Вижте колко е щастлива мама,че си има породени двама ! ** 33 **

Дами, понякога ситуациите в живота не ни дават възможност да стоим вкъщи и да си гледаме децата до 2-3 годишна възраст.
Моята кака тръгна на 1г4-5м (разликата им е година и половина) на ясла с голям кеф, а малкият остана с детегледачка от 10 месечна възраст, а аз започнах работа. Такава ми е специалността, че не мога да работя от вкъщи и рядко се отварят позиции за жени.

А мъжете ви помагат ли след работа? 🤔
Моят е на мнение, че много е работил и е изморен, а аз нищо не съм правила и цял ден съм си почивала вкъщи😕
Вечер само къпе големия и понякога го храни или занимава с нещо.

Защо на него му е изморено да стои с децата, а на мен цял ден дето съм била с тях да не ми е изморено🤔 аз ли греша някъде.

Моя мъж ми помага много, но трябва да му повтарям. Понякога много го обвинявам, понякога му съчувствам. Работи на смени и на компютър. Съответно физически не е изморен, но психически е тотал щета понякога. Често просто е прегрял и му трябва известно време да влезе в кондиция, а аз трябва да повтарям какво да направи.
Лично аз изисквам включване, защото той докато е бил на работа аз не съм лежала, грижила съм се за нашето детето и за къщата. Също се върнах и на работа, сутрин той гледаше детето и после отиваше на работа, а аз се връщах и до вечерта бях аз на смяна с детето.
Единствено бих го оставила да почива ако е болен или е работил извънредно много часове. Ама ако е със стандартно работно време тип 8-17ч и да ми се оплаква колко е изморен, няма да минат при мен тези

Да забавлява ги след баня ,а аз гледам някой друг сериал през това време.

Да седна да гледам сериал, докато той е с децата абсурд. 😁 Ще стане 3та световна. Моето време е когато децата заспят, но все има нещо за оправяне.

Работи от 8-17 физическа работа.
Децата лягат към 19. Не мисля че 1 ч ако е с тях, ще го натоварят толкова😕 мисля си че просто той не иска да ме вижда да бездействам и нищо да не правя за 5мин 😔 все трябва нещо да се върши и оправя. Голям перфекционист е. Помага в неделя, но когато работи просто не иска нищо да прави.

Една от грешките, които много майки правят, е да обясняват нещо на бащите без да са конкретни. Например "Въобще не отделяш време на детето!" или "Трябва да обръщаш на детето повече внимание." и т.н.
Вместо това, опитайте с "Предлагам да измислим план, в който ще можеш да отделяш 1 час (само 1 час!) на ден с детето, защото то има нужда от време с татко си. Например сутрин, докато аз правя закуската/къпя се, вие да си играете 30 мин и вечер преди лягане - още 30 мин."
Така поднесена информацията може да се смели по-лесно и всеки нормален баща би си казал "Как няма да мога да отделя половин час за детето си." Може дори да започнете с по-малко време, например половин час на ден! Дори да ви се струва малко - големите промени започват постепенно. По-нататък бащите сами ще започнат да увеличават времето.

Може също да накарате бащата сам да помисли: "По кое време на деня ще ти е удобно да се грижиш за детето? Да му отделиш половин-един час да си играете само вие двамата. Помисли си и после ще го обсъдим". - Така му показвате, че ви е грижа за времето му и е много по-склонен да кооперира. Ако го нападате, просто ще ви нападне обратно.

Не знам дали случая при вас е такъв, но споделям, защото не се знае за кого ще е полезно.

Да, когато се налага майката да работи, е ясно, че ще намерим най-добър вариант някой да се грижи за децата - каката на ясла, малкият вкъщи с бавачка. Но когато стои в майчинство, не знам дали е добра идея да праща едното на ясла - особено толкова малко. Играла съм го този филм и от личен опит знам, че това дори е по-изморително и непрактично. Разбира се, че всяко семейство е различно и може пък при него това да е добър вариант.
Lorsy, а таткото като го няма по цял месец, ти как се справяш с воденето, взимането и т.н. от яслата? Това ми се струва супер неудобно. Нашата ясла е от 7.30 -  до 8 трябва да сме завели детето, което ще рече, че ще трябва да се събуди и мъкне и бебето... Всеки един режим под час извън дома с малко дете и малко бебе, ми се струва доста напрягащ... или поне за мен беше. Така сутрин, докато спят, можех да си оправя нещо... Събудя ли ги, нямаше как, започват занимавки и грижи по тях. А като пращах голямото, после така се вкисваше и плачеше, че още повече изнервяше обстановката, отколкото ако си стоеше с мен и бебето.

При нас таткото почти не помагаше и само мрънкаше. Затова сме в развод. За него по презумция децата са моя грижа и за всичко аз правех. Абсурд да гледам сериал или нещо друго. Пусках музика само за фон. Отделно, че и работех и пак аз се грижех за всичко. Естествено, че не е добре това. Доста съсипва връзката. А и не може един баща да се пита дали "помага", това също е негово задължение - да гледа децата си. Така се съсипах, защото от години не съм излизала сама буквално, нито с приятелка, нито с майка ми. Винаги и децата са с мен и очите ми са на 4 - кой къде ходи, какво прави ..... НЕ правете като мен, съсипващо е. Изисквайте си от мъжете. Това са и техни деца.

Така е, мъжете не трябва да ни "помагат" в отглеждането на децата, а да участват активно, защото това са и техни деца.

