Вижте колко е щастлива мама,че си има породени двама ! ** 33 **

По темата с планирането на породени - ние си ги планирахме. Кърмех си баткото на поискване, цикъла ми дойде 40 дни след раждането. Забременях планирано, когато той беше на 6 месеца, кърмих си го през цялата бременност, сега ги кърмя с бебчо тандемно. Така че - не лишавайте бебчето от кърмене!
За почивката - ние нашия цирк го преместихме на къмпинг Градина и вече почти месец сме тук. Не е "почивка" в никакъв случай, но е разнообразие от ежедневието и направо не ми се прибира. Толкова ми е хубаво, децата си свикнаха, големия търчи напред-назад по цял ден, просто не мога да си представя как ще го прибера обратно в апартамента в София Но за съжаление се прибираме в края на седмицата. Ние с мм сме си ентусиасти, размъкваме ги навсякъде децата. Миналата година с 5-месечно бебе пътувахме за цял месец в Щатите. Е, с две е друго де, още толкова голям трип не сме си правили с двамата, но причината е по-скоро финансова, не толкова че децата ни притесняват, хаха 😁

Ние сме в Гърция сега, добре че сме компания и има каки и батковци да забавляват малките. Нашите си лягат рано по принцип и вечер стават кисели. Таткото каза че следващия път на море самон с едното. Или без тях.

Здравейте, бих искала да посъбера малко мнение,плюсове и минуси, относно 2-годишна разлика между децата.
Разбирам че всичко е до характер, но все пак.
Първородният дъщеричка е доста ревлива, започна все повече да говори и се разбираме прилично вече.
Също ме вълнува майчинството, ноември изтича първото, при решение за втора бременност какво следва да се направи.
Бъдете здрави!

Здравейте, иска ми се да се включа и аз в темата с моите бебоци на 2г. и на 9 месеца. След появата на второто всички добри препоръки и вече възпитани навици у първото ни дете относно самостоятелното заспиване отидоха по дяволите по ред причини. След 6 месеца опити съм на път да се откажа от тази идея и за второто, след 3 лежанета в болница, които съвсем ни разбутаха създадената организация поне за нощния сън.  Питането ми е съвсем конкретно- как успявате да ги приспите сами вкъщи? Как, при толкова различни режими, първото, което е буйно и емоционално не пречи на съня на второто? След раждането на второто просто всичко четено не беше приложимо в нашия случай и имахме просто две изнервени деца, едното от които недоспало... Нещата се успокоиха и за четиримата, когато спрях да се вманиачавам и децата започнаха да заспиват с нас...

Мисля, че сте намерили точното решение Според мен именно когато не се вманиачаваме в някакви норми, нещата стават много по-лесни и спокойни и проблемите постепенно се разрешават без изнервяне и натиск. Това е поне моето виждане. Децата са различни и няма как да важи за всички написаното в книгите.
Конкретно за самостоятелното заспиване - много го мислех с първото ми дете, сякаш това беше част от нещата, които трябва да се постигнат - махане на памперси, самостоятелно хранене, самостоятелно заспиване ... много държах да направя всичко както трябва и да бъде рано. И нищо не стана както исках, нито пък рано. Ядосвах се, че спеше при нас и аз го позволявах от преумора. Спеше при нас на долепено легло, дори когато второто стана на годинка (имат 1г 7м разлика). След това спеше пак в нашата стая (на отделено вече легло), а второто спеше на долепено легло до нас. И когато той стана на 2, а тя на 3 и 7м, ги отделихме в отделна стая, бяха много щастливи и вече готови да са сами (друг е въпросът, че аз спях почти постоянно при тях още около 1 година, защото често боледуваха в яслата/градината). Сега са на 8 и половина и на почти 7 и всеки си спи съвсем сам в отделна стая, оправят се сами, лягат си сами, даже си четат приказки взаимно, защото аз обикновебо се занимавам с третото
Според мен изискването на някакъв вид самостоятелност води до повече прилепеност, ако е в неподходящ момент. В един момент сами пожелават да се отделят, ако сме им дали шанса да са до нас, когато са имали нужда от това. Третото ни дете е на 2г и 10м сега и все още спи на долепено легло до нашето, но вече забелязвам, че започва да добива желание да спи отделно и спи по-спокойно с всеки изминал месец.


