така реално; докато не споделих с една позната, доста по-голяма на години и тя ми каза: малкият пък винаги ще има по-голям брат, приятел, подкрепа, опора и една по-особена връзка, която ние като родители не можем да дадем. И това успокои майчините ми терзания. ❤️

Сега сме с 3 момчета, между големите породените разликата е 2г5м, между най-малкият и най-големият - 10г. И за всяко дете от позицията му в семейството си има плюсове и минуси, без значение колко години е разликата. Важното е така да ги гледаме и отнасяме с тях, че плюсовете да са повече 😊, да не се чувства никой пренебрегнат.

А за разхвърлената къща - ами примирих се, все не е оправено както трябва. Големи са, помагат, но пак не се получава. Вероятно, заради и доста фактори лично в нашето семейство, момчета са, много се яде и готви в къщи, имат задължения и помагат, но и искат вече макс да са навън с приятели, особено сега лятото, имаме и 2 домашни животни (куче лабрадор и морско свинче, космите след кучето са несвършващи), често ходим уикенда на вилата и чистенето в апартамента е през седмицата набързо. Ама здраве да е!

Да споделя и аз каквото се сетя. Моите са с 1г. и 4 м. разлика. Сега са на 1г. и 2м. (момиче) и на 2г. и 6м. (момче). Само аз и ММ си гледаме децата, като освен тях се грижим за баща ми, който е "на едно място", 2 кучета и котка. Щом от месеци навивам ММ за трето, значи не е толкова лошо Не съжалявам въобще. Най-трудно ми беше в началото. Баткото около месец след раждането го пуснахме на ясла, но тъй като често боледуваше, това не ми беше от особена помощ. Първите месеци ми беше трудно, защото много им се разминаваха режимите и наистина е трудно, когато на единия му е време за сън, а на другия за хранене например. Слинга го благославям и споменавам във всеки мой коментар, защото ми осигуряваше спокойно и спящо бебе и свободни ръце. "Баткото" му се наложи да се научи отрано на съобразителност и да пази тишина, когато бебето спи. Също и на самостоятелност. Оставях го сам, когато вляза да я приспивам и той се занимаваше. Случваше се в началото да прави бели, защото е недоволен, но с времето се научи да се занимава сам през това време. Аз също имах чувството, че обръщам повече внимание на големия. Малката повече спеше и аз все с него играех. Тя все на заден план оставаше. А към днешна дата все имам чувството, че не им стига моето внимание, отделено лично за всеки. Играем тримата, а вечер като се прибере ММ - четиримата, но все някой иска на него да му обърна внимание. Имаше един период, в който където я видеше, че се е изправила, все я буташе или ако държи нещо ще й го дръпне от ръцете. Тогава говорих с психолог и се пооправиха нещата. Пак се случва на моменти да се сборичкат, ама те се боричкат и като си се радват един на друг, та не мога да им хвана края С ММ покрай всички тези грижи бяхме забравили да се стараем един за друг. Страхотен тандем сме в домакинската работа и обгрижването на цялото домочадие, но започнахме да се караме всекидневно. Седнахме, обсъдихме, обмислихме какво сме правили преди, а сега не го правим и се оправиха нещата. Голям минус е, според мен, че нямаме и минута без децата, защото на моменти искам да избягам за някой час, но няма как. Сега като се върна на ясла "баткото" виждам светлина в тунела, прекарвам повече време с малката и докато тя спи имам повече време да си свърша нещо. Те спят в една стая, отделно от нас и се будят един друг. Той не я буди нарочно, но са като скачени съдове - само да мръдне единия, другия е надигнал глава да види какво става. А тя - с отварянето на очите се е прехвърлила на неговото легло да го буди Предполагам, че ще се научи и тя на съобразителност Доста самостоятелни станаха и двамата. Оставям ги смело да правят каквото искат из къщата, за да мога аз през това време да свърша нещо. Ако нещо се закротят, само тогава отивам на проверка От съвсем малки целенасочено ги научих и двамата да слизат сами по стълбите, за да знам, че могат да го направят сами, а не аз да сляза надолу за нещо и те да се хвърлят от горе, за да дойдат при мен или (както правеше малката) да се скъсат от рев, че ме няма. В началото ги дебнех и слизах с тях всеки път щом тръгнат натам, независимо какво правя в момента, докато се убедя, че се справят сами. А на тях им е голямо забавление точно в началото, че могат да го правят и по цял ден слизат и качват стълби Но усилията си заслужават, защото аз съм спокойна, а те свободни. В движение се решават всички възникващи проблеми, но след като пролази за мен вече беше много по-лесно. Наистина е много важно да се подготви голямото дете за бъдещото бебе и да се запознае с всички детайли - че мама няма да има толкова време за него, че то ще плаче, че ще трябва да му пази тишина, да помага на мама за бебето и т.н. А с разхвърляна къща още не мога да се примиря. Научих ги, че първо прибираме едните играчки и тогава вадим другите или като поразхвърлят ги подканям и помагам да сложим всичко по местата. Засега и двамата са подредени като мен и знаят на всяко нещо къде му е мястото. Искат да помагат във все повече неща в домакинството, което е хубаво, но и ми отнема тройно повече време Веднъж сипах скришно храната на кучетата, докато той се беше заиграл и като ме видя такъв рев удари, че му обещах, че това вече ще е негово задължение и няма да го правя без него. Спазвам го, какво да правя

Мами, помагайте!
А бебе на 20 дни и кака на 2,5м съм.
Нещо кошмарно е, каката ревнува постоянно, тресе я й бебешки пубертет. Бебето с колики съответно доста плаче 🙄
Как се справихте, докога е толкова трудно и тегаво? 😶