При нас таткото участва, но  разчита и много на това, че все пак аз съм мама и когато съм в майчинство, повечето неща ги правя аз, а той се включва с желание, но когато може и не е много изморен - разликата е, че аз и много изморена да съм, трябва да се погрижа за тях. Така се развиха нещата, че той в един момент беше доста изморен и от работа, аз от две застъпени майчинства и когато направих почти 3 години в майчинство, тоест голямото ми дете стана на 2 и 10-11м, а малкото на годинка и 3-4 м, решихме да се сменим. Прехвърлих му майчинството за период от 3 месеца, през първия месец си взех отпуска и бях до него, през втория и третия работех без прекъсване, а той ги гледаше сам. След края на третия месец той нямаше търпение да се върне на работа, за да си почине (а дори не беше видял какво е през деня първите месеци с тях, когато двамата още бяха бебета и никое не можеше нищо да прави само и трябваше да се тича за всичко). После пак аз се върнах в майчинство докато второто ми дете стана на 2.
Сега сме с 3 деца, като големите са като близнаци вече, много си помагат, занимават се заедно и гледат едно от друго. Малкото тъкмо тръгна на ясла и постоянно боледува.

Малко отклонение от темата, но и аз да си излея мъката - една малка лудница е от днес вкъщи, защото каката е 1 клас, малкото е болно, а и двамата с мъжа ми опитваме едновременно да работим, да помагаме на каката в онлайн уроците , с клито тя се сблъсква за първи път и да лекуваме малкия (слава Богу, баткото е на градина, защото те все още работят, ако и тях затворят, направо не знам) ... Ще се справим заедно (и двамата работим от вкъщи), но нямае друга помощ. В такива моменти човек се изнервя и изморява до краен предел, та и ние малко се скарахме днес на тема кой кога как гледа децата, защото той е свикнал да не го притесняваме като работи, но тогава аз бях в майчинство, а сега е по-различно. Ако стане много напрегнато, се чудя дали да не потърсим детегледачка.

Аз гледам децата си вкъщи, идва бабата да помага от време на време (помощта е да излиза с каката на разходка, по площадките). Таткото работи на смени помага винаги преди /след работа.
НО как се справяте с 2те деца едновременно??? Бебето е с колики, доста често плаче, малко спи. Каката иска повече внимание...
Как да съчетая нещата, как да обръщам повече внимание на голямата, като малкото иска постоянно да е на ръце, кърмя я?! Как да направя организация за деня, как да съчетавам нещата, как да се грижа за двете едновременно? Как да им направя режим?
Как се справихте?
(с бебе на месец и кака на 2,6 съм.)

За помагането на татковците - явно при всички е горе-долу еднакво положението. И аз го ръчкам и подбутвам да прави неща, има някои задачи, които са си само на единия и други на другия. Например само той пазарува, а само аз се занимавам с чистенето и прането. И двамата готвим и си играем с децата. Лошото е, че и двете деца признават само мен като им се спи, лошо им е и т.н. таткото си е само за игра явно.... Денят иначе е организиран около режима на баткото. Бебето още не спи предвидимо, кърми се на поискване и така.

Bella_Mi, със сигурност ти е голяма лудница на главата и си пред огромно предизвикателство! Но се опитай да оцелееш следващите 1-2 месеца , които са най-трудни и после нещата ще се стабилизират донякъде. Бебчето ще порасне малко, кърменето ще се нормализира, а може вече да има по-стабилен режим на хранене и сън. 100% ти е много напрегнато сега и си на ръба, но не се предавай, ще се справиш.

Имам един съвет, който не знам дали ще ти помогне, но все пак ще ти го дам. Не подценявай каката. Тя вече не е бебе, а направо си е дете, което е способно на много неща, стига да му се даде шанс. Използвай я за всичко, което би могла да свърши - хем тя ще се чувства полезна и ще получава внимание, хем ти ще имаш някаква минимална помощ. Можеш например да я караш да ти подаде памперс, докато сменяш. Или да съчетава чорапи от прането, а и дори да сгъва пране. Може да събира дрехи от пода и да ги носи в панера за пране. Да бърше прах, да си оправя леглото, да събира играчки .. като цяло списъка е огромен. Може да звучи като сякаш ще я ползваш за роб, но не е така. Децата обичат такива неща, особено ако са поднесени забавно и им казваме колко са полезни.

Ако бебето все още е зле със съня на 3-4 месеца - инвестирайте в консултант по сън и си улеснете живота! Това е страхотно нещо, което оправи всичките ни проблеми не само със съня, но и с дневния режим.

Но като цяло - дръж се. Ще става по-лесно и децата ще стават все по-самостоятелни.

Ох, като чета ми настръхва косата. Нашият татко много се грижи. Къпе, храни, приспива и аз пак съм дроб ( бременна съм) и се чувствам изтощена до краен предел, а не знам ако не помагаше какво щеше да е. И аз записах бъдещия батко на ясла но се чудя кога е най- удачно да го пусна...

Моят тръгна средата на октомври и на четвъртия ден лепна вирус. Сега бебето е на АБ а той буха като магаре. Явно митовете за яслите са си верни. Според мен когато и да го пуснете, ще изкара 2-3 боледувания.

Нашия батко тръгна във втора ясла миналата есен и до края на юни плътно си боледуваше, после го спряхме. Малкия се разболя покрай батко си за пръв път на 4 месеца и беше на пулмикорт. Сега в първа градинска е по-добре, пу-пу.

Дами, искам да ви попитам за 2рите дечица - по-бързо ли се развиват от 1вородните?
На кой м по коремче, лазене, изправяне и тн
Защото при мен каката като беше на 4,5м чак тогава започна да се върти, а сега ми се струва, че бебето на 2+ се обръща и иска да спи по корем.