Според мен плюсове са:
- Децата са по-близки ако са с по-малка разлика (това обаче не е непременно така във всички случаи)
- Минава се през даден период с всички деца и периодите не се застъпват - например бебешки, ученически и т.н., тоест на мен лично ми изглежда по-лесно така, отколкото да се гледа бебе и да се тича/вози ученик по уроци и занимания.
- имат постоянно компания и с кого да играят, когато родителите не могат да обърнат в даден момент внимание
- конкурират се и се състезават, което ги развива
- взаимно се учат на неща, играят на игри, задават си задачи, четат си
- заедно ходят по лагери и зелени училища
- могат да споделят една стая по-лесно и по-дълго време

Недостатъци:
- Повече натоварване в началото - физическо и психическо, особено ако няма кой да помогне дори за минутка (на мен лично съвсем в началото като се роди второто ми беше най-трудно и с всеки изминал месец ставаше по-добре)
- повече разходи в един момент накуп (още не съм стигнала до този етап, но скоро ще дойде и този момент)

Със сигурност има още доста предимства и недостатъци, но тези са основно за които аз се сещам.

Относно майчинството - зависи ноември дали изтича първата или втората година. Ако е първата, все още има време за застъпване на майчинствата, ако изтича втората, вероятно ще е малко по-неизгодно финансово, тогава следва връщане на работа и излизане отново в майчинство малко след това или ползване на болничен/неплатен отпуск.

Имам свободни минути, пия бира, гледам ТВ, та реших да напиша нещо оптимистично в темата. Малката е на 1 г.,баткото на 2г3м. Ами, става все по-лесно. Имала съм сюисидни моменти, но като цяло вече се живее. Големият говори, има комуникация, малката ходи и се катери и е самостоятелна.  Единствено ми остава да я отбия от нощното кърмене и съм отличник хаха. Кураж, мамчета

И аз да се включа в темата най-накрая, защото следя от доста време. Имам кака на 5.5 г, втора "кака" на 1.8г и сега момче изненада на 1 месец. Бях се подготвила психически за много трудни моменти, но за сега е търпимо. Разбира се има и крайни дни, часове и секунди даже. Много добре знам, че още не е почнало най-трудната част, но за момента свикнахме с рутината и не е толкова страшно колкото очаквах.

Да се включа и аз със ‘батко’ на 17мес и новородено на 1 мес със страшни колики.
Ужас е!!! В момента е ужас, наистина. Снощи малката се е драла 4 часа, докато едновременно и и баткото ревеше за нещо негово си. Исках да му обърна внимание, но от малката не мога. Баща му се включва и търчи подир него.
Свикнала съм да сме все двамата с момченцето ми сами всеки ден да се гледаме, но сега го пращам при едните или другите баби, за да оцелея. Страдам адски много от това. Много плача, липсва ми и изживявам тежко раздялата с него. Родилка на 1 месец съм и отделно аз самата все още се възстановявам, а хормоните бушуват.
И да - помощ има, но пак е много труден момента.
Коликите ще минат, баткото ще се успокои, аз ще посвикна - да.
Но в момента е ужас.
Оплаках се… Чета ви. Дано става по-лесно после.

Хепи, бебеносиш ли? За мен това беше спасението, малкия го слагам в слинга, той е доволен и щастлив, че се гушкаме, успокояват се коликите, а в същото време се занимавам с баткото, така и той е доволен... не знам какъв друг съвет да дам,  при нас беше сравнително лесна адаптацията...

Не, не бебенося, но имам нужда от това в живота си 😂😂😂

+1 за бебеносенето, първите 4 месеца щяха да са ужасно трудни без него. Вземете си ергономична раница и според мен ще се почувствате облекчена.

Първото го бебеносих, но второто изобщо. Кобо слинг и ергобейби раница имам свободни, ако някой се интересува.

Аз се научих да връзвам бебето на гръб още на 2-3-ти месец със слинг и това беше единственото ми спасение, писала съм, че почти постоянно съм била сама с тях.

Таткото на работа с извънредни и на смени.

Същата история е и при мен. Каката е на 1год. и 5 месеца, братчето и на 1 месец. Много ми е мъчно че не мога да и обръщам достатъчно внимание. И ние сме свикнали двете по цял ден, а сега е ту при едната баба, ту при другата, ту с баща си и мисля, че това и се отрази недобре тя е доста социална, вече говори доста, много умно дете е, но сега избиха кътници и това имам чувството че направо я промени. Все едно не е моето дете… все още ми е трудно да се оправя с двамата сама. Справям се някак, но все някой реве и аз също доста плача… доста съм и недоспала, защото малкото през нощта не спи. С една дума - лудница е.

Опитвайте се да обръщате повече внимание на по-големите, а не на бебетата. Малките още нищо не разбират, докато тези на близо 2г. Са доста чувствителни. Аз бебето го бях ограничила до санитарния минимум - суха, нахранена, почти нон стоп на гърда, за да е спокойна. Сега малко ми излиза през носа с отбиването, но не съжалявам.