На мен обаче точно това ми се случи - майка ми се върна на работа на 3-тия месец. Много често съм оставала по 12 часа с брат ми с всичките му процедури - хранене, разходки, къпане, тоалет. Когато нашите са били на купон до късно, бях до брат ми и не можех да спя, защото всяко негово шавване ме притесняваше - я да не се е открил или да не се е катурнал от леглото... Не се оплаквам, сега смятам, че било ценен опит, но когато отнесох наказание, понеже се бях прибрала половин час по-късно (случило се е един-единствен път) и без никой да ме предупреди съм била длъжна да се прибера да отменя баща ми - това ми дойде малко в повече.
- Публикувана: 24 юни 2017, 06:31 ч.
- Последно мнение: 17 юли 2017, 10:44 ч.
Нормално ли е ?
Няма да го отгледаш чак, ама няма да и се счупи кръстът на девойката да го нагледа, за да си почине майката. Или да го изведе на разходка.
А иначе на 16 човек е доста по-егоистичен; на 40+ има друго виждане на живота, малко по-широчко. Та едва ли на 40 е егоистичен нагон, напротив, най-вероятно е съвсем осъзнато вече.
А иначе на 16 човек е доста по-егоистичен; на 40+ има друго виждане на живота, малко по-широчко. Та едва ли на 40 е егоистичен нагон, напротив, най-вероятно е съвсем осъзнато вече.
Виктория, аз за това говоря. Не е редно по-голямата сестра да замести ролята на майка си в отглеждането на бебето. Тук ти си каката, не майката. Едно е да си играеш с бебето, съвсем друго да го поемеш 12 часа 
За мен в днешно време този модел съществува в по-изостаналите държави или при по необразованите семейства. Аз това не бих го причинила на порасналите ми деца.
За мен в днешно време този модел съществува в по-изостаналите държави или при по необразованите семейства. Аз това не бих го причинила на порасналите ми деца.
Здравейте, пиша тук понеже из тийн форумите повечето са на моя акъл...Та искам да ви попитам нормално ли е майка ми да е бременна на 43 години. Онзи ден като ми съобщиха, направо бях в шок. Естествено, че се радвам че ще си имам още едно братче или сестриче, но просто наистина не го очаквах. А и най-странното в случая беше, че са го били планирали, но не искали да ми кажат, докато не са сигурни че е станало. Това е вторият мъж на мама да уточня само, но си имам вече брат, който е почти на 7 и е от него, така че няма да им е първо дете. За това ми е много странно всичко, още съм като ошашавена... Та то когато стане на моята възраст, те ще са на 60 и на почти 70. Баба ми в момента е на 64. Нормално ли е това ? Не знам, нещо ги е пернало ли, какво ?!?!?!
Разбирам те!
На мен ми се роди сестра,но майка ми си гледа живота.Кърми го и това е,Другите задължения трябва аз да ги правя,но мен откровено ти казвам ме е гнус!Не искам да сменям памперси и да дундуркам бебета,докато връстниците ми се забавляват на плажа. 
Не искам да си стоя вкъщи и да се моля сестра ми да спи повече за да имам свободно време.Още от сега кажи на майка си,ако не искаш да се грижиш за него 
За мен това не е съвсем нормално,но майка ти явно не мисли така.Тя има право да прави каквото си пожелае,стига да не те кара ти да го гледаш!Щом като искат дете,ок нека да си го гледат.Разбирам,че си се изненадала,но ти все пак вече имаш брат на 7 години,тоест досега не си живяла като единствено дете.Аз съм дамо дете и ще ми бъде странно родителите ми да ми кажат,че ще имам брат или сестра.Бих казала,че дори ще се разсърдя и ядосам.Така е,явно съм егоистка,но не мога тепърва да си променям навиците! 
Момичета, егоизъм тук проявяват само майките ви, като ви карат да им отглеждате бебетата, па макар и пораснали да сте вече и да може да го правите.
