Смяна на бащино и фамилно име на дете

Не, ще пиша тук - може да помогне и на друга майка след време.
С адвокатката го направихме като оспорване на бащинство от негова страна.
Съответно аз не противоречах на  твърденията му. Бях сигурно единствената, довела свидетели, че по  време  на брака  са я виждали с друг мъж.
Доказахме, че съм прегрешила и съответно той не иска да бъде баща на чуждо дете. След като аз не оспорвам твърдението и съм съгласна - няма нужда да се насрочва ДНК експертиза.
Според решението на съда презимето на детето ми е производно от името ми, но с мъжко окончание.
Фамилията е моята.
За съжаление адвокатката ми вече е възрастна и не работи.
 

Може,консултирай се с добър адвокат.Щом не е плащал 2 мес издръжка ще я плати за 1 год назад.Ще го осъдиш и за нова издръжка за повече средства.При следващите 2 мес неплащане можеш да му отнемеш правата

Имената са най-малкия проблем. Заведи си дело за пулно попечителство и после лесно ще ги смениш.

Мен имената не ме притесняват, но има моменти с наследство и подобни, които е добре да се уредят.

Новият не може да го припознае, може да го осинови - по този начин става, който пишеш, със съгласие на бащата или без съгласие, ако е лишен от родителски права или дълго време не е провявал никакъв интерес към детето, не е полагал никакви грижи и т.н. Новият трябва да има брак с майката обаче, за да се допусне такова осиновяване, поне у нас.
Осиновен е бил явно и познатият на пишещата по-горе.
Аз принципно не съм никак фенка на "заличаването" по този начин на следите за бащата, но някои татковци може би си го заслужават, както описаният в темата.

Знам два случая на само променено име - след развода майката чрез съд успява да постигне смяна само на фамилното име на детето с нейното на общите основания за промяна на име ("важни причини"), без осиновяване от друг, без лишаване от родителски права, а поне в единия случай (за другия не знам) - и без дори бащата да изчезва от живота на детето, поддържат си някакъв контакт. Лично аз това, че майката се е развела и носи вече моминската си фамилия, никак, ама никак не го намирам за важна причина за промяна на името и на детето, но хора разни, намерили са се съдилища, които са го допуснали, понеже важните причини се преценяват субективно. Не е сигурно обаче, че и при вас биха го допуснали, "сигурният" начин е осиновяването.

П.П. Айша, ти в стари теми си писала, доколкото помня, че "биологичният" баща, презумиран от брака, на твоята дъщеря не и е бил твърде биологичен. Ако греша, се извинявам, но ако не греша - не давай неприложими съвети.

С риск да си навлека гнева на съфорумките , ще кажа , че това ми направи изключително лошо впечатление , освен ако авторката не е имала предвид друго, а така да звучи. Разбирам ситуацията- бащата е дезинтересиран , тя се е опитала да обясни на детето, но то , на този етап е малко. Това не значи , че няма да порасне и да разбере нещата. Поздозирам също , че авторката го приучва да казва тати на втория съпруг. И това по принцип не го одобрявам. Не зная вторият съпруг дали ще иска да осинови това дете. Това , че се грижи за него е похвално, но осиновяването вече е наследяване и разни други неща , които , като последици може и да са чисто комерсиални. Не нападам авторката , може идеята с тези имена да е наистина само в сферата на обидата , емоциите и разсъждения на този етап. За мен трябва да се мисли в дългосрочен план. Защото тя никакъв проблем няма да има с дело за лишаване от родителски права. Но дори и в такива производства , оставят на бащата малък режим на лични контакти. То това лишаване не е завинаги. Възможно е нещата да се променят. Пък и детето си е с установен биологичен произход, един баща има , дори като генетичен материал.
Иначе юридически  при така описаната ситуация, няма проблем. Магдена го е написала. Лишаване от права, осиновяване и всичко ще е както го иска авторката. Въпросът е , че към тези производства трябва да се подхожда не емоционално , а аналитично и да се гледа в переспектива. 