Още по-нагло е когато бебето е от друг баща. Ми всеки си знае, че това ми е полубрат/полусестра, колкото и да си играем на семейство...
Пак ще кажа, който си ражда, да си и гледа, няма длъжни за тази работа.
Още по-нагло е когато бебето е от друг баща. Ми всеки си знае, че това ми е полубрат/полусестра, колкото и да си играем на семейство...
Пак ще кажа, който си ражда, да си и гледа, няма длъжни за тази работа.
Да не прекаляваме все пак - никой не е карал авторката да отглежда бебета - тя само си се възмущава от случващото се. Това, че някой има лош опит с роднините си, не означава автоматично меродавност. Всъщност дори не се е и притеснила, че ще гледа бебе, притесненията са ѝ свързани с това, че родителите щели да бъдат на незнамкакваси възраст, когато детето станело на незнамсикакваси възраст... което изобщо не би трябвало да е нейна работа. Това с полубрат/сестра, като идея за родителска наглост,изобщо няма да коментирам 
Не искаш да коментираш, но това не подобрява ситуацията при момичето.
Абсолютно права е да не примира от радост и щастие- с едно дете на 7г. и друго- бебе, ще я впрегнат да помага и отменя.
От друга страна- тя разсъждава по- трезво от родителите, които явно не се замислят за бъдещето.
Абсолютно права е да не примира от радост и щастие- с едно дете на 7г. и друго- бебе, ще я впрегнат да помага и отменя.
От друга страна- тя разсъждава по- трезво от родителите, които явно не се замислят за бъдещето.
Когато нашите са били на купон до късно, бях до брат ми и не можех да спя, защото всяко негово шавване ме притесняваше - я да не се е открил или да не се е катурнал от леглото...
Много егоистично са постъпвали родителите ти. Трябвало е ти да ходиш по купони, а те да си гледат детето.
Всъщност дори не се е и притеснила, че ще гледа бебе, притесненията са ѝ свързани с това, че родителите щели да бъдат на незнамкакваси възраст, когато детето станело на незнамсикакваси възраст... което изобщо не би трябвало да е нейна работа.
Според мен е права да се замисля, че когато детето стане на 16-17, родителите й ще са на по 60-70. Ако с тях се случи нещо, най-вероятно ще трябва тя да се грижи за тиинейджър/ка, а по това време ще е на 30 + с мъж, деца, и т.н.
Всъщност дори не се е и притеснила, че ще гледа бебе, притесненията са ѝ свързани с това, че родителите щели да бъдат на незнамкакваси възраст, когато детето станело на незнамсикакваси възраст... което изобщо не би трябвало да е нейна работа.
Според мен е права да се замисля, че когато детето стане на 16-17, родителите й ще са на по 60-70. Ако с тях се случи нещо, най-вероятно ще трябва тя да се грижи за тиинейджър/ка, а по това време ще е на 30 + с мъж, деца, и т.н.
Когато нашите са били на купон до късно, бях до брат ми и не можех да спя, защото всяко негово шавване ме притесняваше - я да не се е открил или да не се е катурнал от леглото...
Много егоистично са постъпвали родителите ти. Трябвало е ти да ходиш по купони, а те да си гледат детето.
Ха, егоистично! Нали са работили, гледали са я, изучили са я. Купоните са си ги заслужили. А тийнът има време, цял живот е пред него, ще ходи и на купони.
Аз не мога да кажа, че се сърдя на родителите си, заради това, че съм гледала повече брат ми. Да, тогава им се ядосвах често и това, което не можах да преглътна тогава е, че не ми позволяваха да излизам изобщо, за да стоя с брат ми. Не че после не си взех дозата с лихвите отгоре. 
В крайна сметка две години по-късно станах студентка, заминах да уча другаде и брат ми вече не растеше пред очите ми.
В крайна сметка две години по-късно станах студентка, заминах да уча другаде и брат ми вече не растеше пред очите ми.