Не знаем каква е историята на авторката. Изобщо не е изключена да е била подложена на психически и физически тормоз, може бившия и мъж да е бил алкохолик и т.н. Лично аз не се наемам да съдя. Задала е конкретен въпрос, който е наясно е отговорил.

tays, явно не познаваш историята на авторката.
Много се писа преди време за случая. И тук имаше тема, помагахме на лечението на Ани.
Не защитавай биологичния баща на детето - той не го заслужава.
Нито наследство, нито подкрепа ще има тя от него.
Единствено може да крои планове как да ги  наследи.
За мене майката и дъщерята трябва да скъсат всички връзки с използвача.
Но вие си пишете патетично и възвишено общи фрази.

Е ми видях и аз старите мнения на авторката. Ако написаното е вярно (суми, дарени за нея за лечение на изгаряния от огън, но постъпили по неговата сметка, той ги бил изразходвал за ремонт на къщата си), човечецът наистина не заслужава много коректност и внимание. Отделно, дето бил забравил за дъщеря си. Казвам "ако е вярно", защото не знаем версията на другата страна. Аз още по-рано писах, че някои бащи си заслужават "заличаването" от името и акта за раждане на детето, макар поначало да не одобрявам тези неща.
Както и да е, на въпроса отговорихме. Успех нататък!

Здравейте отново Нямам постоянен интернет и съм изпуснала да отговоря на някои от вас.


Никога не съм искала, няма и да искам нещо каквото и да е било от такъв човек.
Не можеш да направиш нищо, когато някои не иска да ти даде нещо било то и един бонбон..

Всъщност направих темата, за да разбера дали някой е запознат с подобен случай.
Не съм искала нито да обуснявам лични взаимоотношения нито да се знае коя съм. Просто въпрос.
Но все пак ще се опитам да обясня, защото винаги съм била такава и когато искам някой да ме разбере
мога да отговарям на въпроси безкрай само и само да се изясни всичко.

Отначало се опитвах НАСИЛА да водя детето при баща му. Обикалях с автобуси, мъкнех багажи на детето, спеше в количката по спирки и автогари.
Давах излишни пари, за да може детето ми да види баща си. След няколко месеца опити просто спрях. Не звънях, не писах и не ходих при него повече.
Той така и не се обади. Детето тогава на 2 годинки постепенно спря и да пита за него, а аз си мълчах защото НЕ ЗНАЕХ какво да и кажа.
След година се запознах с единственият ми съпруг, друг не съм имала. Детето се привърза много към него, НО никога не съм я карала да му казва ТАТИ !
Тя го нарича Влади, тати не му е казвала никога. [Да вмъкна само, че нейният баща винаги е имал право да я вижда и да идва при нея когато си поиска, без условия като по филмите
за 1 месец през лятото или всяка събота и тн. НО той никога не е пожелал да я види]
 
Първоначалният ми въпрос бешe дали мога да сменя имената на детето ми, а не дали може съпругът ми да я осинови.
Никъде не съм казала, че искам детето ми да носи имената на съпругът ми. Това явно не се дооточни.
Ако има още нещо ще се радвам да отговоря.

Аничка, разбирам те много добре! Не съм запозната с предишни твои преживявания с "бащата" на детето ти. Тук няма да намериш решение на въпроса. Най-добре потърси български адвокат по семейно право, който ще те консултира за решаване на въпроса. Тук в темата ти само "чесане" на клавиатурата и свободни съчинения на твой гръб ще има.
Най-искрено ти желая успех!

Здравей
Наясно съм , че е най-добре да се говори с адвокат и така и ще направя.
Но имам още няколко месеца до сепрември, когато ще се приберем до България
и исках да се запозная с мнения на хора, които са запознати по-добре от мен.

Няма запознати хора с твоя казус! До септември докато си дойдеш, може твои роднини да потърсят читав адвокат, да си спестиш време. Знаеш, адвоката е много важен! Успех!

Какво значи "няма запознати хора"?
В частност аз писах, че лично знам за два такива случая на допусната промяна САМО на фамилното име без осиновяване от друг, но като цяло по-скоро моето очакване е такова искане да се отхвърли от съда, а не да се уважи. Аз също бих го отхвърлила, ако бях на мястото на съдията, и то не защото одобрявам поведението на бащата, а просто защото не смятам, че поведението на бащата само по себе си е важна причина за промяна на името (тип "татко е тъпак, значи имам право да не нося неговото име").
Авторката нека опита, но да се подготви и за евентуален неуспех.

Е-е-е, не се афектирай! Всеки казус е различен макари в някои отношения да има общо с такива през които са минали съфорумки. Това беше идеята ми!